(продължение на Девицата край реката)
ЛЕГЛО ОТ ЦВЕТЯ
"Mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa…"
Ингрид удържа на думата си и и дойде рано на следващия ден. Бьорн спази обещанието си и както обикновено брегът бе застлан с горски цветя. Задачата му ставаше все по-трудна с времето, защото въпреки лятнот ...

Искам приказка
Леле колко съм уморен! Най-после се класирах в леглото си, но... нещо не можех да заспя!
- Ауамнфт - направо щях да си изчекна устата с тази прозявка, обаче сънят така и не желаеше, и не желаеше да ме навести.
- Здрасти! - някой друг ме бе навестил.
- А, здрасти! - зарадвах му се аз. ...

За поредна вечер се чувствам наистина празен, изморен съм, преосмислям всеки ден и виждам, че просто всичко губи значение. Кое кара човек да разбере, че все още е жив? Болката, приятелю, болката, първична, непоносима, пробождаща плътта ти и стигаща до всяко нервно окончание напомняйки, че все още си ...

В тиха есен, с тиха жал
падат, падат тъжно листи.
Топлина кому ще дам?
Кой за мен ще си помисли?
Ситен дъжд ръми навън, ...

Предателството боли!
В Земята пуста
обречена съм да стоя.
Сама и тъжна,
за красивите спомени да скърбя. ...

Капките дъжд се стичат по стъклото,
оставяйки влажна следа,
красива е гледката на дъжда,
ромолящ тихо в нощта.
Лежа във леглото сама ...

Този свят е затвор и ти, чуваш ли ти, ме затвори в него. Защо ме осъди да бъда само твоя? Защо ме беляза с печата на вечната самота? Не мога да бъда с никой друг освен с теб. Твоите очи ме преследват, твоите ръце ме оковават във вериги, твоите целувки ме обсебват. Та ти ме притежаваш. Ти си моята на ...

Нека ти я поднеса и тя да изглежда изумително.
Нека се разхожда бляскава и неотразима.
Нека бъде изпита от погледа ти и погълната от сетивата ти.
Нека се доближи до теб и да те докосне.
Нека си проправи път през вените ти ...

Безкрайна тишина рани вълните,
фалцетно ти повика ме към тебе,
едно море напълнено с сълзите ми,
препуснах ... и превърнах се във лебед.
Аз търсих те във мрака като въздух, ...

Изгубих птицата си и не мисля да я търся.
Всеки ден ще я намирам някъде по пътя.
Ще я гледам как се учи да лети,
ще вкуся какво е то - да се надяваш,
някой ден тя да се гушне и да каже ...

Не ми е опако.
Не ми е чуждо.
Всичко си е като по учебник.
Защо тогава се е мръкнало в зениците,
а щурците страдат от алергия ...

В ден един прекрасен,
каръшки, но пък първокласен,
Темелко срещна се с Ташунко
и станаха известни чак до Акапулко.
Глупости една след друга ...

Понякога нощите са така дълги,
а сълзите така горчиви.
Понякога въздухът е така студен и горчив,
а дишането - просто тежест.
Понякога лицето ти е просто маска, ...

Зимна разходка в планината
„Глупаво е да правиш планове за цял живот,
когато не си господар дори на утрешния ден.”
Сенека
Слънцето влизаше в стаята и лъчите му галеха лицето ù. Отвори очи и видя, че навън е светло. Огледа се, за да види къде се намира. Лежеше в голямо удобно легло. Стана и погледна ...

Знаеш ли какво е да обичаш, но да не си обичан? Да мечтаеш, а да знаеш, че мечтите ти никога няма да се сбъднат? Всеки ден да се срещаш с предмета на чувствата си, но вместо любов, да получаваш само обиди и присмех? Да дишаш заради Него, да живееш истински само край Него, да те боли, когато за секун ...

Няма да започна да ви описвам някакъв герой със свръхчовешки сили и способности, няма да ви убеждавам да гледате анимационни филмчета, за да разберете значението на думата герой, а просто ще спомена името на един човек, който с гордост можем да наречем герой и това е Васил Левски. Роден е на 18 юли ...

