Чувствата ми чисти са кокичета,
пролетно покълнали в снега.
И растат от твоето обичане
с топъл дъх на радост и тъга...
Мислите ми светли са глухарчета, ...

Безумни звезди.
Изкривено от болка небе.
Глухо стене светът. И е влажно.
Преноси те.
Беше бременен с теб ...

Знаеш ли какво е да живееш,
знаеш ли какво е да боли,
да кънтят в ушите ти отровни думи,
душата ти, изстрадала от мъки да кърви?
Знаеш ли какво е да обичаш, ...

Тя беше тромава и грозновата.
За всички беше непозната.
Тя беше мрачна, страховита,
кожата ú - в нея впита.
Вървеше все с наведена глава, ...

Няма какво!
Закъде да се имаме?
Всичко е мръсни парцали!
Прашно сукно,
от забърсани гримове. ...

Виждали ли сте някога някоя от незаконните борби с кучета? Зрелищно е, вдига адреналина, хората наоколо обезумяват, крещят и викат без да се замислят какво въобще казват и най-вече се „забавляват”.
Сега се чудя трябва ли да сравнявам нещо подобно, такъв панаир, с възстановката на Априлското въстание ...

аз не искам
не търся
не чакам
не копнея
не спя ...

Влюбена
В красиво утро се събудих влюбена.
Денят изглеждаше необикновен.
Попитах се къде съм се загубила.
Защо ли някак си усещам се в плен? ...

Един живот 3 (експериментно)
Паднах във Водата. Сушата ме дръпна.
Водата ме обгърна. Сушата удари.
Пожелах Водата. Сушата изтръпна.
Водата ме прегърна. Сушата ударих. ...

Когато нещата се случват прекалено бързо,
не мога да уловя мига на възхода
и се превръщам в същото егоистично копеле,
което се страхувах да не бъда.
А в ума ми нищо не се променя, ...

Рано сутрин е и те се втурват...
армии готови да умрат.
Болката в сърцата не усещат,
страхът кара ги да продължат.
Напред! Защо? ...

Изминаха безброй много дни
откакто те видях за последно...
липсваш ми, търся очите ти сред много други.
Не те откривам...
А знам къде мога да те намеря винаги, ...

Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценн ...

Години минават,
години се нижат,
изпълнени с обич,
тревоги
и грижи. ...

Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.
Централната улица под вятъра стене.
Слънчева целият град те видя и повярва,
че ти си подарък, а подаръкът е за мене.
В изкусителна усмивка те е загънал Създателят. ...

И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...

Да те обичам ли?
Очите ти дори не помня.
Студени или топли бяха те.
Душата ти - искра или вода.
В пустошта ли те намерих, или не? ...

ЧАШАТА НА ЖИВОТА
Пей! Моята песен е изпята.
Пий! Не искам отплата.
Пей! Душата си плаша.
Пий! От празната Чаша. ...

Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения ...

Муза
Ти не си нито рак, нито сребърна мряна,
нито пък изпълзяла на прага медуза.
Бе довчера от слънце и нежност огряна.
Беше муза. ...

Портрет насън в стил „fantasy”
В съня ти беше със зелена рокля.
Косата ти достигаше зeмята.
Очите ти – те бяха същите.
Защото винаги са същите. ...

Сърцето ми e неспокойно подобно на ветровития бриз!
Остана заключено в мен и ти никога не ще го замразиш!
Когато сърцето ми затуптява бързо, за да диша,
изгубило се в твоята усмивка, но очи ми няма да го позволят!
Прегърни сърцето ми и утеши душата ми! ...

Изгаряш мислите ми като въглен,
опъвам се в ръцете ти подобно струна.
Луната миловидно ни поглежда...
Страх, страст, любов и още нещо.
Оплитаме телата си като втъкани ...

Народ, изстрадал много посегателства,
народ, изпаднал в тежки обстоятелства,
народ - глупав, прост и застарял,
народ - беден, изгладнял,
народ - доста лъган и полуубит... ...

~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и б ...

КАПКА
Чакам те да дойдеш като лятна буря
в сушата на моята душа,
пресъхнала от злобни хули,
замръзнала от хорска клевета. ...

Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...

В краските на черното и бялото ще се откривам.
(Тъкмо се научих да обичам.)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.
Краката няма да се уморят,
умът ми само от толкова молитви ще е празен. ...

БЪЛГАРКА СЪМ! - със коси от злато,
откраднати от добруджанските жита!
На обич е сърцето ми богато...
БЪЛГАРКА СЪМ! Майка и жена!
Очите ми - подарък от лазура, ...