Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...

Непонятно красив ще остане,
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето, ...

Посята навред
е само ненавист,
дори и там...
край вратите
на храма ...

Тъга и радост
в скобите-минало
делят бъдеще.
Истина,лъжа
събрани с чувствата ...

Виж, небето потъна внезапно
в тоя залез, докрай разтопен.
Умори се. Накрая изгасна.
И отиде си дългият ден.
Тихо влезе нощта. По пантофи. ...

Майско море
Разцъфна слънчевата роза.
Окъпа в злато древните вълни,
в които май безумно гол се къпеше
и с многоцветие брега покри. ...

На жена ми, с която се свързах,
искам само да кажа едно...
Недорасъл бях, много избързах,
но на случая казах дано...
Уморих я от мойте пороци, ...

Тъжен смях и сълзи изстинали вече,
търся щастие, а то да е тъй далече.
Как да забравя? Как всичко да изтрия аз...
Искам да те няма, да изчезнеш в този час,
съзнанието мое да бъде вече свободно, ...

Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ. ...

Има слънце. И много небе.
Спрели птици в очите на парка,
хвърчила, скрили смях на дете
във душите си пъстри и млади.
Има мирис на кестен и дъжд, ...

ПИСМО ЗА ПРОШКА
До него сега е другото момиче,
щастливо го има в тоя ден,
а той стой пред мен и шепне, че обича
завинаги безумно само мен... ...

И какво сега, ще спорим ли...?
Нека започнем оттам...
Не искаш - виновен съм бил,
за което ще си платя...!
А то не остана много - ...

Поредният ден, изпълнен с мисли.
Крия се от света в черупката си.
Не намирам начин да се справя.
То ме изпълва. Разкъсва ме.
Кръгът, в който се намирам, се стеснява. ...

Прозрение
Помиш ли прекрасните дни,
в които с теб щастливи сме били?
Помниш ли дългите часове,
които прекарахме със тебе? ...

Огън до бяло разпръсна
Птици запърхаха с жарки криле
Огън до бяло се сля със сърце
Изригнаха лилии бели
Цяло море... ...

Ден 1 – Отворихме месарницата. Нямахме си занимание, затова заколихме двама. Много хора се появиха да си купят прясна мърша.
Ден 2 – Бизнесът се оказа много печеливш. Колкото и да заколим, тълпата не може да се насити.
Ден 3 – Днес претърпяхме първия си неуспех. Заколихме някой, който и без това ням ...

Има право на поща -
обични думи по струните
на вятъра отшелник.
В минутите, когато го уцелват,
връхчетата на жадните ù коси ...

Т И - З О Р А Т А. А З - Д Ъ Ж Д Ъ Т.
________________________________________________
Някога си. Някъде си.
Кой знае къде. Кога. И как.
Се срещнали веднъж случайно. ...

веднага, щом се приберем!"
Тя вдигна благодарна нежна лапа
и с кал крачола ми изцапа...
1998

Пролетта пак бушува безмилостно.
Клатят нарциси мъдро глави.
Полудели от нейните вируси
птици, храсти, цветя и треви
лудо хукват нагоре към Слънцето ...

Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това. ...

Когато си решил да си отидеш,
аз няма да те спра, не ще заплача.
Ще те оставя покрай мен да минеш,
ще гледам както смъртника - палача.
Когато си със нея и си мислиш, ...

От слънцето си взела светлина,
от майката земя – топлина,
от Бога Всемогъщи – любовта.
Бъди сол на земя.
Да, тук и сега ...

Бяла перла
Бяла перла
край морето
пази ми сърцето.
Вятър нежно ...

Enigma - Principles Of Lust
The principles of lust
are easy to understand
do what you feel
feel until the end ...

Нощта догаря като свещ,
а утрото е лумнал огън.
Отдава се денят горещ
на сладостния щурчов спомен.
Южнякът тих с дъха си свеж ...

Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...

СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал някол­ко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюда­ваш. Но и в двата ...

ако зависеше от мен
бих ти дала всичко
можеш да вземеш
радостта ми от изгрева
детската ми паста „Мечо Пух” ...

Не спирай
вятъра да гониш
и все на път да си!
Не казвай - нямам
и не мога! ...

По този начин вече да живея,
омръзна ми от всичко без това.
Не трябва да тъжа, че днес си с нея,
как другаде посяваш самота.
Нестихващата болка ще познае ...