Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...

Къде е българския лъв,
на знамето ни във чужбина,
или превърна се във стръв,
за европейската градина.
Със него гонихме душмани, ...

В този стих няма изплакани рими
чисто бял е и се рее високо
в небесното синьо... а вятъра
нежно опъва платната му бели...
Този стих е толкова бял, ...

Чаша бяло вино... самота,
телевизията филм повтаря.
Светлина, потънала във мрак...
спомени навява. Любов.
Тишина, поетът молива подостря! ...

БНТ има ново "гениално" попадение!
Доживяхме на украински език новини!
Вие не сте достойни дори за презрение!
Как не ви хрумна и да ги води оня с кокаина!?
Браво, господа продажни властници! ...

Лято е. Комарите бръмчат.
Народът е пъпчасал от жилата.
Туризъм ли ? Къде ти в този град?...
Комарен химн разкъсва тишината.
Молитвите са все за ветрове, ...

Животът е прекрасен
с образът ти ясен,
но времето тече в галоп,
ще мога ли да хвана
онзи така жадуван миг? ...

Упо̀ен мрак по хребета притихнал
намята хладния си плащ от свила.
Шепти бреза – останала без сила,
брокатите на залеза попила.
И сякаш всичко изтънява мигом – ...

СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги, ...

Нима с поезия на монолозите
бих си вменил това спокойствие,
което сякаш диагноза е
на закъсняло, мъчно удоволствие?
О, не! Далеч от мисълта съм, ...

Това е песен
за една любов
и за двама поостарели.
За техните чувства,
доста позакъснели. ...

Живеехме с вярата, че светът ще е наш;
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...

Животът е кратък...
Зима
минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг... ...

Стар тухлен зид, потънал в зеления,
под натиска на времето - кротува!
Той къта тайни в себе си - от тия,
които хората с въздишка чуват!
Цветя, целувки, свиждания древни, ...

Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...

В маковете на полето
с трепета си все червен
споменът за теб изплува -
юнски, жаден и зелен.
Умореното момиче, ...

Поетът с мистрия
Той отдавна пише, реди своите слова,
за хората поета раздава се от сърце и душа.
А в живота той е един човек обикновен,
със свойте радости и болки, но съкровен. ...

Село Змейково
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера б ...

Четейки наградени стихове,
спечелили даже първи места,
се запитах: Има ли смисъл
от смисъл в поезията сега?
Щом може да пишеш и така... ...

Ех, животе!!!
Да беше песен ,да те изпея,
музика, да те изсвиря или
стих, да те изрецитирам.
Но ти си необятен, всеобхващащ всепоглъщаш и всестранен. ...

Светът превърна се в бунтовник клет,
светът на съвест каузата изгуби.
Без жал от днес - настръхнал и проклет
сили губи в сметки ежедневно - груби...
Светът достойнството с неверие смени, ...

Как живо копнея да се върна на село.
Колко ми липсва в деня маранята.
И прага на дядо прекрачвайки смело,
дъха си усещам - трапеза богата.
Домашната питка на баба ми Митка, ...

Хамлет векове наред флиртува
с привидно важен, мним въпрос,
животът собствен колко струва
и дири отговор най-прост
например, на един кокос, ...

Макар, че съм директор
на собственото слово,
имам си коректор-
да стане то готово.
Тя Гери се нарича. ...

от царството си африканско
слон хоботест днес пристига
с широки крачки и обноски-
мълвата бе за личност видна
за него само чуваха се разни ...

ПРОЛЕТЕН ДЕЛИРИУМ
Сън сънуват пейчиците в парка –
как ще се накипрят във зелено,
как среднощ опърпаната арка
люлякът с дихания превзема. ...

2.
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...

|Restless
Daylight...
ruins them again...
my blissful dreams.
Moonlight... ...

В КРАЙЧЕЦА НА МЪЖКОТО МИ ЛЯТО
... когато остарея – и когато нахълтам в твоя спомен някой ден,
във крайчеца на мъжкото ми лято дали ще спреш на пейката до мен,
случайница, слетяла – тъй красива, в последните ми утринни роси! –
със роклицата, дето ти отива, с две панделки във своите коси, ...

Стихове без смисъл, те ще са чудесни -
с добра мелодия във песен се превръщат на мига.
И сякаш ги дочувам - ту по-широчки или пък лекичко възтесни,
прескачат като пуканки в гореща - чак до розово тава:
Животът е дълбоко смислен като цяло… ...

Започва пътят ми през слънчевия юни
и с топлината си по лятото ме води.
Вървя по пътища, понякога безумни,
към върхове, към пропасти огромни.
Отдавна на големите в света живея, ...

Като лъвовете... ама не съвсем...
То само името такова...
Пола виси от мъжкия корем,
до него пък е дама... с мацка нова...
Дъга се вее... ама не онази... ...

Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. ...

Разговор на Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си ...

Бойната група бе стигнала до едно възвишение, водена през гората от скаута с качулката. Между гъстите храсти, с които бе покрит хълма, пред тях се бе открил лагера на таласъмите. Клекналите воини гледаха изумени, многото палатки от кожа и плат, както и силните огньовете запалени от техните врагове. ...