Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

Посвети ми, светулчице скъпа!
Загъвам си детството в скъсана кърпа
и го слагам във джоба на костюма туиден -
да ме сеща с бодежи шепот немирен.
Посвири ми, щурче, в тъмнината! ...

Животът ми
не мина по вода.
И никой
на ръце
не ме е носил. ...

Аз съм мъж - но пак момче,
макар и малко побеляло.
А ти жена - момиче още,
и колко много млада .
С очи кафяви съм, ...

Душата ми е път и бездна,
ръцете ми са огън и вода,
сърцето ми е черно и червено,
очите ми небе са и земя.
Пътека ти отварям към душата си, ...

Кварталното кафене-кръчма,
стопанката с деколтето.
Влиза денят и поръчва
днешните си портрети.
Две баби, таксиджията с курвата, ...

След всички особени мнения,
които дочух,
тази нощ си съблякох думите
и останах по дух.
И настана една особена ...

От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
поезия уж, а пък драма...
Заключих отвътре сърцето си, ...

Халосните патрони рикушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?
Стихове пиша. Разголвам душата. ...

ДЪГА НАД САМОКОВИТЕ
Поезия – два водопада!
Струи Самоковите завъртат.
Коват бавно за наслада,
с вълшебен здравец ви поръсват! ...

И тази нощ съня ми ти открадна -
сам не зная как отново успя,
но ето, че и тази нощ е хладна,
защото ти не си до мен сега.
Аз знам - дълга е нощта, ...

Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...

Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...

Приседнал до огъня плахо,
унесено взирам се с вяра -
дали топлина ще отпия желана
или ще ме жегне жарава ?
Реката е бистра, дълбока, ...

Вяра.
Ще си отида с нея.
Небе.
Прогледнах.
Луд. ...

Любов дали е точната думичка за нас,
щом нямам желание да те прегърна,
и как да кажа,
че ще има втори шанс
и при теб отново да се върна. ...

Едно име - и спомените в мене
нахлуват бурно, като придошла река.
Едно име - дошло отново да ми вземе
спокойствието, твърдостта.
И пак съм аз, предишната - и слаба, ...

<a href="http://ad.investor.bg/adclick.php?n=a3ee20e8" target="_blank"><img src="http://ad.investor.bg/adview.php?what=zone:1183&amp;n=a3ee20e8" border="0" alt="" /></a>
Ако можеше снегът да затрупа
болката в моята душа...
Ако можеше дъждът да отмие
раната... кръвта... ...

Проклятието на спомена тегне над будно съзнание,
мечтите - прашни, затъмнени - тъжно ехтят,
дълбока глътка свеж въздух - последно дихание.
Някъде мечтите тихо ме зоват.
Но душата мъчно скърби и тихо ридае, ...

ДЪГА В СЪЛЗА
Излегнал се под залеза бленувам
нощта мастило синьо ще разлее.
Аз търся думи да го нарисувам
преди във сън да потъмнее. ...

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...

Предателството ти ме спъна.
Една счупена нота
се търкулна на паважа
и в ре минор запя...
Градът се вцепени - ...

НАГОРЕ... НАГОРЕ ...
Нагоре, нагоре, умората в жилите тегне
и колко трудно без път се върви...
духът се напряга, волята стене,
телото в рани кърви. ...

Обяздих дивите коне,
препускащи в съня ми.
Обуздах надеждите
и преброих мечтите,
които остават ...

На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...

Надавих се. Баста!
Повече – не искам да тъна!
Дъно искам да имам под себе си…
Бряг – от моите крачки обходен!
Така, както само аз мога! ...

Pink Cream 69 - Where the eagle learns to fly
Somebody's out there in the cold
Freezin' and stravin' I've been told
Breathin' the air we are breathin'
Somebody's out there in the heat ...

Jordin Sparks - Battlefield
Don’t try to explain your mind
I know what’s happening here
One minute, it’s love
And, suddenly, it’s like a battlefield ...

Вятърът свири с мокри цигулки.
Веслата отронват куплет след куплет.
Бадемова нежност. Лодка. Светулки.
Ръка за ръка са Душа и Поет.
Вятърът с облак загъна Луната. ...

Тъмно е, красиво... и горещо.
В морето къпе се луната...
а аз съм влюбена....на плажа,
цялата облечена във бяло.
Чакам онзи, който ме крадеше ...

Поисках да съм птица и да мога
да събера криле и полетя
към висините, близо - там, до Бога,
но не успях и паднах сам в прахта.
Опозорих големите надежди, ...

Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...

Мили мой, напиши ми писмо.
Наречи ме пак цвете и птиче.
В прав текст искам да чуя едно:
че си луд по мен и ме обичаш.
Подскажи ми, че в тъмния свят ...