не мога
да се слея с топлината
разделят ни морето и земята
и мисълта за теб
да потопя ...

Вземи ме на ръце
и тихо отведи ме,
там, където ще сме двама
и гола ще е любовта ни.
На прага на дома - мечта, ...

ДУШАТА МИ
Душата ми какво ли не видя,
душата колко удара понесе?
Бе газена, бе тъпкана в калта
и своя кръст сама на гръб понесе. ...

Има два начина да изживеем живота си –
единият е като не вярваме в чудеса, другият,
като вярваме че всяко нещо е чудо.„
Айнщайн
Дъждът не ще прогони тая пролет ...

Моята империя
Поставен от бога съм владетел
на всичките женски сърца.
Развратът - мойта добродетел,
изкусно открива нови лица. ...

1.
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...

Разминаване
Два бряга сме...
и мостът разрушен
е граница, която ни разделя...
Ти гониш цел, ...

Още една песен, която обичам да изпълнявам. Веднъж я пях пред едни македонци, които ме бяха поканили на служебен банкет. Преди това си казах наум: "Сега или ще ме бият, или ще станем приятели за цял живот". Не ме биха...

If you ask me i will say it,
You make me smile,
It’s contagious,
And in your eyes,
I can see it, ...

Turn it off
I scraped my knees when I was praying
and found a demon in my safest haven, seems like
it's getting harder to believe in anything,
and just to get lost in all my selfish thoughts. ...

Jonas Brothers-Why
1.Try turn on my TV to get you out of my head
Feeling something deep inside that I just won't admit
It's not like I don't wanna commit (wanna commit)
I just don't why I can't stop feeling like this ...

... А хората си мислеха, че знаят всичко...
В края на града...
... остаряла гара,
счупен перон,
уморени, пътниците ...

Хич даже да не ви е чудно! Ей така стават катастрофите, ако трябва да цитирам оная мадама с големите „очи” от рекламата. Заради едните гащи почти до развод стигнахме с моя мъж... И заради земетресението...
Ама да почна отначало, че да не стане пак някое недоразумение, щото чак тоя път вече ще се изб ...

Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера, ...

Фъстък
Един фъстък
(голям карък)
оста’ ‘артък
на своя стрък. ...

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама. ...

В гардероба на егоистичното ми АЗ
заключих яд и озлобление,
но животът ми даде труден час -
потърсих в "светлото" изцеление...
Уплаших се много - няма да лъжа - ...

Тропва токче нощта на Севиля.
Щраква с пръсти, подбрала поли.
Под къдрици от мрак, кръст извила,
лъсва дръзко звезди-обеци.
Тя танцува за нас само, ниньо… ...

Болестта ми е тежка и смъртоносна -
леденостудена ме превръща във труп,
а няма лекарство по-малко опасно
от чувството да си близо до мен.
Цели нощи се скитам по пътеки безкрайни, ...

Орлите разпореждат се със тайните
на пътя за натам. Те виждат надалече.
За хищните си грешки тук покайват се.
Посоката сами към върховете следват.
Немеят махалите изоставени. ...

Една ръка - там някъде, във нищото
прокарва нежно пръсти по душата ти.
Красиво е. Напомня на затишие
след дълго изморително очакване.
Мълчание, облечено във музикам ...

НОЩНИ ЕТЮДИ
1.
Потрепва морно залезът с криле,
додето бавно го поглъща здрачът.
Светла нишка Луната преде, ...

Джулая ни захвърли към вълните
на южното ни слънчево море,
където да отмаряме след дните,
с щастието в невинното дете.
Защо, море, ти вечно ни вълнуваш ...

Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...

Има случаи, в които валящият дъжд ти е приятен, а има и такива, в които може да е всичко, само да не е дъжд. Този е от тях.
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...

Всички пораснахме и нашата улица опустя. Не го бях забелязал до деня, в който предложих на сина ми да излезе да си играе на улицата, а той ми отговори: "Тате, не ми се играе сам!"
Сам?! Погледнах през прозореца - улицата беше пуста. Нито се виждаха, нито се чуваха да играят деца. Дали заради демогра ...

Подпрени на стената стояха три стълби. Стълби с различна височина. Стояха и си говореха - колко е важно да си стълба.
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...

Не се заричай!
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...

Отиде си лятото
Отиде си лятото. Тръгват последни ята.
Земята им маха за сбогом с посърнали клони.
Небето със облаци тъжни покрива света
и капки дъждовни – сълзици замислено рони. ...

Грешни сме, не че я има змията!
Творецът и нея създал е с душа!
Щом усети погрешната стъпка, тя бяга.
Не, не от страх,
иска само ...

Ти си знаел, че идвам. Нарисувал си път. И си чакал.
Пролетта е дошла вместо мен. С цяло ято от смях пеперуден.
И защото си жив, си танцувал със нея в листака.
И си плакал, когато е тръгвала в лятната утрин.
После дългото лято... Пустееше пътят и скри се. ...

КОРЕНИТЕ
Те се крият много надълбоко,
а пръстта пулсира в сетивата.
И ще учим цял живот урока,
че живеем винаги в два свята. ...

"Не е ли изкуство любовта?"
Под тюркоазите на синьото небе
рисувам аз картина на живота
и в танца на вълните в бурното море
като че изгрев се прокрадва сред боята. ...

Не навеждай очи.
Постъпихме лекомислено.
Животът горчи от
диспансеризирани истини.
Посяхме си спомени, ...

* * *
Към теб вървях със тръпно тяло –
знам: боледувах.
Целувах, гдето си вървяла –
праха целувах. ...

Такива са природните закони –
уж точни, ала не съвсем наред...
Щом есенният вятър свие клони,
обрулва върховете най-напред.
Ошмулва ги, при все че пролетес ...

Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото. ...

Дай ми, Боже, крила,
за да мога да ида при него.
Мигновено ще отлетя,
ще прелетя даже над морето.
Ще мина през гори широки, ...

ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Тръгни без посока
по някой от дългите
пътища…
Иван Пейчев ...

Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...