Настаних се под чадъра, разгърнах стар вестник и зачаках.
- Брей, да не хвръкне някоя буква да удари в челото това прекрасно момче - смееше се над мен Таня - И днес разголената синоптичка по телевизията обеща да е горещо и жега.
Усмихнах се някак виновно, и открито и нагло гледах как се съблича, опр ...

ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ КРАЙНИ ДАТИ
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има. ...

Някъде,
между редовете
на пейките в парка,
се спотайва
новият ми живот. ...

Глава 36
Княз Хлорд представляваше висок почти два метра много космат, с дълга бяла брада и дълги бели коси. Определено се отличаваше от поданиците си с това, че цвета на кожата му също беше бял. Всички белгарци бяха добре завързани един за друг, като всеки беше опрял гръб в другия. Само Митра и Мер ...

Помниш ли любовта ни, онази -забравената?!
Душата си страдаща, да нахраниш успя ли,
в прегръдките на онази "страница нова" да изгрееш успя ли,
или продължаваш да плачеш от мъжката грубост?!
Успя ли да зърнеш отвъд страховете си, ...

Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...

Мокрото усещане бавно достигна до Елизабет. С притеснение се зачуди кога отново е припаднала и какво, нечистите да го вземат, беше това. Не беше неприятно, но после в съзнанието й се загнезди картината как някоя мора я облизва, преди да я разкъса. Бе забелязала, че обичат кръвта на вкус, а тя имаше ...

Не понасям фалша и лъжата,
а приветствам силно прямотата.
Задкулисие не й подхожда,
но сред хората се то разхожда.
Истинската дума се познава - ...

З А Б Л У Д А
Когато объркаш посоката,
както, колкото и бързо да се движиш,
умират всичките Жокери,
мъгливо започваш целта си да виждаш. ...

Сред болката животът наш минава,
не може явно да се избавим от нея,
но ти напред върви, не се предавай,
повтаряй:"Ще се справя, ще успея!"
Всяка нощ си има край, ...

Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...

красиво пронизващи сини очи в мен
познато магнетична енергия за обмен
авторската душа обградена от жилав лед
ще го премахне ли неслучайния син мироглед
нищо друго не може да го стопи ...

В злокобен мрак, без дъх дори за писък,
готови да положим кости в тесен гроб,
с очи обърнати към свода нисък
останахме без капка мощ.
Погълнаха ни тъмни, мрачни сенки, ...

Видях я там, на кея. Бе сама.
Със празен поглед гледаше вълните.
А вече бавно падаше нощта.
Една след друга пламваха звездите.
Поканих я да пием по едно ...

В едно малко селце, преди много години, живял един мъдрец. Той, освен че бил много мъдър човек, разбирал и езика на животните. В тия стари времена хората обработвали земята с дървено рало теглено от волове.
Било началото на пролетта. Тъкмо мъдрецът бил приготвил всичко за пролетната оран, го сполетя ...

Не знам дали, навреме ще порасна,
но случи ли се факта някой ден,
мечтая да зарадвам мой'та класна:
да стана с много учене студент.
Аз сигурно… ще следвам медицина: ...

Скитникът арменец 9
Преди да продължа да разказвам своите следващи пътешествия из Франция, искам да разкажа за срещата на арменците бягащи от Турция, с френското общество в двадесетте години на миналия век. Естествено, много по-ясна представа за тази среща ще добиете от френския филм “МАЙРИГ” ( арм. ...

Не сме виновни, че по-рано не сме се срещнали,
че съдбата късно ни постави на едно и също място.
Че вихърът на вятъра едва сега ни отнесе и обрули,
че миналото не може да се заличи, и далеч е бъдещето.
И не можем да върнем времето назад като в филм, ...

ТАМ, ДЕТО ГОСПОД ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА
... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света, ...

На секретна среща Централите на Великите етноси се договориха за развоя на Великата катаклична битка, която се водеше вече повече от тридесет години между тях!
Естествено,решенията които вземаха бяха с глобален мащаб!Ето защо, световната общественост нямаше представа:къде,кога и защо Великите етноси ...

Понеже аз не вярвах в чудеса
и в празни приказки пък още повече,
те срещнах в края на една лъжа,
в която си измислях обич...
Когато стиховете ми до кръв бичуваха, ...

Коя съм аз?!
Ведра, искрена и пряма,
с голямо и обичащо сърце.
Независима и твърдоглава,
душата ми - перце. ...

ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...

НЕБЕСНИ КАМЕРТОНИ
Да анализираме музиката не критично, а художествено
Петнадесети фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли
Крагуевац, Сърбия / 20- 25 август 2023/
19 август 2023г. ...

С походка на котка и устни малини,
тя плъзна се гладко в пияния бар.
Сто мъжки очи, разпилени от вино
се струпаха в точка, по-дребна от зар.
Разклати се подът под сбора обуща – ...

Глава 35
Лагерът организиран от Гере Свенсон и хората му беше на 35 километра от Онгалград. Той бе застанал прав срещу големия огън запален от верните му пехотинци, те бяха закачили два огромни глигана на две чевермета. Към него се приближи Дренек Дерин, следван от верния си слуга Алек. Пехотинците, ...

ЧАС ПО ИСТОРИЯ
Когато всички виха: „Бе-Ка-Пе!”
и чакаха да дойде комунизма,
аз още бях кварталното хлапе
и гледах на света през друга призма. ...

Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...

Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...

Чистачката усърдно бършеше кристалната ваза и с леко презрение следеше развихрящия се хаос в залата. Нищо особено – очаквано посещение на някаква чужда делегация. Такива имаше понякога по две на ден, най-често всеки ден. Даже тя познаваше правилата и можеше да изреди ритуала, но винаги с известно уд ...

Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...

Неподслушан член на изпитната комисия за български еврокомисар:
- Тая ме изненада приятно. А аз вече бях разочарован – мислех, че всички българки са… Да не приказвам…
хххх
Директорът на „Пирогов“ в една /с извинение!/ телевизия. Питат го: „ Кажете как тази информация се озова в руска медия?“…
Дребна ...