Ти си една жена,
която аз правя жива!
Карам я да се чувства щастлива,
разбирана и истински красива.
Може да те карам да страдаш. ...

Като стъпки към олтара…
Бавно крача.
Разпръсквам здрача.
Не ме е страх от вечността!
Отдавна палачите не плачат. ...

Помниш ли една изминала година,
пълна с емоции различни,
а помниш ли Мартина
и нашите нищожни,
нищожни мънички неща. ...

Като сълзи по моето лице се ронят,
капят тихо стихове.
Далече от душата ми те идват,
от тайни скрити светове,
разказват най-различни чувства, ...

Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето

Днес ми подариха тарантула!
Нито бях я виждала, ни чула.
Уж е паяк, но каква голяма!
Паяжина толкоз здрава няма,
дето да я издържи ще може. ...

Там я видях – в гаража на Мирчо, който той наричаше ателие. Трябваше ми боя - вандали бяха надраскали с графити оградата на бащината къща. В сумрака на мръсната, отрупана с всевъзможни вехтории, свещена обител на братовчеда, огрята единствено от промъкналия се воайор – уединен слънчев лъч, ми заприл ...

Бавно навлизам в тунела. Сега ми се струва някак безкраен. Страхувам се. Ето, че в момента на отчаяние вече забелязвам искрицата надежда, вече се вижда бялата светлина. Наближавам я. Сигурно е хубаво отвъд нея. Дано е хубаво.
Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ...

Мечка
Спи в бърлога цяла зима
и кожух дебел си има.
Казват, че е страшен звяр,
на гората господар. ...

Попадна в книгата
на моя живот,
записах те
на последната страница.
Не се сърди, ...

В сайта срещнах те случайно,
за мен гласувала бе ти,
за стихчето тогава ме похвали
и пожела да сбъдна своите мечти.
От тогава, някак неусетно, ...

Моята улица е кръстена на деня, в който генерал Гурко е влязъл в Търново. Не знам как са го посрещнали, мен преди двадесет и седем години не ме посрещнаха кой знае колко тържествено. Но от това не се натъжих много, друго не очаквах. Заради това, че съм софиянец, хайде да не се лъжем, че сме по-разли ...

И като Ботев ще вървя,
по пътя си със мойта цел,
ще вярвам, че е идеална
и реалността е някъде наблизо.
И като Ботев ще се боря, ...

Не поглеждай назад към камината,
където отдавна вече няма огън... той изгоря...
Остана само частичка пепел в Пространството.
Не се завръщай в миналото -
тази птица отдавна разпери крилете си ...

Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...

ЕСЕН
При Кольо и Иван, и котарака,
май нашата маса пак ни чака?
Животът почва там отново
и всичко ни е май готово. ...

В момента, в който ти пишеш това,
със сигурност ставам пак себе си.
Събличам праха и шума от околния
свят, забравям за всички професии.
Поглеждам с очите си - моите, ...

22.04.2008
И когато нещо ти е ново,
и когато нещо те подтиква с поглед да го съзреш,
и в него да се взреш -
тогава то е нещо истинско, реално! ...

В памет на милия ми татко...
Кажи ми, моля те, че си добре,
макар там някъде далеч, невидим.
Към теб протягам двете си ръце,
да те погаля пак по челото, помилвам... ...

Бъди предизвикателство за мен!
Накарай ме в съня ти да се влюбя!
Стани мигът, щастливо споделен!
В мечти ума си искам да изгубя.
Бъди предизвикателство за мен! ...

Аз бях онази лястовица от хартия,
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...

000000000000000000000000000000
000000000000000000000000000000000000000
Утрото като че се бавеше. Той се прибра късно, но не можа да заспи. За втори път кралят оставяше съдбата си в неговите ръце. За сетен път той бе длъжен да го защити! И с радост щеше да го направи. Глождеше го мисълта за граф Беке ...

Душата ми е птица уморена,
паднала със счупено крило,
а ти стоиш и гледаш отчуждено
без съвест и без чувства,
все ти е едно. ...

Не те издържам...!
Чуваш ли...
не те...!
Като зараза си,
по кожата пълзиш... ...

По пътя
Той нямаше къде да отиде, освен навсякъде.
Джак Керуак
пътувам някъде
някъде съм другаде ...

Превърна се в пепел
и последната надежда
да намеря смисъл
в безсмислието на момента.
Умря и безсмъртната вяра ...

Вятърът все си търсеше другар в играта. Нали все препускаше насам-натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти - ù каза - ако не дойдеш с мен, ще го съборя.
- Моля те, ветре, не го събаряй! С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечи ...

Сънувах...
сънувах чуден сън -
сърца и устни как се търсят
и откриват,
сливат! ...

Прошка не чакай!
Ти си призрак, изплувал от мрака!
Ти си сянка, излязла в нощта!
Ти си мрачната тайна, която
лежи погребана в моята душа! ...

Трепне моето сърце,
очаква някаква наслада
и към греха протегнала ръце,
вървя напред към Ада.
Изкушението сладко ...

Размисли над една банална метафора
Пътуваме! Винаги пътуваме за някъде. Всеки ден бързаме за някое важно или не толкова важно събитие в нашия живот. И може би защото винаги бързаме, а може би от чист мързел, забравяме да проверим дали е в изправност автомобилът ни. А той, горкият, не винаги е наред, ...

Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...

Провокирано от:
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи. ...

Не можеш да виниш хората, че са постъпили по някакъв начин някога за нещо. Не можеш. Не можеш, защото нямаш право. Човекът сам в себе си е сложна компилация от гени, среда, възпитание... от съдба и каквото още се сетите. Човекът, всеки човек реагира различно на базата на своя опит, мироглед и конкре ...

ПОГРЕБЕНИЕ
Над гроба жена ми ще вие като вълчица,
ще захапе със зъби дървения кръст.
На нея оставям дълговете - върволица,
ще почивам аз, под купчината пръст. ...

Зинчето със блянове живее -
и любовни стихчета си лее.
А Ангар отдавна не въздиша:
в “Други” или в “Гражданска”
ги пише. ...

Мълчание.
Бездумие.
Безумие.
Защо?!
Това ли е ...

Не успях да те намразя.
Себе си обаче - да.
И луната ме наказа -
само половин изгря. ♥

с благодарност към Н. Чуралски и К. Хаджийски -
автори на „Орфеевото цвете”
Денят и нощта често се срещат над Родопите, за да споделят общата си любов към планината. Поглеждате покритото с фина пелена от облаци небе, през които все още проблясват слънчевите лъчи, а само малко след това, Луната разкъ ...