две следи по пясъчната ивица
оставихме във утрото когато
две луни целуна хоризонтът
и техните пътеки скри водата
към слънцето протегнахме ръце ...

Не мога да повярвам, че съм аз
във тази роля - глупава и малка!
И тези тайни срещи между нас
ме унижават и се чувствам жалка...
И казвам си, че трябва да се спра, ...

Мое свидно детство
с колене разбити,
с викове и песни,
с вятър във косите;
с две очи лукави, ...

На Мартин
Изгонена от красивата лъжа...
изгонена от нея любовта.
По пътя тръгвам аз сега
път осеян с тъга. ...

Знаеш, че искам да съм твоя.
Знаеш за какво се боря.
Знаеш какво сънувам.
Знаеш какво рискувам.
Знаеш, че искам да съм щастлива. ...

* * *
Паяче синьо над твоя глезен
кротко стои от години.
Твоят кураж дали е изчезнал
или пък свършило синьото, ...

Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.
Родих те от самото си сърце... ...

Можеш ли да ме обичаш,
ако ти покажа как?
Не, не искам да сравняваш
косите ми със тъмен мрак;
очите - с шоколада топъл, ...

Без да ме обичаш, спря се на мен,
избраница била сам за твоето легло.
Не само вечер, а и всеки ден,
ме търсеше за щяло и нещяло.
Употребена бях многократно, ...

огън и мрак
лепкав
като
кал
бушува ...

Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...

Аз лятото го зная наизуст.
Когато искам - си го рецитирам.
Доброто аз го помня наизуст.
Не помня лошото.
А и не го разбирам.

А отпечатъкът
oт
малката й
ръчичка
все ...

/ по Татьяна Танько/
Нататък и без тебе да знаеш че може!
Нито с любов. Нито с изгаряща ревност.
Аз не звъня...Аз не тревожа...
Прости ми, но вече не си ми потребна. ...

Приближих смело
до огледалото
за обратно виждане.
Сякаш отдавна
не съм се оглеждала в себе си. ...

Със ножове връхлитаха на кила,
експанзия към всеки следващ град,
пиратите със скъсаните жили -
във търсене на тайния смарагд.
Със топовете стреляха "на седем" ...

Красива
Дали са ти казвали, че красива си много,
навярно случвало се е много това,
знай от мене, че всичко е вярно -
за бога, "красива" е нищо това! ...

Нямаш милост, аз ридая,
сега съм най-смутена на света
и в своите мечти те обладавам,
тъй както никой досега.
Алените устни в твойте впивам, ...

Протегнати ръце към
кръста
докосват зейналите
пропасти -
пирони вяра. ...

Заслушай се...
знам, чуваш моя вик.
Та той раздира тишината.
Огледай се...
така ти липсва безпорядък. ...

Сънят накъсан избледня.
Стъклата, отразили
остри мигове,
се впиха
във ръцете ми. ...

ИЗПОВЕД
Признавам си, отче, грешен съм много,
надявам се прошка ти да дадеш,
ще си призная греховете свои,
ако ли не - прогони ме далеч! ...

Тя
е жена зад контрол на съзнанието -
жажда, изградена от от желание,
прикрита зад студена безбрежност.
Зад стъклен оттрениран поглед. ...

Спрете да крадете мислите ми
и всичко, което имам.
Изпивате душата ми
и тайно вечер се промъквате
в съня ми, спирате времето ...

Прекрасен празник
Една от любимите ми снимки. Символ на живота ми и забавлението.
Беше лято. Средата на най-топлия месец – юли. Чудесен ден за децата, които са във ваканция, за възрастните, които са в отпуск и за всички останали. Но за мен това бе най-прекрасния ден от живота ми – рождения ми ден. Т ...

Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...

Изрекох хиляди думи. Красиви. Нежни.. Топло галещи.
Инерция...
Обещания.
Изхвърлих всичко онова, запазено за Истинския от себе си.
Неистински целуваща. ...

Свърши любовта и брака,
изчезнаха и чувствата уви,
сякаш ги погълна мракът,
всичко в нас се промени.
Все ти, по твойта гледна точка ...

Понякога, понякога
оставаме сами...
Г. Джагаров
Понякога, понякога
изпитвам порив тих, ...

Страхувам се,
че твоята прегръдка
ветровете в мен ще задуши,
а покоят ще ме влудени.
Страхувам се, ...

... мои са
и реките прелели
в дългите нощи
и тишината
по струните – ...