Не навеждай очи.
Постъпихме лекомислено.
Животът горчи от
диспансеризирани истини.
Посяхме си спомени, ...

* * *
Към теб вървях със тръпно тяло –
знам: боледувах.
Целувах, гдето си вървяла –
праха целувах. ...

Такива са природните закони –
уж точни, ала не съвсем наред...
Щом есенният вятър свие клони,
обрулва върховете най-напред.
Ошмулва ги, при все че пролетес ...

Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото. ...

Дай ми, Боже, крила,
за да мога да ида при него.
Мигновено ще отлетя,
ще прелетя даже над морето.
Ще мина през гори широки, ...

ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Тръгни без посока
по някой от дългите
пътища…
Иван Пейчев ...

Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш ...

Зелено писмо до Лорка
Драги Лорка,
пиша ти писмо,
не го пиша, просто ти го нося,
Брат ми ми го даде, Лорка, Райсън, ...

Ще се взираш в прозореца.
Ще търсиш моя силует.
Ще влизаш с поглед в стаята.
Но ще си оставаш вън - от моя дом далеч.
Ще търсиш. ...

САМОТНИЯТ МАГЬОСНИК
Първо - опитоми празното пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки.
И след отчайващата Комедия от грешки,
Адът в непокварен Рай превърна. ...

Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...

/ по Руслан Алов /
Помогни ми да те разлюбя!
Разфасовай душата ми, ама нежно!
Не ще боли повече, че съм изгубил,
не ще бъде по-страшно и по-безнадеждно... ...

Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените, ...

Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз, ...

ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...

„Обичам те!”
е най-краткият стих!
Съжалявам за обяснението, което му отделих.

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта ...

Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик ...

Без теб морето е различно
Рисувам малко сърчице
и сякаш запулсирва...
Дори вълната се отдръпна.
Усети, че живот тече. ...

1... 2... 3...
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...

А колко малко трябваше!?
Безмълвни двамата стоим,
не можем себе си да преценим
и ред в чувствата си да въдворим.
Всичко между нас е сива тишина, ...

Нощта беше обвила с черния си воал черноморското крайбрежие. От лагерите се чуваха весели викове и песни. Само от един от тях не се чуваше нищо.
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...

Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...

Всъщност
Тая игра е май вече ненужна,
а някога я играх с наслаждение.
Дори в глупака, през терасата плюещ,
и в кална локва открих вдъхновение. ...

"По стълбите се качват чужди стъпките"
adiveil - Нина
Не виждам вече смисъл да остана.
И времето ми с теб е отброено.
А болката от бъдещата рана ...

Обичам в ръцете на любимата жена да се гушна.
На гърдите ти прекрасни да заспя.
В целувка вкусна върху устните любими.
Унасям се в най-сладкия си сън.

Тъжно ми е,
хората навън се разминават,
като черни сенки те се подминават!
Мъката се вижда в очите,
болката почерня им душите! ...

В сърцето си режа хартиени лодки
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва, ...

Ще се срещнем навярно в предзалезен час.
Ще звъни тротоарът премръзнал.
Розов облак ще гали небето над нас.
Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...
безразлични до лудост към целия свят. ...

ЕДВА ЛИ ЩЕ ПОЛУЧА ОТГОВОР
Защо ме научи така да обичам
да не познавам себе си
да сричам късна пролет
когато зимата е толкоз близка ...

Нощта беше обвила малкия град в мрачната си прегръдка и го бе превърнала в мъртва зона; пустите улици бяха осветявани от малкото работещи нощни лампи, съсредоточени най-вече по главните улици, и единствените подвижни частици в тъмнината бяха изхвърлените извън кошчето за отпадъци опаковки от вафли и ...