Службата в ПВО и ВВС (противовъздушна отбрана и военно-въздушни сили) не беше тежка. За сравнение, още си спомням прочувственото писмо, което един аскер-аркадаш получи от свой съученик, служещ в триъгълника на смъртта Грудово-Елхово-Звездец. Това бяха мотострелкови части (наричани простонародно «каш ...

Когато тръгнах във школото,
окаян малък първолак
прилежно учех се, защото
мечтаех си да карам влак.
Аз исках машинист да стана ...

Не си изметохме оборите навреме… Не говоря за „Народен съд“ или за физическа мъст, а за лустрация, която щеше да предотврати политическите назначения и даде шанс на интелигентните, на кадърните хора, недопускани и през т.н. демократични години. Защо т.н. ли? Защото ни я направиха така, че да обслужв ...

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...

Въздухът ни е общ,
ласките – споделени.
Страстна е тази нощ
в мигове от поеми...
И се сливат тела, ...

Елизабет кимна и преди да е успяла да попита Чарли дали може да отдели гвардееца от другия, бариерата просто се сви, пропускайки го отвън. Гневът на Хирса отстъпи място на объркване, но бързо се завърна, когато осъзна, че е на свобода. Изтегли меча от ножницата му и пристъпи към групата им.
– Тамеш… ...

Мисля си за устните ти - нежна коприна,
за красивите ти детски очи,
за същността ти - ефирна магия,
за сърцето ти скрито, от злобни очи...
За целувките твои си мисля, ...

Земята наша уж е кръгла
и трябва да ни среща пак.
По пътя някъде размина,
съдбата наша в този час.
Аз търсих те отново в здрача, ...

С В Е Щ Е Н Н И Я Т Г Р А А Л
Имам аз девиз такъв:
"Недостигнатото достигни,
невъзможното изпробвай пръв,
несъществуващото намери!" ...

На кафе Масата е отрупана, кафетата също пристигат. Носят празничен аромат. Наоколо виждаме случайно нападали кестени. Има едно нещо без което хората не могат. Това е общуването. Дори и заклетите темерути имат нужда от някой. Някой, който може би ще тормозят, но без който не могат да продължат напре ...

Сега, когато мъката изтича
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси, ...

Бабо, здравей,
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма ...

Като млечен сън зората
бухва леко над гората
и звезди лови.
Слоеве въздушни гони
после -- сякаш са питони ...

Спомняш ли си за онази нощ,
моя красива любов, мой живот…
Спомняш ли са за онзи плаж,
където с ръцете си окъпвахме звездите…
Спомняш ли си за онзи пясък, ...

Името ми е Природа, но не съм майка, нито господарка над света. Mоят създател и баща е Бог, който е направил цялата вселена. Стихиите са ми по-малките сестри, но татко не ми е дал властта да ги командвам.
Името ми е Природа и всеки ден част от мен загива, не заради някакво явление, а заради най-вели ...

Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка ...

ЕСЕННА ПЕСНИЧКА
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист. ...

КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...

***
По зъберите
на живота стръмен да
се изкачваме!...
*** ...

Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...

Екранът на телефона, беше единствената светлина, а написаното последното, което искаше да каже. Вятърът заби песъчинка в окото му и го заболя. Зачете се в стиха:
Аз пея...
Аз пея, но остава тишина.
Мъглите на забравата са в бяло.
Танцува призрачна жена. ...

Уморих се да бягам със вятъра.
Уморих се да чакам дъжда.
Умориха се стъпките в пясъка.
Уморена ще продължа!
Уморих се да вярвам на хората. ...

Отскоро баба ми, горката,
с голяма мъка качва стъпалата.
Как да и помогна мисля,
вълшебен лек да ѝ измисля,
проблемът в болните и колене ...

Съдбата няма пръст от тук нататък.
Отива във графата "извинения".
Живота дал е своя отпечатък
на всеки без да дава обяснения.
Но ние си научихме уроците. ...

Сведе вятър
до земи гората,
вихрушка страшна
помете листата.
Облак с облака ...

Излъгана любов
Душата от лъжите ти боли!
Простих безбройните ти изневери,
ала не спря сърцето да кърви!
Покой то търси нейде да намери! ...

Разстоянията ни делят
Чувам стъпки в тишината,
те отекват във нощта.
Всеки спомен е отплата,
всеки спомен е мечта. ...

съвършени
и чисти
като кристали,
хора, в които
можеш да влезеш ...

Мразя се,
че чувствам океана на душата си така самотен,
че давя всеки порив да бъде покорен,
а можеше този живот да е просто страхотен
и тяломо-сушав да бъда подобрен. ...

Държах се аз за шлифера на шефа
със зъби, нокти, даже пипала,
на служба сгодна щом ме взеха
във нашата красива Община.
Разбира се и тук работят хора, ...

Нали тази година ми е юбилейна, че реших да изчакам тържествата на историческите дати за отминали събития в България.
А месец септември е богат на паметни моменти, като се почне от шестият ден на месеца и продължим все така и в различните години, все още историческите извори бълбукат и ни носят спом ...