Sunrise Avenue-Not Again
I've been trying to love myself for real
I've been trying not to feel what I feel
I've been trying to be a bit less mistaken
It was real the feeling I had for you ...

Искам
Не съм мислил, че съм така заслепен.
Но сега виждам истината.
Аз съм твой.
Не можеш да си представиш, че съм до теб, ...

Петроград
Пътуване от Одеса в Петроград
Александр Розенбаум
На улица „Гороховска” ври и кипи сега
в ЧК-то всички се въоръжават. ...

(На дъщеря ми)
Родих те – и светна най-яркото слънце.
Детството ти накичих с роса и дъги.
В жаркото пладне пазих с чадър младостта ти.
В зрелостта ти - притичвам пред теб. ...

важните неща в живота
са тези които
ни правят щастливи
карат ни да се усмихваме
когато сме тъжни ...

Първата любов
Първата любов е чудо,
първото момче е лудо,
първата луна - жестока,
първата целувка дълбока. ...

Съдбата беше в моите ръце.
Така и не разбрах
какво да правя с нея.
Навярно и отгоре от сърце
и Господ-Бог над мен ...

„Неочаквано тропически нощи” като софтуер с отворен код
Здравейте, приятели!
Някои от вас сигурно са попадали на разказите ми от цикъла „Неочаквано тропически нощи”, а за онези, които не са, прилагам списък в края на този текст.
Стори ми се, че „отварянето” на програмата, която стои зад този наистин ...

Пак съм се вкиснал.
Вчера...
Стар приятел доведе клиент.
Да му направя проект. За къща.
Не! Искаше замък. Голям! Огромен и да прилича на... ...

Лед сърцето ми сковава,
студът бавно обгръща моята душа.
Бавно назад се обръщам
да търся нейде топлина.
Светлина в тунела да намеря, ...

Утро е! Слънцето изгрява,
разтваряйки във себе си нощта.
Тъгата бавничко изтлява...
отстъпва ред на радостта.
Лъч прозореца прекрачва, ...

Прииждащо море
е този зов.
От дълбините ми
изсмуква вяра.
Чертае ...

Първо трябва да простиш на себе си...
Нашепват звездите...
Звездни мигове.
Нашепват тревите...
Земни мигове. ...

Навън несъществуващите улици
измръзнали мълчат в нощта,
а вътре в мен изсъхналите пориви
измитам като паднали листа.
Може би от погледа ми бягат. ...

Отиваш си лято преди да е съмнало,
в мене утро от ласки на любими очи.
Със мъгли ми покриваш просторите
и безпътна оставам при изгрева,
с недочакани любов и мечти. ...

Люби ме!
С ярост ме люби.
За нощите, в които пак ме няма…
И празното до теб место…
Люби ме! ...

Есен моя, рижа, златокоса!
Решетарка-циганка в торбата,
лятото нарамила - го носи
някъде надолу по селата.
Шумките се сипят по земята – ...

Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...

Дойде ти самотно,
тъй както се раждаме всички...
Погледна сиротно -
потърси по стара привичка,
да видиш, очите ми - ...

Ако беше заваляло,
всичко щеше да се изпари...
На кожата ми, като жарава,
дъждът щеше да се подвари...

Църквата Света Петка. Баба Петра, дядо Рачо, чана Пена, Керана и малката Вяра влязоха в нея. Днес беше един тържествен ден за тях. Тишина цареше наоколо. Само спасителят Исус от иконата ги наблюдаваше.
От сребърния котел се издигаше пàра. Топлата вода привличаше в прегръдките си малкото телце. На тр ...

Притисната от всичките страни,
аз дишах тежко.
Притисната от всичките страни,
аз търсих изход.
Притисната от всичките страни, ...

/по Татьяна Танько/
Тъмна е нощ.
Старец гледа небето.
Чака.
Кога ще падне звезда. ...

Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце, ...

крия те нощем
в глътките вино
до дъно изпивам
в очите смеха
после вплитам ...

ПРЕСЕЛНИК
В житна ръкойка,
в тази омая
се усмихва девойка -
тебе да позная. ...