Човекът, който прави птиците
живее във гората на тъгите.
И нея също беше си направил,
а също и къщурката до водопада...
на сълзите. ...

(на един познавач и критикар)
Хич недейте наднича!
И недейте се сърди.
Стиховете са лични.
Като четка за зъби. ...

А Слънцето отказа да изгрее,
оказа се чувствително към хората,
обрина се от техните проблеми,
разви алергия към завистта и злобата.
Отчаяно, безжизнено лежеше, ...

Преситен съм от хора и видения,
от луди и разумни същества!
Щом моят аз – небесна орхидея –
разцъфва върху белите листа,
тя, мисълта ми – тихата ми същност – ...

Ухание на сласт и буря дива.
Ухание на мед и на мечти.
Това, което искам да направя,
ме убива.
Ела при мен, ...

Онази нощ ти дойде,
за да ми кажеш "Сбогом",
макар и не с банални думи,
макар с "Майка ти стара, кучко!"
и разхвърляните варели ...

Посветено на съпруга ми
Милен, с когото след броени дни
ще отпразнуваме 20-тата ни годишнина
ОЩЕ ПОМНЯ
Още спомням си залеза пурпурен, ...

М Ъ Ж К И И С Т И Н И
_____________________________________
Нашите Любови.
Разплакани Любови.
Неканени. Нечакани. ...

Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,
ни на тръпнещи в гняв океани, ...

Сънувам
Съществувам
Обичам
Въвличам
Не казвам ...

И ти забрави в тази нощ
за мен и просто ме остави.
Нима не бях негаснещ лъч,
със който утрото запали.
Когато бях далечна страст, ...

Подбуден от непрестанният порив на моите многомилионни читатели, най-накрая ще попиша по наистина приятна тема. Не разсъждавам достатъчно върху хубавите неща в живота?! Станал съм като някой гаден журналист, който пише само за кофти работи, защото са по-тиражни?! Моля?!... това не е така! Сега почва ...

- О, аз ще заминавам...
Мразя ги до болка тези думи.
Виж бе, аз оставам,
ще се опитам в България да трупам суми.
- Съжалявам, но тук не се живее. ...

Клонче и цвят
събира пчелата Милка
слънчево мляко

Сама съм... Никой не ме прегръща.
Никой не целува моите очи
и с нежност никой не ме обгръща...
Стаена, болката в мен мълчи.
Вървя в утрото – познатата рамка: ...

Родено в мечта
Гореща, безплътна
крещи светлината
нагазила в слънчева жар!
Магия безсмъртна ...

Мечтите ми затворени във тясна клетка
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме ...

Скачай, тичай, лети!
Тя те чака там,
вечно бягаща,
вечно изплъзваща се,
винаги с една крачка пред теб. ...

... А някога, отдавна, беше истина,
от тези, нежните, не с поука
и беше пролет, с романтичната искра
не търсеше в мен наука.
Горещо лято бе, изгарящо с лъч, ...

Аз стисках ръката за сбогом
и галех лицето със сълзи,
но тя си остана студена,
а то не потрепна дори...
Защо животът ни така протече, ...

Тя беше една от жените, чакащи реда си пред храма на Ищар. Внезапно изчезна.
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»

Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...

За теб, приятелко
За тебе, мила приятелко любима,
пиша аз тези редове,
нещичко за спомен
аз да ти оставя, ...

Обичах те силно,
обичана мисля, че бях.
Но явно си лъгал,
това днес разбрах!
Повтаряше своето празно „Обичам те” ...

СБЛЪСКАХ СЕ
сблъсках се челно с късмета
сега си мерим цицините
и растат две сини очи
срещу мене и вътре ...

Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...

Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...