Не си мисли, че за тебе си спомням
само на рождения ти ден;
Обичта ми още е огромна;
все още раната кърви във мен.
Все още ликът ти ми е пред очите. ...

По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди ...

Въздъхнах тежко. Освободен сякаш от обидите, приказките , които постоянно ми натякваше '' Не исках да я срещна, но я видях '', или '' Можех да я бутна с джипа на пешеходната пътека, но й се изсмях '' и други подобни съобщения.
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му ...

Заситил глад с вълшебно, гъсто вѝно,
потънал в погледа на свищовлийка,
не мога просто да си тръгна мирно,
а тайната им да разкрия искам.
Ще я потърся първо край реката, ...

Обичам приказки красиви,
потъвам в приказния свят.
Героите са ми любими,
разкриват ми живота в пъстър цвят.
Гостува ми и Пепеляшка ...

Ш А М П И О Н С К О
На малка България
големите шампиони
разнасят славата ѝ
по зали и стадиони. ...

Ежедневки 88
1. Маскирах се, като бясно куче... и се вписах отлично в човешката глутница...
2. Изпиках се срещу вятъра... и ме окъпа топъл дъжд...
3. Нахраних гладните... изядоха ме канибали...
4. Живея си живота... на доизживяване... ...

Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...

С нови, здрави лего кубчета
стъкмявам малък звездолет.
Йонните мотори публика
не търсят - политат с пирует.
Капитанът - Джон, или Дилейни, ...

Ето, че с болка те отпратих.
До влака да потеглиш спокойно.
Докато моята душа крещи ужасно,
с желанието да не си отидеш.
Весели моменти те чакат отдалеч, ...

Повтаряне
Повтарянето на думи желани
Е утвърждаване-втвърдяване,
На една реалност въдворяване.
Време нужно е за всичко, то е ...

Едно мишле тропна в моето мазе
на място скришно бързо се прикри.
Очичките ме гледаха, трепкаха в искри
сърчицето го издаде, почна шумно да тупти...
Колко глупаво е туй мишле – ...

Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...

активни вулкани
по устните
чиито брегове ще издържат

Не се научихда бъда сянка...
Да съм невидим, с влас обвързан!?
Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
шамари на невинните да бърша!
Че защо тогава камбаната да бия! ...

Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...

И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...

Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...

Лятото ми лепне по петите,
вае стъпки като раковина.
В пясъчните кули бризът свит е –
тъжно му е. Юли си замина.
Август е разперил пак крилете, ...

Август е стъпил
автор:Елеонора Крушева
Надскочил хълма на лятото
Август мие лицето си в хладен поток,
толкова зрял по поля и по плодното ...

Пресъхнала река съм аз,
със каменисто дъно.
Течах и със стихиен бяс,
догоре хвърлях пълни
води, и с пръски на дъга ...

ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...

Нагласих се пред телевизора, любимият ми спорт лека атлетика.
Здрави и силни мъже и жени в спор за титли в Диамантената лига, да ти достави истинско удоволствие, като гледаш предстартовата им треска и радостта на финала.
- Какво пак зяпаш, баджаците на жените ли - ехидно заядливо попита жена ми - Ня ...

Те знаеха, че могат да летят.
Родени бяха в сенките на дните,
жив лъч през пропастта да пренесат
и да творят реалност от вълните.
Те знаеха. В най-мрачни времена ...

Когато те заровят във земята
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...

Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.
Липсва ми градинката на баба…. ...

Шаманите предрекоха храбреца,
който в светъл ден ще се яви.
Изплете самодивата венеца...
- Ковачо, меча славен изкови!
Светкавица митична улови ...

Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...

Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...

Грен изчака търпеливо Корнел да се отдалечи достатъчно и щом го видя как влиза, със спокойна походка, сред шатрите на своите хора , приклекна леко и тръгна бързо към пълзящите към лагера им, вражески воини. За негово щастие, на тях им трябваха около десетина секунди, за да осъзнаят , че са ги изигра ...

Нова заблуда-
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...