Твоето „Да” е завинаги, Майко.
Няма остатък от никакъв грях.
Няма съмнения,
няма зачатък
от неразбраност във твойта душа. ...

Упоен спомен.
Жива рана - мечтата.
Приспана болка.
...
Скъсана вяра. ...

Възкръсна Той за нас! За всички хора!
Един е! Със нелека е съдба!
Благословен да е, че Той е син на Бога!
Понесъл на плещите си... света!
Понесъл кръста сам на всички люде! ...

В нощ безкрайно черна се родих -
дете на ада и смъртта.
Тялото си с черен плащ покрих
и тръгнах бавно из света.
Където спирах, живота преобръщах ...

Искаш ли, дете?
Дали, или... кажи ми ти!
Мислиш ли си, или не,
а искаш ли, дете?
Искаш ли да полетиш ...

ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...

Въздишки
Пролет в слънце устремено,
бдение, дъх затаен.
Иззад прегръдка лека
с роза, усмивка, раздвоена ...

Моя радост, мое слънце, светла утринна роса...
Тъй си чист ти като свода на далечни небеса.
Ти си зима, и си пролет, и страдание, и смях...
Ти падение и полет, и ридание, и грях...
Моя радост, мое слънце, най-бленувана мечта! ...

- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...

Не съм безпомощно ранима. Няма начин диря
по мене да оставиш, нито пък следи.
Отлично знам как раната от болка да съсиря
или кога да я оставя да кърви.
Не се залъгвай толкова елементарно. Виждаш образ, ...

В спокойната, студена тъмнина
самотата пее нежно - тишина.
Две очи заспиват уморени,
две ръце - отпуснати и отегчени.
Душата търси своята почивка, ...

Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...

Не е виновно времето
за болката в душата ми,
за неживяни трепети,
поеми ненаписани...
Не е виновно времето, ...

Обичам те така, сякаш никой друг не бих обичала,
но ти не разбираш любовта, която изпитвам.
Предизвиквам те за последен път да кажеш "Обичам те!",
но нека поне веднъж бъде "измамно" искрено.
За теб това, което имаме, е момент от приказка, ...

Той е светлината
Тя е топлината
Той е простора
Тя свободата
Той е твореца ...

1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...

Сълзите на слънцето
се стичат разтопени.
Сълзите от слънцето
се разливат сломени.
С лъчите преплитат се, ...

Теодора седеше на края на леглото и гледаше през прозореца. Чуваше различни шумове около себе си, но не обръщаше внимание на никой от тях. Седеше и гледаше прекрасния славей, кацнал на перваза, как извиваше тънкия си врат към небето, как пееше с цяло гърло. Това беше неговата ария, изпълнението на ж ...

Знам, не е доизпипана тази моя песен. Просто ви преставям една случайна среща след години.

Господин Преди се озова в дома на госпожа Сега. И странно как на гости дойде и госпожица После. Всеки беше убеден, че там си му е мястото, тъй като госпожа Сега не можа да обясни защо точно това е нейния дом. Горката, нямаше представа за това какво е ставало и нямаше идея, че нещо се случва извън по ...

Защо!?
Защо да живея във рамка?
Защо да не спя през деня;
да пия кафето със сламка;
да плача, когато реша; ...

Една войнишка чанта разказва
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...

Наближаваше полунощ! Повечето нормални хора отдавна бяха си легнали, но не и той. Отдавна не се причисляваше към графата с нормални. За него вечерта тепърва започваше, тепърва идваше любимото му време от денонощието, в което можеше да се усамоти, без да бъде притесняван от никой, без никакъв странич ...

Първият пролетен дъжд ще ме измие, ще изтека в градината и ще изчезна.
Ще се превърна в локва, която ще разкаже цялата история, защото локвите знаят всичко.
Опитах всичко, което може да се опита, написах името си на хиляди места, ставах рано и не си лягах, направих милион снимки, изслушах всички пес ...

Тъмнината бавно обгръщаше стаята, в която се намираше. Празният му изпит поглед беше втренчен в монитора на компютъра, но той сякаш не гледаше в него, сякаш погледът му минаваше през екрана и се спираше в стената срещу него. Това продължаваше от известно време. Дори той самият не помнеше точно кога ...

Мое сладко "овне" -
знаеш как те обичам!
Как обичам,
отблизо в очите ти,
като в кладенчета, ...

Слагай, поете,
свойте доспехи!
Карай през сълзи
и през успехи!
Карай през Рая, ...

Изваях те до съвършенство във мечтите си
и неприлично дълго те сънувах,
познах те, без да искам, по ресниците,
които подсъзнателно рисувах.
Потънах неусетно във очите ти, ...

Ах, времето, което рони неуморно
минути, часове и дни, години!
Минутата изяжда думи
и часове ядат възторга,
а дните чувствата изтребват, ...

Вик! И после тишина...
Един-единствен лъч зора
и после черна тъмнина...
Но споменът остана запечатан,
като клеймо във моята душа. ...