Призрак
След мрака над човешките усои,
щом в тишина нощта се умори,
сред грохота на утринни прибои
излиза призрак, щом се зазори. ...

ВИШНЕВ СПОМЕН
Търсехме местенца скришни –
нежно аз да я целуна...
Под разцъфналите вишни
приюти ни вечер лунна... ...

04 май.2010
Една любов по-силна е от времето,
една мечта, която теб крепи,
една жена понасяла е бремето
до тебе тихо, кротко да върви. ...

Какво всъщност е младостта? Дали това е една определена възраст между детството и зрелостта, между света на детските искрени усмивки и звънливия детски смях и светогледа на един човек, сблъскал се с трудностите на живота, или е неостаряващо състояние на духа? Аз мисля, че човек се чувства млад, дока ...

Заспивах неведнъж със сълзи на очите.
Не ме обвинявай!
Сънувах ви как двамата вървите.
Не ме съжалявай!
Намерих пътя да се справя с болката и да простя ...

Вместо мене фалшивите думи
пресъздават измамна картина.
Цветовете от яркост се губят,
илюзорният фон се разтича.
Бутафорно надвикване в рими ...

Мълчиш ли...?
Или просто тишината
по-силно от теб крещи?
Та ти обичаш да говориш.
При това нахално, ...

България
на танцовите състави
самодейци от гр. Ловеч,
Балчик, София, Шумен и Ст. Загора
Кой каза, ...

Прилична на бял ангел
с душа на черен демон.
Разстройва сетивата ти,
побърква мислите ти.
Не знаеш ...

Ела, поне без свян да поговорим
в нощта, когато виното горчи.
Не виждам повод - омърсен - да спорим,
а миналото още ни гълчи.
И думата дали ще се сниши, ...

Колко е хубаво с някой да ходиш
в тихите улици - просто да бродиш...
Прегърнати гледате сгради изваяни
и ви е хубаво, щото сте заедно...
От време на време във входче се мушнете, ...

Нека съм затворник
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...

Нива със цветя.
Неприкрита самота.
Цветна тишина...

Дано да ми простиш, но късно вечер,
когато легна, мисля си за тебе.
Представям си, че си до мен, че си облечен
със моите мечти, усмивки и надежди.
Дано да ми простиш, но ми се иска ...

Ако на нуждаещ гръб си обърнал,
ако за протегната ръка затворил си очи,
ако си обидил, вместо ти да си прегърнал,
ако си говорил, а е било по-добре да замълчиш,
ако си се надсмял на чуждата болка, ...

Какво си ти? Сияние Небесно?...
Или небе със перлени звезди...?
Щом с мисълта си те докосна,
в очите ми изгряват светлинки!
Гласът ти мил тъй перлено ме гали, ...

... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...

Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...

Защо си тръгна!... В спомена се връщаш!
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми ...

Момичето, което се страхуваше да излиза,
има светло сърце,
от което жива вода се излива,
край пътеките се извива
и в елите вековни се влива. ...

"Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи..."
Помниш ли този откъс, кажи?
Вярваш ли сляпо, че още важи?
Спазваш ли всички неписани норми ...

Разлистена гора е моята душа и пърхат в нея волни птички. А песните им галят всяка клонка. Прегръщат се листата в танц и тих ветрец със слънцето пак спори. За миг от облаче случайно, неволно се изливат капки дъжд. В тревата бисерите засияват... и... въздухът отново чист. ...................... Разли ...

Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...
Дали ще бъде залезът вълшебен ...

Надявам се на коментари... :)
Търся си вокал за парчето. Ако някой е заинтригуван, моля да пише :)

Тя - любовта, изгоря в своя пламък,
вече я няма!
И знам, че я търсиш, но не я намираш,
изпусна шанса да я имаш!!!
И знам, че те боли, ...

Единствен си за мене ти.
Радетелю, аз твоята идея
Не ще предам, във мене тя гори.
Един живот, със който аз живея.
Със тази сила не усещам страх... ...

Листата бавно се поклащат,
цветята пеят тиха песен;
птиците сякаш се изпращат,
трудният път е сякаш лесен.
Небето високо се издига над нас, ...

Да се научим да губим...
Дали е лесно това?
Злобните удари груби
с вдигната гордо глава
да отминаваме смело ...

Тя знае ли, че мен ме има?
Грешен си пред нея и пред мене,
лъжи раздират твоята душа,
а съвестта ти упоена дреме,
тежат ù премълчани толкова неща… ...

Слънчице
Изгря пак слънцето красиво,
погали цветовете игриво.
Лъчите му топли огряха лицето ми
след тъмната нощ, свила сърцето ми. ...

Претворих се в някаква надежда.
Виждам ясно вече светлина
даже в мрака!
Светло ми изглежда
между хора, правещи тълпа - ...

Прати ми, Господи, жена,
достойна да ме изкушава...
да бъдем двама – в грях, вина,
каквото пък и ще да става...
Да е изпълнена със страст, ...

Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен, ...

В мастилени пътища ние се движим.
С желания и страсти в очакване,
бледи погледи, дълбоки въздишки.
Премигване.
Все още сме там. ...