Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий ...

Не всякога след прошка се смирявaм,
и искам съгрешилият пред мен,
безсънно всяка нощ да съжалява
и болка да го мъчи всеки ден!
Дори и не помисляйте да съдите, ...

Ако можех, щях да живея,
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...

- Похарчих за теб най-ценните си години…
- Похарчи и мойте кредитни карти…
хххх
Излизайки да изхвърля кофата с боклук,, винаги слагам брачната халка.
Да не мислят, че тоя боклук сам съм струпал… ...

Пиано: Самуел Ефтимов
Вокал: Пламен Сивов
***
Върхът обича свойто езеро -
усмихва му се. Гали го. Мълчи му. ...

ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...

Какво си Ти за мен? Народ
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да изгради... днес знайна?
Огнище... сбрало топлина, ...

МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...

Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...

По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. ...

И Н Д И К А Ц И Я
Ние живееме във Балон,
в центъра на който се намира Земята,
тя от своя страна си има Ядро,
което магма към Небето понякога мята. ...

Къщичка в гората...
Живея със една мечта...
Да имам къщичка в гората...
Там някъде... Накрай света...
Далече от човеци... От тълпата..! ...

и най-накрая
падналият ангел се
пред Бог разкая

Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...

По повод предстоящия юбилей на училището ни - 54. СУ на 100 години
Училище – съдба и храм,
пред тебе днес аз коленича,
признателност да ти отдам,
да заявя, че те обичам. ...

Секунда ми трябва... да натисна спусъка.
Секунда от моят живот... и тогава!
Тишина, защо... Боже, приеми ме с любов.
Враговете не изпитват вина... така е.
Смелите първи умират. Вярно е. ...

Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...

Ех, не мога да свикна,
все въстава душата,
как със мир да откликна,
как да спра в тишината?
Знам че правдата в мене, ...

Времето е кратко
Любовта е един единствен момент, в който свършва всичко
Около такива подобни белези
Дори навиците ни са обикновени. …
Болка моя, дръж ме и ме повдигни ...

Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...

СЕНКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
(В сянката на една сряда с инициали Н.Г.)
Той беше необичайно потаен.
(Мога и така да започна…) ...

Пред лицето на моята смърт,
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата, ...

Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -
там свещица палнах първа, ...

Усмихнати лица под небесен глас.
Копнеж и страсти стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и в захлас, скъпа моя,
на мен обещавай, че вечно ще тлее тази искра!... ...

Когато си сама...
Будиш ли се често през нощта..?
Тялото от страст, да се извива...
Галиш ли с ръцете си плътта..?
Възбудата от теб, да се излива... ...

Скромност
Скромността е Светлина.
Когато има светлина,
Има представа човек за мястото свое.
А мястото и пътя законни-заслужени-свободни ...

Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...

Скитникът арменец 29
Карл Май, Майн Рид, Фенимор Купър, Емилио Салгари, бяха любими автори на моите връстници като юноши. Нямаше момче да не се вълнува от приключенията на Черния пират, Винету или Поразяващата ръка. Пиратските фрегати в океана, и мустангите в прериите на Аризона, ни вълнуваха по-сил ...

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини. ...

Кой си ти?
Вихрушка от атоми
в полето на съмнението.
Ветровете са бич,
за да няма инерция. ...

СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...

Част 7
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той по ...

Разгорещени спорове, нападки лични,
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...

Въртеше баба баници със ловкост на факир
и точеше корите – по-тънки от зефир.
Почти не стигах масата, но гледах във захлас,
на пръсти се повдигах в несигурен баланс.
Въртеше тя живота си – изваян от тесто, ...

Съдбата е хирург от висша класа-
поставящ разрезите свои безпогрешно,
и мислим си,че ще избегнем твърдата и хирургична маса,
откупвайки се със пари или пък с друго нещо.
Понякога е тя комик на сцена - леко пийнал си бохем, ...

„Двадесет и петият час“ е творба (издадена на български език от фондация „Каритас“ през 2016 г.) на румънския писател и православен свещеник Константин Вирджил Георгиу, която със своя антиутопичен сюжет представя напълно реални тоталитарни режими. От личен опит Георгиу се сблъсква с жестокостта, пар ...