Преди, сега и после,
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...

Искам да мога да стъпча ония,
дето завиждат и клеветят.
Искам да мога да ги изтрия,
не само в мен, а от целия свят.
Искам, когато подавам ръката, ...

Елизабет си пое рязко дъх и изпусна ключа. С юмрук започна да разтрива внезапно появилата се болка в гърдите си. Чу тихо изпукване като от стъкло откъм земята и още преди да погледне към гривната на глезена си, я завладя лошо предчувствие. Черната перла, където Сам бе оставил фрагмент от себе си, се ...

Разстила езерото лек покой
и иска да ми каже нещо, да.
И в снежна зима, и във летен зной
привлича ме с вълшебната вода.
И в снежна зима, и във летен зной ...

В момент на отчаяние,
без никаква надежда за спасение.
Не мога да дишам,
сърцето ми отказва да тупти.
Душата ми, крещи колко много я боли. ...

Поетите, те също имат майки,
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...

Фортуна ме погледна даже с двете.
От тотото - печалба! Милион!
И ти веднага цъфна, нежно цвете,
почти блондинка. С грим и силикон.
Прегръдката ти е като магия. ...

Събуждаме се. По-добри и грешни.
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...

Аз без теб не виждам,
аз без теб не чувам,
и на дъното потъвам,
затворена в тъмнина.
Аз без теб не заспивам, ...

Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае
"Ухание", Александър Белчев
По дяволите тази мисъл!
Любов ли е? Не вярвам! ...

Кольо стана от дивана изключи телевизора и остави дистанционното на масата пред себе си. Отвори балкона и излезе навън. Въздухът беше тежък. Миришеше на запалени въглища, на горяща гума, а валеше и бял пухкав сняг. Снегът покриваше столичния град пред малките му кафяви свински очички. Градът отвръща ...

Жив съм
Аз съм тих покровител.
Пътека към рая съм.
Безстрашният рицар
в тегоба разпалена. ...

Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо ...

Какво ли мисля си, рядко позитивен
да спрат войните от първи в понеделник
Путин, Байдън, Ким, Нетаняху... и т.н.т
как ли спите, така ли се "приспиват" децата - животът ви понеже ви е кратък
Един ще съди, не и аз ...

Аз унесен съм в мечти, дете!
Остави ме до теб да полетя,
да съзерцавам хубаво цвете,
всичко лошо аз ще ти простя!
Слънце грееше, топлеха ме лъчи, ...

Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...

ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...

-
Чук-чук-чук…
Пиленцето разби черупката, измъкна се, отръска се от парченцата и каза:
- Сега ще ви науча как се живее…
- И се огледа с интерес… ...

Дали съм странен или луд?
Епитети, би поставил друг?
Но...със странен поглед бих се вгледал-
с факти важни с лудостта си да прогледна.
На сивите си улици в прах потънали- ...

Всяко нещо има си „анти“:
Както Христос – своя Антихрист,
тъй и кризата наша –
антикризиста Денков.

През следващите няколко седмици двамата си изградиха рутина. Първо се будеха рано сутрин и тренираха активно няколко часа, за да изразходват атмата на Лизи. След кратък или не чак толкова душ закусваха и отиваха в замъка, където двете с Рамая прекарваха още няколко часа. Нововъведенията в стаята й б ...

Край мен препускат белите коне,
като пегаси те отлитат към небето.
Очи щастливи на самотното дете,
което носи розата си във сърцето.
Не знаех, как изглежда любовта, ...

Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...

За теб не мога
За теб не мога повече да пиша,
от обич аз се изморих,
гласът ми нещо взе да срича
и чувствата изпепелих. ...

Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са ...

МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...

Щом Вселената има за тебе подарък
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...

Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да о ...

Ако ме помните като войник
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия ...

лѐто се още
едно изтърко̀ли - без
ОБИЧ - защо ли

Не знам точно как да се изразя,
за това просто реших да го сътворя.
Оставам всяка част от сърцето си
самичка да изкаже себе си.
Спомням си, когато те видях за първи път ...

Дори не искам да си мисля
какво ще стане с мен без теб.
Не мога да поема риска
сама да бъда занапред.
Да бродя във нощта несрета ...

Зная всичко
за пропадането
от високото.
И към високото.
Но още не зная ...