Две причини –
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...

Усещам сладкия ти мирис
и чувам как кипи кръвта във тебе
и толкова мъчително те искам
че чак боли когато близо си до мене
На един дъх разстояние ...

Time it was, and what a time it was, it was
A time of innocence, a time of confidences
Long ago, it must be, I have a photograph
Preserve your memories, they're all that's left you
Беше време, и какво време само, беше ...

Човек-стъкло, отливка от душата,
търся сила, впервам празен взор в тъмата.
Срещам само нищото и пак
намирам себе си и скитащ влак.
Да потроша скрежинно огледало ...

Ти не бива да се наричаш клошар
в град с боклучена криза.
Посъветва ме личният пиар
и ми вдигна предизборно мизата.
Повярвах си, ...

Мечти
Търсиш ти сега
своята мечта.
Но в този сложен свят,
даже и да я намериш ти, ...

Спри! Изчакай ме!
Не ми обръщай гръб!
Знам, за теб всичко свърши.
Все едно!
Почакай! ...

Ти си моята наситена вечност,
топло присъствие, което обичам.
Докосвам със устни очите ти,
мигът с теб на изгрев прилича.
Със страстни целувки и плам ...

Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
Слепци сме ние пред истината!
Желаем я! Ковем я! И после я унищожаваме!
Разкажи ми за цвета на дъжда... ...

Беше слънчев, петъчен следобед. В кафенето на Моралията бе стъпила на босите си ноги тишината, която караше очите да потрепнат сънливо. Колчо беше клюмнал глава на миндера и дремеше.
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...

Най-сладката вода
Понякога ми се иска да можех да летя...
И щом поискам - да се преплитам с небесната синева -
като листенце от теменужка,
пълзящо по кристално, водно огледало... ...

Аз съм толкова обикновена,
живея в тоз бездънен, пъстър свят,
с жажда за знания, с осакатена чувствителност
и всичко край мене бавно се стопява...
Оставам в стаята, очите се затварят, ...

Колко крилете ми рязаха...
Колко ми мислеха гроб...
Не можаха, намразилите,
да ме превърнат във роб...
Сърцето ми още е цяло... ...

Навън грее слънце, в душата ми - също.
Пулсира във мен обич светла и знам:
щом има любов и доверие вкъщи,
дори надалече човек не е сам...
Усещане имам за нашата връзка, ...

Напушването (Цигарките)
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кесте ...

Аз мразех те и силно те обичах -
ти бе две чувства във едно.
Вричах се във теб и се отричах,
видях във теб добро и зло.
И исках те и често те отблъсквах, ...

Ще преобърна всичко в теб, когато
във мене пламне онзи огън вечен.
Душата ти ще взема, всичко свято,
във този миг, навярно неизбежен.
И всички чувства в тебе ще изпия ...

Настъпил си гнездото на орел.
Сега, на слизане,
при Нея ли се връщаш,
катерачо?
И раните, от вълците изблизани, ...

Политлюбов
Мени "елитът" в стил модерен
идеи, нрави... даже и сурата,
но на едно остава верен -
на Партията на Парата! ...

Полковникът
(чикагски историйки)
Имаше един старшина – радист от поделението в село Равнец. Когато България съкращаваше армията си, разформировали частта му. Човекът останал без работа и тук-там, решил да си намери такава в Америка. Купил си виза (тогава визата се купуваше с връзки), билет и... здра ...

Помислих, че за теб съм точка,
но май била съм запетая.
Съдбата даде ни отсрочка -
причините не ще узнаем...
А въпросителните знаци ...

И аз с косите посивели
с надежда очаквам любов.
Не просто легло и постеля,
целувка в измамната нощ.
А нежност, която от мрака ...

Само ти в този камък умееш
своите чувства да съживиш.
С ръце да го караш да пее,
със сърцето когато твориш.
Не захвърляй длетото, човеко. ...

В един от дългите ми дни,
веднъж в едно пътуване,
аз като стих те съчиних -
и беше много хубава.
И оглушах, и ослепях - ...

Тъй се е объркал този свят,
че е трудно днес да се намери
възрастен човек или пък млад,
зъл и сам от студ да не трепери...
Сврели сме се в своите души. ...

” - Не всичко е пари, приятелю...”
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, ...

За тебе, мамо
Днес е твоят ден!
Букет от есенни цветя
ще кичи твоите гърди.
На този ден усмивката мигали ...

Тази вечер звездите са прекрасни...
И тази вечер ти си там -
най-ярката и красива от всички!
Усещам как леко ме милваш с вятъра,
чувам как замята запява най-нежната песен, ...

Чуй ме ти, аз виждам те,
че плахо си сърце!
Ах, тоз шум, тез треперещи ръце!
Навред светът лицето си грози
с безцветни улици, ...

Ледено
Полюшва леденият вятър самотно клонче, с дъх студен.
Земята ледена скована е, на Зимата от ледения ден.
Сама съм. Тъжна съм. Самотна съм. И в ледената тишина
една любов хилядолетна пред тебе онемяла е сега. ...

Ще те боли ли, ако си тръгна?
Ако остана, мен ще боли.
Сълзи и скандали. И прошка.
И след прошката пак сълзи.
Ще те боли ли, ако си тръгна? ...

На А.
Здравей,
Отдавна не разказвам споделеното ни минало,
но то - не спира да чертае уморени кръгове.
Замислено се вплитат вчера, днес и утре ...

в сърцето ми
поникна цвете
с листенца
нежни
плахи ...

През рамото ми погледи кръстосахте.
Усетих тежестта на две очи.
Ако е обич, вече е дамгосана –
от болката, която в мен мълчи.
Не моля. И не искам да се върнеш. ...

В края на 19 век е реализирана една, предвидена години по-рано, но мечтана столетия, великолепна техническа идея. Идеята за безжична комуникация с корабите на море. Тогава се появява за пръв път възможността да се мисли за универсална мрежа за комуникации – мрежа, която достига до корабите – единств ...

... И покълна между нас лъжата... пропълзя на пръсти, тихо, и се шмугна помежду ни. Почвата ù се стори, вероятно, подходяща и тя разцъфна като красива орхидея. Ароматите ù се разнесоха във въздуха и затрептяха благоуханно. Мамещите ù тичинки се протегнаха и сграбчиха заблудените ни души.
Наркотик!
О ...