Ненагледната пролет отдавна отмина.
В сън от ласки очите ми тихо покри.
Есен спусната с четка рисува
златни струи с багри от листи.
А тактуват щурчетата още илюзии, ...

Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...

Утро.
Мракът на нощта се сменя
със синия воал на утрото.
Стъпки,
милиони стъпки натежават ...

Хлебарка
Ей сега от тука мина
тази шибана гадина...
Да я смачкам не успях
много късно я видях... ...

Я, какъв е странен –
объл и охранен!
Уши като ветрило
дълъг нос са скрили.
Тежък повече от тон, ...

Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...

По-добре да си го кажем, любима:
Не се получава толкова добре,
любов може би няма, химия има,
ще сработим за седмици поне.
Ще се сблъскваме в стени поредни ...

Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...

Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...

Съпругът ми стана риболовец. Ей така изведнъж. Започна да гледа някакви предавания за риболов, намери си приятели риболовци и изведнъж така се запали, че аз направо се изумих от неговото ново хоби. Започна се от там, че един прекрасен ден мъжът ми дойде да ме вземе от работа, което ми се случва по-р ...

Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери, ...

Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...

Идин чувек ут нашту селу
виднъш си цокнъл многу здраву
и нъ пътъ му, ништеш ли, кво излялу,
унуй мекуту пут упашкътъ нъ кравъ.
Блящил съ чувекъ и си викъл - ...

Мога да падна и да се моля!
Мога да крещя и да се боря!
Но не мога да се предам...
не когато виждам моя блян!!!
Невидима отстрани ще стоя. ...

Мислите ми
се носят на гърба
на хвърчило
над цветни поляни.
Почти достигам небето ...

Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...

Ако някога загубя вяра в теб
Можеш да кажеш, че загубих доверието си в науката и прогреса.
Можеш да кажеш, че загубих вярата си в религията.
Можеш да кажеш, че загубих усещането си за посока.
Можеш да кажеш всичко това и даже по-лоши неща, но ...

Ах, белият кон, ах, белият кон
танцува в огледалната зала!
Възседнат от генерал - горд,
покрит с рани и със слава.
Мъжествен и прям, повежда го той, ...

Вдигни лице.
Погледни през прозореца.
Ръждата разяжда палитрата на есента.
Ясно се виждат гугутките в голите клони.
Как отминаха сезоните - ...

ДОКОСВАНЕ
Винаги когато погледнех към окачения на стената двуостър меч в кания от камилска кожа с чудесни инкрустации ми минаваше мисълта поне да се опитам да опиша едно мое преживяване в Сахара, за същината на което знаяха само двама изключителни мъже - единият властен, с твърд като кремък характер ...

Най-после се задава краят
на скъпите парфюми. Много скоро
необходимо няма да е на мъжете
да празнят джоб - да се харесат.
Защото идва чудо 'мериканско! ...