Стая. Насред стаята - стол. Върху стола наредени предмети - банкнота от 10 лева, комплект игли за шиене, лекарски слушалки, химикалка, GSM, книга, кулинарен часовник с формата на яйце (вероятно за измерване на времето за варене на яйца). Във въздуха витае напрегнато очакване. 8 чифта очи са втренчен ...

Дните минаваха бързо. Кучето знаеше всяка команда, даже жест на момчето. Очите му не го изпускаха, толкова предано беше. Но лятото отмина. Ваканцията свърши. Момчето трябваше да започне училище и една сутрин замина.
Кучето усети болка от раздялата. Знаеше, че момчето ще се върне някой ден. Усещаше г ...

Толкова рядко се сещам за теб,
сякаш всичко потъна в забрава,
но неочаквани мисли безчет
студено напомнят наш'та раздяля...
Времето е езеро дълбоко. ...

СУЕВЕРИЯ
Черна котка,
писък зловещ
пресече
сплотения път, ...

Сладка захарна пръчица!
Четка с розова боя.
Лилаво направо от тубата.
Портокал направо от портокала!
Цветни сърчица. ...

Петък е, 13!
(ден за мен)
За тази болест няма лек,
и доктор не помага,
от нищо ставаш луд човек, ...

Доброто бавно губи свойта мощ,
отдавна със лъжата сме привикнали,
светът е тежко болен от разкош
и от проблеми някак невъзникнали.
Е, случват се и хубави неща - ...

Самобръсначката се плъзга
опасно близо до душата.
***
Още на стълбището –
миризма на зима. ...

Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я прогоним! ...

Не знам къде ù казваш, че отиваш,
но във неделя сутрин точно в десет
очаква твоя звън и ти пристигаш
и тя те пита радостно: "Къде си?".
Пристигаш по традиция с колата, ...

Никой от вас не знае колко е хубав животът погледнат отгоре – надолу. Прекрасен е, макар и несъвършен. Пълен с красоти и вълшебства – по-вълшебни от ония в приказките. И изненади! Много изненади. Най-голямата от тях е тая, за която всеки от нас мечтае, но разбира, че я е имал, едва когато си отиде – ...

Животът е дърво хилядолетно,
забило корени дълбоко във земята
и дънерът му мощен вековете
изграждали, епоха след епоха.
Развивали се стволовете здрави, ...

[ From Yesterday. ]
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...

Разумът казваше
"трябва да спреш, не издържаш повече."
Душата просто молеше
музиката никога да не спре.
Тялото изпитваше болка, ...

„Аз пристигнах... Аз съм Мария – жената
на всички мъже и на мъртвите даже.”
Б. Христов
Ужили ме съдбата на капчуците,
поведе капките във транс със утрото. ...

Бял диван,
да се събудя, опитвам се.
Завързан,
закопчан...
ударете ме, моля ви. ...

ПРОКЪЛНАТА СТАРОСТ
Радвам се,
че
се събудих
и този път... ...

Запознахме се съвсем случайно,
съдбата просто така реши.
Чувства разбушуваха се тайно
в нашите, за любов родени, души.
Стана бавно, плавно, с много нежност, ...

Създай бог, след това ще си говорим
Нестандартните мотели на (лалалалала) ъгъл на 4-та и улица Фриймонт.
Очарователни, само защото са толкова непривлекателни.
Всеки истински католик би се прекръстил на влизане.
Стаите имат малко азбест и може би няколко пръски формалдехид ...

Amaury Gutierrez - Perdoname Todo (Сгрешена самоличност)
Perdoname todo si es que te ofendi,
perdoname todo si es que te falle,
es que no contaba con tu corazon
andaba deprisa y no pensaba en ti. ...

С червена роза боцна моето сърце
и чакаш аз да падна в твоите ръце.
Не съм за еднократна употреба, маце,
от секс разбирам и от парични знаци.
Размерът важен е, но на банкнотата. ...

Хвърлените камъни не плачат...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
Не търся твоите мигли на самотник - ...

Не се плаши от черни котки,
нито от днешния ден.
Плаши се от мен -
една безсмъртна вещица от Салем.
Вещицата от петък, 13-и. ...

Животът все така ще си тече,
един умира, друг живот се ражда,
там някъде една любов угасва,
а друга пак на смърт те призове.
Животът все така ще си тече... ...

СОНЕТ ЗА СТАРОТО ДЪРВО
Край другите застанало, само, като сираче,
изсъхнало, с протегнати ръце към Бога –
какво ли иска немощното старче?
Дали за милостиня моли? ...

Спи, Любов!
На сънищата ми
утеха.
Спи, сън на мойта
младост! ...

Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от нов ...

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.
Със теб ще дирим цветове в дъгата, ...

V
Как станало тъй: неусетно
момичето с чипо носле
простило се с своето детство
и своето синьо небе. ...

Като гъби
пак
са се появили
съмнения
в твоята душа. ...