Вечният въпрос на скептиците…
Нормалноте хора от типа Юрая Хийп са улеснени – те вярват. А вярата по условие изключва мисленето.
Което пък винаги започва със съмнението. Казват ти нещо – мисленето върви по търсенето на отговори. Въпросите са река: Кой ти го казва? Защо ти го казва? Защо именно на те ...

В МОЯ СВЯТ НЯМА НИКОГА
На греховния облак, раздиплил дъждовни завеси,
ще изпия сълзите, защото е плакал за тебе.
И когато последният ангел над мен се надвеси,
ще повдигна очи от предела на тъмния хребет. ...

Около 170 са паметниците на Васил Левски в България и по света.
В Русия няма нито един. Руските/Съветски монументи в България са над 500.
Най-много са паметниците на Левски в САЩ, Молдова, Румъния..
Местата по света, на които е издигнат паметник на най-обичаната личност от българската история:
Аржен ...

КАРТИЧКА ОТ НОЩНА ВАРНА
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...

С накит на име
„Обичам те, стих!“ любовта
се закѝчи! -
Накит, пред който
от време оно̀ се и ...

- Не ми е хубав животът. Ще се махна от тази кочина, и точка!
- Къде искаш да отидеш, Йордане?
- Където и да е. Ей, и Турция е близо. На стотина километра е от тук.
- А там...Как ще ти викат там? Йозджан?
- Що пък Йозджан? ...

Кълна се, че започне ли да мръква,
сърцето, че е живо дава знак.
В душата ми е тихо, като в църква
и стари песни пускам. Пак и пак.
Кълна се, че мълчах те много дълго ...

На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...

Автобусът ме стовари в Атина. Какво имах, чанта, чадър и аз, забравил съм чадъра, защото времето, бе приятно слънчево, тъкмо добър посрещач за новопристигнал търсач на щастие.
В автобуса прочетох, за кой ли път, записките си по разказите на покойната ми леля Дора, '' Търсиш булевард Академиас, той е ...

Останете в България, млади надежди,
раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.
Посейте сърцето си в родни простори, ...

Безразличието тихо прокарва тунел,
по който спомените прозират.
В дъното вижда се крайната цел-
две души без път резонират.
Сънищата мълчат в отговор необясним, ...

Кошмар сънувах тази нощ:
пред мен чертожни инструменти;
формули за радиус и площ,
ъгли, катети и проценти…
Бях на изпит - в университет. ...

Как да пиша лесно днес, когато
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...

Свих се в дъното на коридора уплашен от мислите си. Странно или страшно? Опитвам да намеря себе си, но намирам друго... другото, което не ти дава нищо, а просто те плаши. Уплашен няма да стигнеш никъде. Страхът провокира и атрофира съзнанието ти. Инвалиди подвластни на душата и емоциите си... Няма д ...

Сами
Ти пак не спиш. Отново си сама
и бавно те убива тишината!
Единственият пристан е нощта
за твоя сън, сърцето и душата! ...

По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...

В мъглите на Теночтитлан
съзрях своята майка.
Беше с бели крила и ми каза: Ела
да политнем към миналото...
към старата къща с проскърцващ таван, ...

На хвърлей е небето, хвърлей само
и гарваните черни са си същите.
Бесилото извива черно рамо,
опушени и посивели къщите,
те помнят онзи кобен февруари, ...

Неделя е - ден за късна закуска, протяжно кафе и куп развлекателни дейности, за които не можем да откраднем време през седмицата. Гледа ме със сънените си очи, докато му наливам горещо кафе в чашата. И на себе си сипвам поредното, при което си спечелвам намигване. Мисля си, че то е сигурно, защото м ...

По залез слънце, в късен час -
скиторят вън - човек и куче,
нехаейки- какво нощта
ще каже, щом за тях научи !
Те чакат - първите звезди- ...

Страст описана в изгнание.
Страст ли бе, а все в незнание.
Страст поисках с колебание.
Страст получих по желание.
Страст поисках и от теб. ...

в памет на Алексей Навални
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...

В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите, ...

Ти си дъждовен извор и океан.
Във вените на живота течеш.
И капеш я по челото по обяд,
я под очите вечер изтичаш.
Ти си искра и пожар. ...

Тя се къпеше в една чаша с топъл зелен чай. На ръба на чашата беше кацнала една светло зелена пеперудка и потрепваше с крилца. Принцесата имаше дълги, изящни мигли, малки алени устни и бяло, миличко личице. Тя си говореше с пеперудата.
- Не може, някъде по света, да няма чаен принц. Сигурна съм, че ...

Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета и от европедерасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...

От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...

Нявга в ДС-досиетата с кламери
защипваха ни устите.
Сега с видеокамери скрити
ни душат директно в душите.

1. Маскирах се, като задник... а в огледалото си останах същия...
2. Полудях без причина... и открих безброй причини за лудост...
3. Понякога мебелите ми говорят... най-обичам разказите на леглата...
4. Не съм алкохолик... просто следвам съветите да бъда себе си...
5. Не вярвам на политиците... нали ...

в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...

Химикал по листа тича,
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...

Ж И В
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...

Черната църква и Черната кръчма!
Черният госпъл на Южното племе!
Мирните химни към Благия Господ -
вечният символ на старото време...
Те претърпяват безкрайни заплахи, ...

Hoffnung ist zweifellos eines der reinsten Gefühle, das jede menschliche Seele ohne Ausnahme erlebt. Es muntert uns auf, obwohl wir es nicht immer spüren. Hoffen heißt erwarten. Und die Zeit wird endlos, wenn wir nichts und niemanden erwarten. Die letzte Aussage bestätigt die Bedeutung der Hoffnung. ...