Едно лято кехлибарено
за теб ще ми спомни,
когато тичах по поляните
с дъхава мащерка
и плетох венци ...

Скрий тия очи, да не виждам
точно какво искам от теб.
Скрий тази усмивка, за да забравя
какво правя сега тук до теб.
Скрий тия ръце да забравя ...

- Айде, бабо Пето, чупи питата! - изведе я от унеса чана Пена.
Старицата постави месала на главата си, взе питата и подскочи на един крак три пъти. Тя се разчупи на две парчета и задъха приятно. Лека мъглица се издигаше и лепнеше по ноздрите. Керана пое питата, която ù подаде баба Петра и накъса на ...

И тази вечер погледнах Луната
и я попитах с ръка на сърцето:
Защо такава ми била съдбата
да скитам нейде по небето?
Защо в две хубави очи се влюбих аз ...

Коридорът беше дълъг, дълъг…
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...

Влюбени щурци припяват
носталгичните си песни
с дъх на лятна незабрава
и ухание на есен.
Още тайничко въздишат ...

"Мили деца и..." Тук Саши малко се поколебава, но се сеща да включи и мен в обръщението си - "... и мили бащи! Започва приказката за черния триглав змей!" Гласът му е тайнствено шепнещ, хипнотичен. Малката се сгушва в тъмното до мен, без да смее дъх да си поеме. Аз също съм завладян от разказа на Са ...

Събудих се от крясъка на гарвани,
тук, на място, от което се страхувам,
ръцете си видях ограбени...
Наистина ли съществуваше...?
Край мене сенки на безброй души, ...

Не бързай, деньо,
аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.
Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта - ...

Очи. Ням филм.
А толкова неща дочух...
Ръка свенливо аз протегнах,
с усмивка поздравих
и в твоя свят се потопих. ...

Скоро прочетох един анекдот. Някакъв пътник се движел от вагон във вагон във влака, и така, докато изгубил купето си. Срещнал кондуктора, и го помолил да му помогне да го намери. В кой вагон беше купето ви, попитал той. Не се сещам, отговорил пътникът. Спомням се само, че през прозореца се виждаше е ...

- Премъдри, сигурни ли сте, че сме на прав път? - подозрително подсмръкна Ко Та Рак, на който вече започваше да му омръзва всичкото това обикаляне.
- А дали има прав път, или всеки си има просто... Път? - отговори на въпроса му с въпрос Дърт Пън.
- Трябва да сме много внимателни - включи се и Кух Че ...

Дали защото
черен шоколад
са твоите очи
и с топлината си
го разтопяваш върху мене, ...

Ало... Имате грешка...
Дъщеря?... Нямам, сори!...
Не! Не съм ветеран...
Млад съм!... Да...
Я не ставайте смешен!... ...

Същото куче ме е лаяло и преди. Само че тогава не се криех под този балкон, а минавах като герой по Главната; уличка, пълна с всевъзможни сергии между жилищата в квартала. Бях хванал крадец. Истински, а не като ония по филмите, дето са с маски и пистолети и неуловими, като фантоми. Крадеше от прости ...

Видя ли ме, когато ме разнищи?
Не те обичам. Всъщност аз съм слаба.
Претенции, базирани... на нищо.
Предимството - да мога да забравям...
Видя ли ме? Ребро от твойто тяло. ...

Ти помниш ли онези нощи
копринени под бялата луна.
Как тихичко ми шепнеше
и милваше ни приливна вълна.
Над нас звездите светеха ...

Беше тук.
Сега те няма.
Идва друг,
поредна драма...
И не напук, ...

Синята стрида
Фоайето на хотел „Риц” е виждало през стогодишната си история какви ли не гости - фамозни аристократи, едри индустриалци, екстравагантни артисти, сериозни политици, петролни шейхове, постсъветски олигарси. Е, разбира се, и най-обикновени богаташи. Като част от това фоайе, макар и само ...

СВЯТ В ЕДИН МИГ
Най-после у дома! Колко време мина? Имах чувството, че вече съм забравил кой съм, бях се превърнал в скитник, пришълец на свят, който сам бях създал. Казват, че съдбата преобръща живота ти точно когато най не очакваш, но проблемът се оказва друг , когато живееш с надеждата, че нещо щ ...

Не намирам покоя в нощта
и стоя под прозореца ти някак наивна.
Като полъх от съня,
винаги чакам и винаги мисля...
Ако не бяха луната и звездите, ...

Помниш ли ме ти?
Годините минават
- сезони четири
редуват се и преминават.
Дъжд през есента вали ...

Повеля
Когато светът се крепи
или пък току се отмести
от двете придворни липи,
прегърнали твоето детство, ...

Тишина
Тишината отново нашепва с тъжен глас
Сенките по стените мълчат в захлас
Слушат тишината на мрака и следят
Бутат се нещо да не изтърват ...

Отрязвам косите
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист ...

ГОРЧИВА ВОДА
Страшни дни настанаха за комитския дом. Самуил умря пред ослепените си войници. Един от братята му Никола, като млад отишъл да учи в Цариград приел ромейско самоопределение. Нарекъл се Никофор. Захвърлил богословските науки и запасал меч в императорската армия. Бързо се издигнал и стана ...

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е ...

... А песъчинка ми заседна във окото,
(по дяволите, не, не е сълза!)
Залязва слънчевото огнено кълбо,
а пътят ни остава там, пред нас.
Във тишината сгушена, сама... ...