Над пристана се спуска вечер.
Жадуващо за миг покой,
морето вика отдалече,
а ти нашепваш: Мили мой!
Тревожни, дните отлетяха ...

Ще да пуша напук врагу
Ще да пия напук врагу ...
Христо Ботев – „В механата”
Сто дена или малко повече напълно стигат да ти дойде до гуша. Особено от хард министрите в новия кабинет като специалиста по реформи в Северна Африка и кризи в Източна Азия Симеон Дянков. Такова арогантно пренебрежение към ...

Сига съм тъ притиснъла уф ъгълъ
и чувам как сърцету ти лумбурка –
дъли дъ ми предложиш пръстенъ
или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.
Пуд роклятъ ми – пусти плажове, ...

Лунно предопределение
Потърсила слънцето
яхнала вятъра
пътя преследваш
неуверена в себе си. ...

На всички бъдещи "бивши ангели"
Пазете си крилете от притискане -
вратите стават все по-тесни.
Море от обещания за искреност.
Нали? Вълните са чудесни. ...

Хладнеят безразлично сетивата
на всяка тъмноока нощ,
синоптично сбъдваща прогнози
за несбъднатата Вечност...
Опожарен е трепетният дъжд, ...

Изгубих се във своя свят и лутах се във тъмнината.
... Как ли да намеря светлината?
Вървях - спъвах се и падах,
но никога не се предавах!
Не бързах, независимо от сивкавия мрак. ...

Заглушена мъка
душата моя оковава,
но пак сияеща усмивка
поглед мрачен заслепява.
Едва тупти сърцето, ...

На пазара е книги – товар до товар!
Тука тънките, там – по-дебели.
На "Славейков" ние така, бадевá*,
половината свят сме прочели.
Най-накрая, като някой дебил, ...

Слънцето се скри,
събуди нежна нощ,
прах от хиляди звезди
изпълни я със мощ!
Разтвориха се крехките ù устни – ...

Очите твои
Очите ти не мога да забравя!
Очите ти ме карат да не спя!
В очите ти погледна ли... тогава
усещам, че е жива любовта! ...

Ти си тръгваш сега,
аз ти махам с ръка
и те моля през сълзи - върни се!
Аз те търсих сама
и открих любовта, ...

Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете -
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме. ...

Отлетяла любов
Мила моя, ти дошла си,
но твърде късно е за мен.
Разхождам вече дъщеря си
и песнички и пея аз за сън. ...

Болката сега във мен гори,
болката направо ме раздира!
В този миг въпросът не стои,
и не аз съм, който ще избира!
Търсех любовта си на шега, ...

Кажи ми как да те обичам,
когато устрема ми спираш?
И колко още да се вричам?
Ти явно просто не разбираш...
Омръзна ми от теб да прося ...

Ще бъдеш ли до мен?
Ще бъдеш ли до мен, когато нямам сили?
Когато всичко страда и кърви?
Ще останеш ли, кога “изсъхнат жили”?
Кога животът спре със мене да върви. ...

ЕСЕННО
Като мътен порой ще премина света.
Ще шумя със тъгата на есенен вятър,
ще събирам ранените жълти листа
като малки надежди от истинско злато. ...

Звезди изгряват, мрак се спуска,
притихва уморен града.
Покой не виждам в тази вечер,
сърце и разум са в кавга.
"Тя приятелка е вярна, ...

ТРИУМВИРАТЪТ
І
... проклет дъжд!
Свестих се. Но не отворих веднага очи – никога не правех тази грешка. За момента не се намирах на открито – показваше го акустиката на помещението. Обгръщаше ме светла топлина – много по-приятна, отколкото ми се щеше, а във въздуха се носеше пощипващият мирис на анти ...

Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дреб ...

Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го взема ...

И пак
ще те попитам:
- Кажи ми, щурче,
накъде да отлитам
със счупени криле? ...

Прегърбен от грижи,
със сопа в ръката,
върви по земята
със вид угнетен,
с фенера насочва ...

Животе мой, свети във своя блясък! И успокой съня ми неспокоен! И усмири във мен пожара! С мен си на брега на бурите... Да спреш ме можеш само ти. И знаем си и двамата, че няма спиране. Смъртта е жребий. Изборът... от толкова неща зависи. Тандем сме! Да бъдем си! До края! А има ли го? Аз... поне не ...

Да, на мен ми харесва,
като в "Самите богове" на Азимов,
да се съчетаем днеска
в нещо истинско и взаимно.
Само двама не стигат - ...

Червена,
радвам се червена.
Пламъкът на свещта догасва.

Напоследък бях трудно достъпна,
твърде дълго бях сама!
Всеки има личен свят,
в който може да избяга от болката -
но в този свят не може да познае любовта! ...

Пияна съм и ме боли...
Ненужна и до болка съм сама.
Каде сгреших, че пак така
сърцето ми отчаяно кърви...
Отчаяно се моля за това, ...

Сипах си мислите крилати във чаша,
за теб са всичките – изпий ги на екс.
Ти май не очакваше, а дълбоко в душата
се кипрят чувствата и ме измъчват до днес.
Все очаквам деня най-капризен, ...

Сини калинки
синя - Родина
Интересно откритие направих днес призори,
че калинките били са не само червени, а сини.
Ала този факт не е нов, и не само мен ме гори, ...

Огън в обръч,
храсти изгорели,
черен път,
посипан с остри камъни,
страшни мисли, ...