В самотата -
болезнена стряха -
се разтварям -
дъждовно мълчание.
Светлосянка - ...

С обувки от стъкло,
роклята коприна,
сякаш не от земята си дошло,
Момиче, красиво като богиня.
Ние двама простосмъртни ...

Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

ГЛУПАК
Срещнаха се двама стари,
от училище другари.
Първият отличник – тачен,
а пък вторият – невзрачен. ...

Танцуват музите
Горещниците властват!
Утробата на слънцето прелива…
от нежност, чувственост и болка.
Гори дъхът ни - ...

Виждам как една след друга идат -
по средата на пътя си никога не спират,
отново и отново брега ще заливат,
една след друга идват и си отиват.
Нежен полъх, сякаш чувствам се свободен, ...

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

в средата на март
и края на юли
ставам собственик на Вселената
имам повече сетива
от генетичната памет на Азия ...

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Аз бях Луна с измамна светлина,
а ти крадеше огън от звездите.
Не ми приписвай грях или вина,
че нашите съдби не се преплитат.
Любов се случва под едно небе, ...

Горя по теб, но искам да изтлея,
кой може да ме изстуди,
сякаш слънце в мене е изгряло
и ме пари с най-жестоките лъчи.
Късче лед ли да прегърна ...

Инсомния
От тялото изтича всяка капка сила,
която упорито пазех до последно.
Как искам да заспя… ала сънят не идва.
Клепачите потрепват уморено. ...

Някога може би ще успея
да забравя, че живял си за мен,
но очите ти подло ме лъжеха
и нараняваха без срам.
Някога може би ще погреба ...

Обожавам качеството си.
Да си крада топлите ти усмивки
от тъжните ти, разсърдени лица.
Разубеждаванията ми
са изненади от чудеса ...

Кратка беше любовта ни -
като мълния в небето,
като лъч във утро ранно,
като пясък в детски шепи...
И вървя по пътя земен - ...

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

На шията на огнен кон
увисна воденичен камък.
Пресъхна мелницата.
Не се купува обич.
Не се продава вяра. ...

Отивам си.
Със всички общи снимки -
късчета от „нашата” душа.
За да е цяла моята - ги взимам.
От мен не ти оставям ...

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

Балканът е отворил свойта пазва.
Тя в шепата си теб е приютила.
Чрез тебе свойта приказка разказва
за битки люти и за мъжка сила.
Когато сипвал Господ по земята ...

Проникваш пак през погледа ми
и пак твърдиш, че виждаш нещо...
Какво е този път? - кажи ми...
Че пак усещам, става тук горещо!
Дали са пак лъжи, ...

Открих безброй неща,
но други не успях.
Повярвах в чудеса,
превърнах се в прах.
След всеки ден ...

Слепи сме, в безредие вървим.
Ни един от нас на сто не вижда.
Колко вземаме, а колко ще платим?
Слепи, празни от бездушие.
Слепотата не е дар, а наказание. ...

Такъв те срещнах - плах, свенлив, затворен,
на разума във рамката заключен.
Бял лист без стих, едно дърво без корен,
поток, в църцорещ наобратно ручей.
От лудост сатанинска обладана, ...

От рибите се учих да говоря...
Понякога, но много тихо.
Когато ме заливаха водите…
Заради хората се учих да летя
За да ги виждам отвисоко. ...

Животът е изпълнен със спадове и възходи. Колкото и усилия да полагаме, той често си играе с нас. Показва ни, че не всичко зависи от нас. Всеки път си давам кураж и продължавам напред. Мисля си, че мога да победя света, като не спирам да дерзая. На моменти обаче ставам слаба и, колкото и да искам да ...

По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда, ...

Баща ми е точно петдесетгодишен -
с коси побелели и бръчки безброй,
макар да е изгубил стила си предишен,
за мен е просто синеок герой.
Дарил ми е детство, ...

ГЕОГРАФСКА ПРЕГРЪДКА
/посветено/
С широка прегръдка те стигам през куп разстояния.
Протягам ръце през морета, преливащи в мен,
когато луната, препълнена с тежки мълчания, ...