Музика , текст и изпълнение: Явор Георгиев
Аранжимент: Бойко Иванов
Получи се един своебразен новогодишен подарък за Явор. И нека винаги има поне трохичка хляб.

И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...

ПРЕСЛЕДВАНЕТО
На Тамос Мангор му омръзна да се прави на вожд. В началото се забавляваше да управлява сегите, но нищо интересно не се случваше.
Лесно ги прекърши. Тукашните хора се подчиняваха на всеки, който е по-корав от тях. Първо се опитаха да го убият, но той им показа какво може звуковата пушка ...

Колко сме горди…
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...

Прибирам се от никъде.
А никъде е някога,
в далечни небосводи,
пиша приказка една.
Намерих разкази с милион илюстрации, ...

Михаил беше първенец в отбора по бягане. Тренираше още от първи клас. Постепенно премина през различни дисциплини в леката атлетика, докато не намери мястото си в бягането. Решаваща роля за избора на дисциплина имаше треньорът му, Иван Паунов, който умееше да работи отлично с младежите. Успешно ги м ...

Шах с пешката
Не знам как се чувствам, когато те видя.
Буря изпепеляваща се завихря,
желая в твоята прегръдка да се сгуша и скрия.
Страстната ти гореща усмивка ...

Зима е. Вятърът безмилостно навън фучи.
А ние влюбени и сгушени сме до камина.
Червено вино, смях, любов, искри,
всичко между нас е тъй красиво.
Питаш за живота ми преди. ...

„Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези исто­рии са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, ...

Печат от моята душа
Печат от моята душа оставих,
и нека той е моята следа!
Каквото аз можах, това направих!
И нека Господ ми прости греха ...

СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО С БЯЛА БЛАЖНА БОЯ
... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от с ...

Ако не ме познаваш - погледни ми в очите на профилната снимка
зуумни докрай и ще ми усетиш страха и колко силен съм сега
Три пътя докрай - един нарочен(опит за ...) другите два Господ прати ми могъщ .... с крила
Пишете, олицетворявате, хубаво, с красиви думи
а отвъд какво има? Видях и няма да кажа! ...

Понеже в началното училище
неусвоен си остава като предмет,
официално вече ще го преподават
и в университет.
Ала да изучаваш за какво ти е ...

По тъмно...
Под небе от синьо назаем,
с безусловна надежда оставам.
И нищо, че е есен пълзяща
по света и в душата ни свята ...

Родината ни свята ти беше мила,
нека помним ние делата твои!
Впечатлени сме от твоята сила,
доказа, че българското има устои!
Почитат те свестните хора, ...

ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...

"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки ...

Откакто имам теб съм всъщност пълноценен,
открил накрая липсващата част -
И вече не се чувствам чужд и непотребен,
сглобих сърцето-пъзел със Обич и със Страст!
Откакто имам теб открих, че имам всичко! ...

Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...

Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...

БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...

Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...

Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, ...

Толкова силно обичам
Толкова силно обичам,
цяла от обич горя!
Дълго на тебе се вричам –
щастие спряло, мечта. ...

Бавно заспива кварталът в един вечерта!
Последният тролей - изнизва се безшумно!
В съседното кръчме - редовните пияници бушуват
след глътки от магически вина!
Те са експерти всячески - и Спорт , и Ресторантство ...

С теб небето е чисто,
с теб няма мъгли.
С теб вървя отривисто
даже дъжд да вали!
С теб намирам причина ...

Бъдещето ни може да стане чудесно,
просто трябват усилия, грижи, вяра!
Но това, уви, просто никак не е лесно
в този наш свят тъмен, зъл, покварен!
Влекат ни егото и парата, ...

Бляскава елха лъч от светлина,
чака тя нощта благословена.
Клоните с постеля от звезди,
осветяват тихо яслата студена.
Малкият Витлеем е вече тук, ...

От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...

А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...

ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...