НА ТЕБ, УЧИТЕЛЮ!
Ти виждаш ясно в детските очи
смеха звънлив на пролетни камбани,
простора син от песни как звучи,
как нежно галят две горещи длани. ...

Пее своята
песен небесна
дъждът
кротък и тих
по стъклото ...

Колко неща нас делят ни,
но с очи пак в мрака се търсим
и от пречки за нас непонятни
пак за чуждите грешки се съдим.
Стени и прегради убиват ...

Живях красиво, неразумно
и много обич срещнах в своя път.
Бях, може би, една щастливка!
Един разкошен залез ме дари
със мъж с най-слънчева усмивка! ...

Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,
умората всевластна стила се над сгради и строежи.
И тук тупти едно сърце със вяра,
преминава влак експрес покрай живота-гара.
Градове-гиганти свързва бързо влака, ...

Че днес съм земетръсна, вулканична,
стихийна, буреносна, огнена, лавинна
и раздробена на парченца
в накъсана душа от перушина.
И ако трябва просто отмини ме. ...

Не съм много добра във разделите!
Всъщност, бих казала - никак добра.
Не приличат сълзите на смелите,
успели да скрият тъгата с ръка.
Така че тръгвай, недей ме поглежда ...

Хей така, неприлично облечена –
с блузка, суичър и дънки протрити,
пак вървя след мечтите увлечена
и си свиркам, за нищо не питам.
За бедите от минало време, ...

В сивата сутрин на късната зима едно перо прехвърчаше из улиците на нашия не толкова малък град. Удивителното за това перо беше, че беше бяло, бяло като снега, който покриваше кирливите тротоари на пустите улици. Да, тротоарите принадлежат на улиците. Това перо си се рееше свободно из пространството ...

Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...

Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...

Златист, но прашен, тръгва си денят.
Пролазва мрак по каменното било.
А в мен все още блика синева
и в нея плува радостно хвърчило!
Навън пресипват детските игри. ...

Здравей, Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.
Днес още спорят кой те е убил, ...

Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря. ...

В сърцето ти времето е спряло...
Явно не е разбрало,
Че нашата среща вече мина
И няма какво да си кажем вече
Истината от другия чухме ...

Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна
и във този звезден час ...

Кошмар
Кошмар отново разкъсва съня ми,
твоята сянка пак гони духа ми.
От сърцето ми къса парчета огромни,
спомени носи от бездни дълбоки. ...

Нощта застила
Сатенени чаршафи
Без луна и без звезди
Дъждът излива
Пълни чаши ...

Загрижено слагаш вечер
умореното тяло да спи,
след всичките страхове и
изпълнени с грижи житейски игри.
Изтощен и измъчен, ...

по картината на jenajena
Макове, макове – цяло море!
Скоро поляната беше зелена.
Днеска, дали пък видял съм добре,
или сънувам, грее в червено! ...

Върви си
Отново вечер. Отново празен лист. Отново тъмна стая.
На някой пука ли му аз къде съм, как съм? Не? Все тая!
На гости… пак дошла е самотата,
а аз пиша за пореден път, сгушен под одеялото в кревата. ...

Небето последните сълзи отрони
На земята то ги подари
Грохотът замлъкна
Мълниите изгаснаха
Нощта в тишина се разтопи ...

ТРИПТИХ ЗА СЛОВОТО
х
Както мадоната
храни с кърмата си
малкото тяло, ...

Хора бързат по свойте пътеки
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят, ...

Аз съм флейтата.
Тя е студентка.
Имам клавиши.
Има завистник.
Пея във залата. ...

псевдо-Реквием 18+
1. Introitus
обичаш течностите ми
значи ме обичаш истински
2. Dies irae ...

Аз чупих клони да достигна онзи свят,
до който имат достъп малкото избрани.
Нозете знаеха, че няма да се изморят,
ръцете не усещаха болезнените рани.
Стигнах до скали и блъсках си главата, ...

Гларуси горди, дръзки жетвари,
с бели сърпове жънат високата нива.
Кръг след кръг, мах след мах - надпревара
в жътва шеметна, жътва игрива.
Шепа радост във зрънце от песен, ...

Кръсти си я "Врабчето".
Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове
като лък го опънаха. ...

Жена ми събира прането на двора.
С ръка го приглажда нежно почти.
Аз до прозореца със залеза споря.
Мирише на стари любовни мечти.
Налива жена ми кафето горчиво ...

Написаха ги солунските братя
Трийсет букви от едно букварче
от днес аз имам вече за другарче,
написани от Кирил и Методий -
към знанието всяка от тях води. ...

две райски реки
са твоите гърди
изливат радост
в моята жадна душа
прегръщам те ...

На Учителя, с любов
Искам днес на Вас, Учителю,
да кажа с трепет, с нежен глас,
че като майчина обител
за мене сте от първия ми час. ...

Ангелче
1 Ангел за мен си ти
и без отровни стрели,
сърцето ми за миг плени.
2 Ангелче небесно и бяло, ...

Морето, простряло постеля,
разказва приказки свои,
сринващи знойни прегради;
твърди, че в гърдите ти било.
Там глъчно чайки живяли - ...

Докосване
(посветено)
Тишината попивам с твоето име,
всяка глътка е мисъл, копнеж,
и усещам вкуса на целунати устни, ...

Боли ме и горчи ми от преглъщане
на грешки непростими, непоправени,
дали назад ще има връщане,
щом раните по мене вече са направени?
От погледи презрителни отучих се да трепвам, ...