ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА
Колата летеше по пътя... Обратният път, пътят към домовете им, домове ,които са различни. Той държеше ръката ù през цялото време, но нейната ръка не беше единствената, която докосваше, между тях като сянка беше една друга, студена ръка, но може би правилната, защото бе законната ...

И вълци!
И мъгли!
И мрак!
И мрак след пладне!
И смут! ...

Антрактът е отрязък тъжно време
посветено
От сцената актьорът бавно слиза,
наметнал на гърба си всички роли...
Приведен леко и с усмивка иронична, ...

Не слушаш
най-накрая чух
и почвам
да разбирам
колко дълго ...

Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа. ...

Регенезис
Вървя след теб. Събирам твоя смях -
мънистата от броеница скъсана.
Да се захвърлят бисери е грях.
И аз ги сбирах в шепи непрекъснато. ...

Когато се опитваш да излезеш от калчището
и усмивки търсиш, като лешояд.
Жадно чакаш одобрението на пълчището
и копаеш кал от собствения трап.
Слухът ти чува думите ...

Обичам разходките в парка рано сутрин. Особено през зимата. Стъпките скърцат в прясно навалелия сняг, но вместо да разбъркат, подреждат пъзела в главата ми. Красиво е и чисто. Белият цвят заявява гръмогласно, че има и друг свят – толкова различен от сегашния, че ти е трудно да го осмислиш.
Тишината, ...

МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и раз­буждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгава­та зора. Под клепачите ù ощ ...

Всяка от тези къщи може да е моята. Имам правдива история за всяка от тях. От този прозорец изскачах като малък, нощем, когато баба ми мислеше, че спях. Играех на пръчки с момчетата от селото. Трябваше да е нощ, за да се скриваме; за да скриваме черните си колене, черните си ръце, черните си лица, б ...

Прибирам се нагоре към общежитието, мислейки върху думите на Учителя: Лесно е да се каже: Пусни егото, но невъзможно да се осъществи. Трябва прозрение. Без озарение или прозрение всичко ще бъде формално, безсъдържателно действие, безжизнен ритуал. Лишена от мисъл външна проява. Минавайки покрай кино ...

Първи учебен ден. Спомените ме връщат назад в детството.
Бях малка, ама много малка съм била, защото вместо – училище, казвах- чувижте.Пак е логично име, нали? Чу - вижте? И така исках да ходя на това - чувижте, че винаги мъкнех един буквар. Е, не целия, а само корицата му.
Стигах, повдигната на пръ ...

Дневникът на едно излекуване – част 2
5
Други такива пристъпи съм имала на два-три пъти при опити за групови медитации – винаги в момента на отпускането и все същите - силно спастично повдигане с усещането, че не ми стига въздух , разтреперване и гореща вълна към главата, толкова силна, че очаквам д ...

Когато се науча да казвам "Не"-
първо на себе си,
после на другите.
Когато съм наясно с понятията -
преди да кажа ...

Цял живот все в мечтите те има,
сто писма аз ти писах... поне,
в стихове даже гиздех ги – с рима,
... Гълъб бял и до днес не дойде!
И напразно пребродих Кълбото, ...

Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.
Прегръщате ме с кървавите пръсти, ...

Пролетта открадна вълшебната пръчка
и докосна дърветата с плам.
Облякоха мигом те роклите пъстри.
Зашепна южнякът със свян.
Трепетно близо красотата усетил, ...

Сред снежни купчини наднича
кокиче с пеперудени крила.
Свенливо до оградата предрича,
че с цветна колесница идва пролетта!
Капчуците във хор запяха ...

Останал сам,
опитваш се да спориш
със себе си –
да можеш да забравиш
за онзи шум от стъпки в коридора, ...

http://vbox7.com/play:1a1a3163&al=1&vid=
Песен ми изпрати.
За веселата долина.
Път не ми донади
да го извървя. ...

(песничка)
И първа имах,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна. ...

Зайо бързо тича из гората
и разнася новината...
Мечо в неделя ще се жени,
кани гости пременени.
Пищна сватба той ще вдига, ...

Пролетта пристъпва бавно
с възторжено лице,
тя отмята грациозно коси - дръвчета,
обсипани със снежнобели цветове.
Ръцете ù, криле на щъркел, ...

Без отричане
Даде ми спомен и аз на теб,
сладък спомен, невинна чистота.
И нека топли в студените дни,
в дните пусти, в безсънни нощи. ...

Шарени черги,
халища
говорят
огласят
простор ...

По пръстите ù влажни са следите,
блестящи като чудо от икона,
която плаче и предрича,
лекува и измолва благородно.
От устните ù се процежда болка, ...

Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. ...

Жена и Пролет си приличат!
Неравновесие - във всичко!
Ту, заземени, те увличат,
ту са в Небето волни птички...
Ту ласкави, ту агресивни, ...

Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...

Сбогуване
... Като пясък
изгарят звездите
и примират във
изгрева свой! ...