Учителят си сменя дрехата.
Сега на есен ще ни учи.
Последните уроци взехме
по шарения и беззвучие.
Ще бърше с облаци небето ...

ПРИСТРАСТЕН
Пристрастен към живота оставам –
недейте ме съди!
И лечение трудно за туй някой днес ще намери.
Пристрастен - ненаситно ще грабя. ...

Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари нар ...

"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."
Задъхан миг, поредното мълчание.
"Да тръгна, остави ме сам,
за там, където няма обещание."
Тогава не разбрах словата ...

Беше средата на май, привечер, ухаеше на люляк.
Улицата, по която се прибирах след даскало, беше пресечена от ЖП прелез. Около него бяха разположени няколко малки магазинчета и една фурна. С течение на времето, прелезът се бе утвърдил, като едно от интересните места в града. Причината бе редовно пре ...

Аз искам силни чувства и желания,
целувки, от които чак да ме боли,
мирис на небе и странни обещания,
които не можем да изпълним дори;
искам да чувам гласа ти във сънища, ...

ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град ...

ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА
Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възмож­ностите на бъдещето. Ако ...

Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да ...

ПРЕДЕСЕННО
На Александра
В една сутрин, додето още лепнел сънят
над очите ни уморени,
тихомълком ятата се впуснали в път ...

Тръгнал бях писмо да пусна
във соварника до нас,
но там за малко да се блъсна
във едно момиче и изгубих глас.
Защото точно нея чаках ...

Разделени от време.
Разстояния. Понятия.
Не те докосвам,
но съм с теб.
В стъпките ти стъпвам. ...

Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа! ...

"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше н ...

"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го." ...

Глава трета
- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях п ...

Да знаеш, моме, да знаеш
какво е жалба по младост,
на порти би ме чакала,
от коня би ме помела,
в ръце би ми паднала, ...

Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали, ...

... приказка за една сянка...
"… слънчевото зайче сви уши и избяга -
сянката на облака приличаше на гладен вълк…"
Сега какво? От сянка да се плаша?
На гладен вълк приличала...? Добре. ...

Това е събитие за сайта "Откровения" и лично за мен като творец. Най-после открих човека, който превърна мечтата ми в реалност, с което успях да докажа, че моите "зеленчуци" могат да се превърнат във "вкусни плодове", за което заслугата е изцяло на Бойко Иванов - me6, който направи аранжимента.
За ж ...

Скъсах като лист хартия любовта,
на който бях написал свойте чувства.
Ти уж ги чете, а не ме разбра
и малкото от тебе аз изпуснах.
Сега я хвърлям на боклука, ...

Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опре ...

Свикни
Ще трябва да свикнеш,
че светът не е справедлив -
не търси доброто
у всеки войник. ...

Къде сгреших,
че ме поряза тъй животът,
беляза ме, жигоса ме до моя край,
така сиротен и безпомощен да скитам,
да нямам миг покой, да нямам нищо аз. ...

Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...

Dragana Mirkovic - Pitam svoje srce
Pitam svoje srce
sta mu je
sto me muci
zasto samuje ...

Просто всеки миг
пак умира с вик
щом далечен път чертаеш...
Стон е всеки звук
и е тихо тук, ...