Да знаеш, моме, да знаеш
какво е жалба по младост,
на порти би ме чакала,
от коня би ме помела,
в ръце би ми паднала, ...

Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали, ...

... приказка за една сянка...
"… слънчевото зайче сви уши и избяга -
сянката на облака приличаше на гладен вълк…"
Сега какво? От сянка да се плаша?
На гладен вълк приличала...? Добре. ...

Това е събитие за сайта "Откровения" и лично за мен като творец. Най-после открих човека, който превърна мечтата ми в реалност, с което успях да докажа, че моите "зеленчуци" могат да се превърнат във "вкусни плодове", за което заслугата е изцяло на Бойко Иванов - me6, който направи аранжимента.
За ж ...

Скъсах като лист хартия любовта,
на който бях написал свойте чувства.
Ти уж ги чете, а не ме разбра
и малкото от тебе аз изпуснах.
Сега я хвърлям на боклука, ...

Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опре ...

Свикни
Ще трябва да свикнеш,
че светът не е справедлив -
не търси доброто
у всеки войник. ...

Къде сгреших,
че ме поряза тъй животът,
беляза ме, жигоса ме до моя край,
така сиротен и безпомощен да скитам,
да нямам миг покой, да нямам нищо аз. ...

Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...

Dragana Mirkovic - Pitam svoje srce
Pitam svoje srce
sta mu je
sto me muci
zasto samuje ...

Просто всеки миг
пак умира с вик
щом далечен път чертаеш...
Стон е всеки звук
и е тихо тук, ...

“Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”
И бавно ще си тръгне любовта, ...

на В.
Той разплете косите й, русите,
и бавно ги погали.
После ги целуна и вдъхна аромата – нейния.
Тя вдигна ръка и докосна ...

Тъжно е, че есен настъпва.
Къде да избягаш?
Когато си тръгва лятото,
оставя в душата златен пендар.
А светът, в който вече живея, ...

Домът на щастието ни е изграден от мъгли, прясно замръзнали от утринния хлад.
Понякога го виждам да блести на слънцето.

Вчера един мечтател изхвърли цял плик със спомени
от прозореца на колата си на тротоара,
после почисти от по-дребни изблици на емоции.
Изсипа пепелника на сивото ежедневие в душевната шахта.
Изтри огледалото от лицемрни образи, ...