Опитах
сама да бродя из света.
Опитах,
но сама не мога да заспя.
Осъзнах, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Един екскурзовод след обиколка
в салоните на Лувъра, попита
туристите, видяли ли са колко
шедьоври на изкуството са скрити ...

Един звук, забулен
във мъгла от шепот...
Един стих изгубен,
неизречен...
Жажда силна, ...

Водно е. И приливно.
Дъждове в очите ми.
Риби. Ти. И синьо.
Аз. Луни. И стихове.
Дните ми са дълги. ...

Прекрачих прага
на всичките си чувства.
Озовах се там,
където никъде преди...
Сърцето не искаше да слуша; ...

... защото мишките, притулени
в сивата мъгла,
цвърчат в дивашки танц.
Прегърбените цветове на розите
с бодлите си ухаят. ...

Изморих се! Изтощих се!
Писна ми от това!
Писна ми от вечната
борба с моята съдба.
Бориш се и си мислиш, ...

Не знаеш коя съм,
не знаеш какво е в сърцето ми.
Не знаеш как горя от болка,
не знаеш и не искаш да видиш.
Животът ми сякаш се срутва, ...

(Забележка: публикуваното тук е извадка от роман в епистоларен стил. Базира се на многогодишната и-мейл кореспонденция на Ани и Терез, приятелки от детство, след емиграцията на Терез през 2000 г в чужбина.)
RE: Closure
Скъпа Терез,
Сигурно си изненадана да видиш писмо от мен по това време – при теб ...

-
Някъде, някой, който очевидно не бе „на ти“ с тoзи тип дейност, тракаше по клавиатурата на чисто нов лаптоп.
—-
Събуди се с мисълта, че това не е естественият цвят на косата ù, която изглеждаше кадифено-прекрасна на фона на падащите есенни листа и дори на заледения пейзаж, но някак си не на място ...

Какво различава добрите от лошите? Дали има повратен момент, в който човек тръгва по единия от двата пътя и има ли връщане обратно, щом веднъж избереш? Дали всъщност има зли хора по природа, или просто те правят лоши решения, които водят до пагубни действия и не могат да си помогнат. Принудени ли са ...

Случва се
"Желанията са необходими, за да се намира животът в постоянно движение."
С. Джонсън
Пътувахме
с едно желание. ...

Вървя по линията на живота и завивам,
а разклонения не съществуват,
горчилка сладка... и отпивам.
Вървя по линията на живота без да спирам,
понякога се радвам, че съм жив, ...

Аз не знаех.
Пътят знаеше, че съм негова.
И чакаше само да стъпя накриво.
Маскиран на нЕпът в зелено.
(... и с тайна надежда ...

Бял лист.
Един живот.
Моят.
И разпръснати
разноцветни моливи. ...

Листопад
Нежно пада кремав цвят,
белите магнолии спят!
Мек аромат разнася бледорозова циклама,
скръбно се поклаща стрък трева, унила като слама! ...

Картина - безмълвна и студена,
с цветове напълно грешни.
Жълтото станало зелено,
синьото преминало в червено
светлосенките ù сложени погрешно, ...

А там, във флашката ми, си стоят
снимките с горчиви спомени,
крадат по малко и болезнено крещят,
че всяко нещо ме обрича да съм твоя.
На Дидо

Кроиш ме за душата ти -
да съм ти по мярка.
Мериш, режиш и отново шиеш -
да ме закрепиш за тебе здраво.
И да ти завиждат другите, ...

Цял живот в ръцете си
искам да държа
съвършеното ти тяло.
Искам да докосвам
с пръсти ...

Изпепелена болка вдига прах в пространството.
С разбиране - прегръща я дъждът... Студеният...
Мълчание, прието за лекарство срещу чувствата,
изгаря тъканта. Изрязваш я. И вече нямаш мнение.
Сълзи в очите не потичат. Няма и следи... Горещо ...

Настроен враждебно, светът около нас не е онзи земен рай, в който всички искат да живеят. Липсата на възможност за изява на личностните мнения, умения и интереси ни затварят в един безцелен и еднообразен ад. Индивидуалните качества и разнообразните характери са скрити дълбоко в дебрите на изкуствено ...