Това, което ни дели,
най-силно ме привлича.
(За мене е така. Дали
и ти така обичаш?)
През всички земни върхове, ...

Когато в непознатото открия нова любов
И пътят ми свърши внезапно
Вчера и утре се слеят в едно
Искам да легна под сянката
На бавно изтрезняващо утро ...

ИСКАМ
Аз искам сега в теб да проникна,
с кръвта ти топла да се слея.
Обичам те, мило... обичам те,
Не искам да се отделям от тебе. ...

ЛЕГЕНДА
Есен огърлицата своя наниза -
от черни лястовици по медните жици.
Тя нова премяна извади от чеиза,
покани я декември за годеница. ...

Черно слънце изгрява в черен ден.
Черни хора в токсични думи се оплитат.
С черни очи гледат черно на света,
а черна кръв във вените им скита.
Черни устни целуват други в нощта. ...

Отзад ми мина. Прегръдка нежна.
Дланта ти, моята ръка.
Остави ме във тъмнина
върху чаршафа белоснежен.
Привличаш ме с ръце - въже ...

* * *
Чакам те
да влезеш
с тихи стъпки
във съня. ...

Перлената гъсеница хапваше
от аметистовото листо на дървото на живота,
хапваше и доволно потриваше малахитеното си коремче.
Рубинената й усмивка засенчваше
дори златното тяло на изгряващото слънце, ...

Посветено на Анито! И всички, които са изпитвали тежестта на думите...
Думите
Кажи ми, че все още надежда има.
Подай ми ръка в тази тежка зима.
Но ти обърна гръб и надалеч подмина. ...

Уморих се от себе си
и от тежкия товар, който нося.
Защо са ми далечни твоите залези,
защо нощта е пътник,
който върви към покоя? ...

"Победител"
... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла с ...

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Дуел
“ Двама се карат – трети печели.”
Народна мъдрост
Покрай прашния път сред полето
след дуела два трупа лежат, ...

Узряла съм
за мириса на твоя дъжд,
за рехавата му усмивка,
за лабиринта -
изящно сложен ...

Ще съм скрита някъде навътре,
когато се усмихнеш призори.
И, когато се събудиш, ще разсъмне
песен за надежда на милион звезди.
Ще прикрия сълзите с една ръка, ...

Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...

ТАКА ТЕ ЖЕЛАЯ
Така те желая - красива и свежа.
Не мога без твоето тяло, душа и сърце.
Такъв е животът... прилича на мрежа.
В която оплетени сме, двамата с теб. ...

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

И всичко в мен е отговорът чист,
а ти оплете в думи "много сложно"...
Защо да търся бял, неползван лист?
Възможността за "да" е пак тревожна...
Да, чакам те, обичам те и знам, ...

Колко те обичам, Лято!
Пак градините, полята
къпеш в своя слънчев зной.
Няма време за покой.
Натежал е плод и клас. ...

Трябваш ми,
за да гледам залеза в очите ти.
Трябваш ми,
за да усещам вятъра в косите ти.
Трябваш ми, ...

Жената поетеса е
последната и първата мечта.
Загадка скрита в дълъг лабиринт.
Царица без корона.
И майка на деца от Ра. ...

Гара.
Докара
до края
на моята
стая ...

ПИСМА
На.... /Няма да ви кажа/
Неусетно стана част от моя светъл ден,
част от нощи тъмни, непрогледни.
Пазя всичките писма до мен ...

Дори да не съм виновна за смъртта ти, ще се чувствам виновна за това, че аз съм жива, а ти не! Където и да си, знай, че ще си винаги в мен! Обичам те, Гери!
Ще останеш моят идеал за истинска ЖЕНА!
Почивай в мир!!!
Не е възможно тъй да си отидеш!
Не е възможно! Чуваш ли? Не е … ...

Хлапето на асфалта спеше,
а късмета му на ъгъла дремеше,
седеше и го гледаше нахално в очите
и тъй си минаваха дните...
До днес! ...

Самота.
Да не би да съм самотен?
Леле, май че да!
Не бях се сетил,
а е така. ...

Грехът
Какво е грехът? Той е нещо, което всеки един от нас е правил съзнателно или несъзнателно. Това е грешка, породена от желанието за отмъщение, спор или пререкания с някои. Но дали това е правилно? Нима трябва да има отмъщение за всичко? Не, животът е един и ние трябва да го живеем в спокойствие ...

ВЪЛК И ПУДЕЛ
Веднъж се пуделът обидил,
че „глупав” го наричал всеки.
Избягал той и нос навирил,
вървял по горските пътеки. ...