Само мъки видяха -
за това ли живяха?
Тъга само търпяха -
затова ли умряха?
Тя беше в доживотна ...

В долината на детството
В долината на детството скъпо,
там, където изгряват слънца,
в чистотата на утро красиво
всяко чувство донася мечта. ...

Сам влезе в стаята им и с крак затвори вратата. Седна на леглото и остави Лизи в скута си. Не искаше да го показва пред другите, но я беше довел тук, колкото за да останат сами, толкова и защото в момента от идеята да бъде далеч от нея някаква тежест притискаше гърдите му и правеше възли от вътрешно ...

Целувките, ласките ти
дар от земята и небето са.
Прегръдки ти са морето.
Делата - сбъднати мечти.
Попаднах в безкрая с теб. ...

Когато нямам сили друго да направя,
когато светът е глух и много чужд.
Тогава в книги се заравям
и от мастилото се раждам в стих.
Когато пред чувството немея, ...

Тъй красив е днес Балканът --
зимата го е облякла.
Пътник щом през него тръгне,
тази красота ще види.
Ято гълъби полита ...

Любов аз виждам
във очите ти, наистина
тя толкова красива е
както преди
понася се ме напред ...

Сега, когато зная, че не ме обичаш,
посипвам с пепел своето сърце.
Не ми е жал за него - то се вричаше
във вечната любов, за да е с теб.
Не ми е жал за дните посребрени ...

"Болката е неизбежна, страданието е по избор."
Страданието е нещото, което човек умее най-добре, като че ли, понеже бива съпътстван от него още от раждането си. Освен от физическа болка и дискомфорт, то може да бъде предизвикано и от неудовлетворени желания и представи. Сещате се, че такива не липсв ...

Казваш, че без радио не можеш
и без телевизия, интернет
за реда световен се тревожиш
кой от Тях ще бъде по-напред.
Кой ще се надвика по-успешно, ...

След болката топло слънце
нека огрее моята душа тиха!
Едничък лек за моето сърце,
тревоги в него се успокоиха!
Една добра, прекрасна жена ...

Мъжете също страдат
и не по-малко ги боли,
когато с тях се подиграят
рухват техните стени.
Мъжете също страдат, ...

Пътнико, друмнико спри, почини! Тегне умора полека.
Носиш в торбицата хляб и вини, дълга е тази пътека,
нямаш ни дом, ни жена, ни другар. Съдник си сам и джелат,
пътят ти колкото тебе е стар, с теб самодивите спят.
Шепа солчица - от сълзи горчи, хлябът - корица баята. ...

ВЛАК КЪМ УТРОТО
Ръката ми пося треви –
и хоризонтът разцъфтява.
Дъгата с кротост го покри.
Но ти си тръгваше тогава. ...

ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН
... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,
живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,
пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,
написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета, ...

Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...

Изгубих се във долната земя,
сред сенки и прекършени дървета,
с мъртвешки-бледа, восъчна луна
и сипеща се пепел от небето.
Сред кладенци с пресъхнала вода, ...

Съдбин и Животка си размениха граматическия род.
Екстой и екстя се омъжениха нерегистрирано.
Неотя и неотой си пожелаха перманентен наследник.
Съдба го оплоди и Живот забременя със Смърт.

Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където им ...

Мечтите ми са вашите кошмари.
Кошмарите ви, мои са мечти.
Храната ми сърца са и души!
Дъхът ми е жарава и поквари.
Когато се събуждате със писък, ...

Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши д ...

Закусиха. Спокоен бе, че Поли
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко. ...

Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...

Навън прикапваше първият есенен дъждец. Седяхме с Джейн прегърнати на дивана загледани през прозореца в морската шир.Вятърът поклащаше мачтите на яхти и лодки и подканяше собствениците им '' Хайде очакваме ви в бурното море.''
- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих
...

Тази вечер ми се прииска...
да бия камбаната живот!
И на всички да разкрия
какво е истински живот.
Но нещо в сърцето ми напомни, ...

Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвата на втория етаж – най-вече те ...

МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,
и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,
изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,
че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи. ...

Какъв е филма ли? Не зная!
За някого е много стар.
Деца на улица играят,
в далечината пък - пожар...
Но акцентират на пожара. ...

Знаеш ли за Црънковец? А за Злетово и Букова глава? За Шоин рид и Власинското блато? Спри за миг, читателю. Заслушай се в себе си. Заслушай се в горещия пулс на своята кръв, алената, гъста и българска. Ти ще чуеш. Ще чуеш гласа на поколенията преди нас, на хилядите и хиляди българи, които се бориха ...

Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам,
понеже точно, да, точно тогава
започнах изведнъж да треперя,
дали от страх или пък от страст, ...