Като две сълзи
Като две сълзи, проблеснали във мрака,
загубили утеха в тежък миг.
Като очите, които ти разплака,
стаили за минута своя вик. ...

По цветните клепачи на дърветата
вятърът рисува късна есен.
А някъде, далече във полето...
заглъхва песента на птиците.
По клоните осиротяли, дъжд ...

Реклами, реклами и пак реклами. Целият ми живот е само реклами. От сутрин до вечер гледам телевизия и, тъкмо стане нещо интересно във филма - хоп - половин час реклами и аз забравя за филма. А рекламите - едни хубави, мани. Тичам до магазина и искам да си купя нещо, дето току-що са рекламирали по те ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Един известен бизнесмен
(дискретно името ще скрия)
дочу, че в село Лесидрен
живее врачката Мария. ...

10:22
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква ...

Не ти пожелавам звездите,
защото те са в сърцето ти,
не ти пожелавам песечинките от морето,
защото те се крият в душата ти,
затова аз ти пожелавам любовта ...

Всичко вън е затрупано със сняг,
всичко там е потънало в мрак
и всеки чака само едно,
да се сбъдне нещо добро.
И всяко същество знае, ...

Прекалих аз със своята нежност,
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...
се изплъзваш от моята хватка, ...

Двама непознати
Алеите посипани са с клонки
и във листата къпят се сълзи.
Днес аз и ти сме двама непознати,
две скършени, две плачещи върби. ...

Няма тишина, която да не се опитвала да убие звука.
Няма мрак, който да не е на светлината дете.
Няма живот без мисълта за смъртта,
няма съществуване за мене без тебе.
И докато шумът на тишината стене без глас, ...

Препъвам се от тежести. На плещите.
А те растат, множат се…с всеки ден.
До мен нахалничко пристъпват грешките.
И в нощите нахлуват. Спят до мен.
Красиви са ми нощите. Не крия. ...

В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, з ...

Беше началото на лятото и края на учебната година. Денят беше мрачен и дъждовен, но въпреки всичко аз отпътувах към Пловдив. Към едно интересно и незабравимо място.
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...

Напоследък много започна да се дискутира прекомерното голямо материално състояние на малък брой лица в обществото ни.
Как изглежда всичко това през моя поглед? Първо искам да съобщя статистически данни на изследвани за по-голям брой споделили изживяно щастие, че това са граждани от страни с ниско-ра ...

Изпружила почерняла гръд
върху скелета на безмълвието,
рови в безпорядъка на мислите -
дневни сухи пеперуди,
накачулени по пъстрата паяжина ...

Обиците на моята любима
ключето са за всяка моя рима,
щом нежно я целуна по ухото,
след миг се озоваваме в леглото,
а там, всеки поет това го знае, ...

Замина... Тръгна... Служба, казваш ти.
Разбирам... Но сърцето ме боли.
Разделяме се двама тази нощ.
Думите пробождат като с нож.
Замина... Тръгна... Няма те вече. ...

Сама и сърдита
Тя пак е сърдита,
неразбрана от всеки,
била изоставена,
ще се маха навеки... ...

Когато откриеш любовта,
хвани я с две ръце...
Не я оставяй да си иде неизживяна.
Сграбчи я силно в свойте пръсти.
Дръж я здраво в своето сърце. ...

Ела при мен, любов красива,
ела, направи ме щастлива.
Поеми ме в нежна прегръдка,
дари ме с изгаряща целувка.
Ела при мен, любов едничка, ...

Живея в свят на лъжа и измама,
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма.
Откъде тази злоба? Защо?
Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи ...

Кошмар
Завръщам се, панически реален,
като огън без дим, във вода.
Като стихия, от гълъб погален,
като искра, кошмареща нечия съдба. ...

Ненужна
Ти все мълчиш и пак мълчиш.
Какво ли криеш в тишината -
нежно цвете, трън бодлив
расте на дъното в душата? ...

***
Красива зимна нощ
и толкова снежинки бели
небето сипе над града.
Потънал в приказен разкош, ...

Властно грехът
витаеше в нищото,
в което нямаше смисъл,
липсваха чувства,
бе лишено от цвят. ...

Студено декемврийско утро; всичко наоколо е покрито с приказна ледена дантела. Целият край е потънал в хладна мъгла и тишина, необезпокоявана от нищо и от никого.
Горското таласъмче разтри бързичко очи и стана бодро от легълцето си.
-Бр-р-р! Ама че студ! - затрепера то.
Малкото му прозорче бе заскре ...

Кажи ми, обич моя,
толкова ли много те боли,
че поисках да съм само твоя,
че на тебе кръстих моите сълзи?
(Оставих сърцето в пламъци да изгори.) ...

Когато се разплакаха прозорците,
комините запалиха цигари.
Събраха се проблемите във кръчмата
и виното въздъхна тихо в чашите.
Отдавна хората не бяха си говорили ...

Бляскав звезден прах
и океан в очи
потънал кораб
в непрогледни дълбини
намерен град ...

* * *
На прага ти поседнах… електронен.
Годините отминали изтрих с ръка.
И бръчките изгладих с ютията от спомени,
а побелялата коса покрих с боя ...

Дали все някога горчилката ще мине?
Дали ще спре сърцето да боли?
Или пък любовта ни ще изстине
и ще извръщаме един от друг глави?
Дали ще мога да простя? Или пък няма? ...

Родих ти дъщеря като от приказка,
зачената от дългите ни разговори.
В очите ù, усмихнати, се гонят изгреви
и толкова прилична е на вятъра.
И толкова е хубава в ръцете ти, ...

Там –
в най-дълбокото на сърцето ми -
свети все още
пламъче едно синьо,
самотно и треперливо, ...

Аз съм...
... грехът, изписан върху устните ти,
въздишката плаха, отронена в нощта,
полъхът на вятъра, разрошил косите ти,
същността на всяка твоя мечта. ...