Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази! ...

Не са ли някак магични Коледните дни?
Не ви ли се струва, че хората наистина стават по-добри?
Не е ли вълшебно как този празник семействата сплоти?
Не ви ли е уютно да гледате как в камината огъня гори, спомняйки си за отминалите дни?
Не ви ли се иска отново да бъдете деца? ...

Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...

Обичам те, и ти това го знаеш!
Когато те боли, боли и мен!
Сред другите дали ще ме познаеш?
Та аз съм толкова обикновен!
Само някакъв драскач на рими! ...

Китай тъгува! Господи, защо
чашата не стана на парчета?
Звънът на удар беше от стъкло,
но здрава тя, лежеше на паркета.
В ушите ми кънти от тоя звук. ...

Ако деня ти е врата, която трябва да отвориш и затвориш, не я разбивай.

В просъница дочу хлопването на външната врата. Отбеляза по навик, че мъжът й замина на работа. Днес беше дежурен и вечерта нямаше да се прибере въпреки, че е Коледа. Децата бяха извън града. Щяха да посрещат празника в някаква планинска хижа.
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щ ...

Някога ми става много тъжно
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...

От цялата България боклука
се набута във Шоплука,
а пък шопът отвратен,
емигрира във Шенген.
Весо: 8.12.2023г.

Дядо Мраз, брат му и студено-снеговития инцидент
Снегът заваля тихо и неусетно през нощта. Коминчетата на къщичките в малкото балканско селце пушеха, а малки и големи хора спяха сладко, сладко. Улиците бързо побеляха, покривите също, всичко стана приказно бяло, а един черен гарван от един клон мъчно ...

Посвещавам романа на моята дъщеря Дина.
Д. Сираков
Историята и героите са измислица – техните прилики с действителни лица и събития са случайни и изцяло непреднамерени. Всички съвпадения са плод на авторската фантазия.
От автора
Д. Сираков ...

Обичам да вали. Дъждът отмива наслоенията на егото, лошите чувства, пренебрегнатата обич.
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за бащ ...

Несподелената любов боли жестоко
но повече боли непреживяната
Живееш питащ се какво за Бога
би било ако ли бе реалност
Да всяка среща и раздяла случва се ...

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ДЖОН ЛЕНЪН...
На 08 декември се навършват 43 години от убийството на Джон Ленън.
На тази дата през 1980 година, млад непознат мъж спира Джон Ленън на улицата пред жилището му
в Ню Йорк, за да му иска автограф. Няколко часа по-късно същият този непознат стреля пет пъти срещу Джон Лен ...

Когато птиците отлитат,
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат, ...

Обичам своята РодинА
от древността пътуващ кораБ
потъващ и изплаващ,стар и ноВ,
но никога нестигащ бряГ.
Обичам българския роД - ...

Пазарът пълнен с ангелски крила.
Рога продават, даже и копита.
Рисуват старец, румен със брада,
тъй хубава е коледната пита.
Родил се Господ, хайде да ядем. ...

Една душа в нощта заплака.
Полята сухи напои.
А птичка малка
си направи стряха,
от тоя дъжд да се спаси. ...

Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...

ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...

Глава деветнадесета – за оправянето в живота
Така си е – на някои и воловете му се телят, друг търси под вол теле. Не, не всичко е свършено в областта на забогатяването и преуспяването, в областта на първоначалното награбване на капитали. Не всички, които могат, са извън родината, не всички, които к ...

Глава двадесета – и тръгна словото
Таман стана дядото, и на екрана се появи Той… Знаете КОЙ…
С поредното слово към нас – немитите наивни деца на демокрацията Му:
- Ами засрамете се най-после… Вижте как живеят другите, поучете се, променете се… Хванали чашите и вилиците, гълтате и лапате, та ушите ви ...

Хубаво момиче ме огря,
смисъл в живота намерих!
Тя е чудесна, умна и добра,
с нея шест от тотото уцелих!
Жаждата ми за идеал се утоли, ...

Литературният агент Нико Куцаров,под прикритието на псевдонима "Nicolo Cuzianni" живееше и твореше в областта на "литературните новини",за да не добавя и заменя с провинциалната дума "клюки" в нашия средно малък град в България.
Нико беше от категорията на поетите,които наред с метафорите на текстов ...

По ръката усетих целувка,
по-красива от нея не знам,
тя е чиста любов без преструвка
и в сърцето пожар, ураган.
По ръката усетих целувка, ...

Сънуваш ли голи мъже,
или са с чорапи вси пак?
Табун принцове с бели коне,
или поне един селски глупак...
То файдата, от този, последния, ...

Елизабет знаеше, че първо трябва да се увери, че към нея не се е затичал страж или някое заклинание не лети към главата й, но погледът й се спря върху него.
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите им се срещнаха, извърна глава на страни, а сърцето в гърдите на Ли ...

На когото му бил къс умът, му били дълги краката. А всеизвестно е, че краката на лъжата са къси. Това значи ли, че всички лъжци са умни и късокраки?
Учат ни да си изяждаме закуската сами, да споделяме обяда с приятеля си, а вечерята да я даваме на врага си. Обаче теорията за превантивния удар ни съв ...

Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...

Кой ми шепне в приказен час?
Казва: време е! Ела при нас!
Кой ми е изравнил светла пътека?
Да ми е лек път! Нека!
Кой ми е светнал пътеводна звезда ...

Сега, когато в тишината към небето гледам...
тъга поглъща моя взор...
не знам, но ме обзема обич и плаче моята душа-кошмар.
Величие? Продал си себе си за грехове.
О тишина, измамнице греховна... ...

Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...