Ето, че отново ти пиша. Най-накрая се реших. Дълго време се разкъсвах, но в крайна сметка мисля, че съм взела правилното решение.
Зная, че може би вече е твърде късно за... всичко. Но не мога да се примиря с мисълта, че времето ще отмие всичко. Ако вече не го е сторило, разбира се.
Аз съм добре. Чус ...

ден след ден вали в душата ми
валят сълзи от сияйните очи
като бисери в нощта се разпиляват
в мъка и печал по тебе дните ми минават
гасне погледът залязва ...

Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам? ...

Лежа самотен в празна стая
и по звездите се опитвам да позная.
Очаквам знак от тях среднощен
какво вещае бъдещето още.
Далече си, до мен те няма, ...

Кажи ми, че въобще не те е имало.
И в миг на самота съм те създала.
Че в мътната пияна страст от виното
в теб глътчица любов съм припознала.
Кажи ми, че не си целувал никога ...

Колко мечти може да има човек?
Колко от тях ще се сбъднат?
Колко въпроси през живота си той ще зададе?
Може би на повечето отговорите не ще понесе.
Колко пъти ще се спъваш и ще падаш? ...

"Къщата на духовете"
Накрая на града,
насред полето,
обрулена от ветрове
и тъжно сива, ...

Във време на парадна самота
в сърцето ми замръзнало безбрежно.
Танцувах пак,
замислено сама
в пространството привидно нежно. ...

* * *
Сливата цъфна -
детенце, излез навън
да се порадваш.

Електронното пуйче в джоба записука.
(SMS) „Save My Soul” си помислих - умирах от скука.
И когато „отворих”, разтърках очи,
а сърцето подскочи – това беше ти!
И прочетох го дваж ...

Хукна малко мече
през глава, далече.
Страх го е от децата -
скри се във гората.
Майка му - Мецана, ...

Толкова е пролетно,
когато
вятърът навън
в захлас шепти,
зад пердето цветно ...

По тънката нишка на липсата
пъпли уверено мрак парцалив.
Опъната струна дере тишината
с ням заглушителен вик.
В прозореца крив самотно виси ...

Ще заровя сърцето си (лявото)
там, под храста цъфтящи камелии.
И, оплетено в корени цяло то,
нека спи и забрави последния.
Нека милват го сенки от клоните, ...

С изтръпнали пръсти на спусъка
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти.
Черно-бели нюанси, ...

В сегашно отминало,
самодеен театър,
второстепенни роли,
глупави думи,
суетни актьори, ...

Звън на камбана
и една дълбока яма -
наоколо само скръб и сълзи
и много тъжни души...
Всеки поднася тъжен цветя - ...

Още с влизането в класната стая на другия ден, Криси вече усещаше събраните погледи върху себе си.
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...

Аз съм нещо грозно, закърпено със кръпки.
Аз съм нещо странно, от което те побиват тръпки.
Аз съм ексхибиционист на нуди-плажа.
Аз съм нещо странно,
със което те е срам да се покажеш. ...

- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалк ...

След дългите битки за правдата
по пътя житейски трънлив,
ще забравя гнева и обидата
и искам да съм щастлива.
Ще срутя всякаква стена ...

Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това ...

Гарван грачи, вятър стене,
а на скалата сам вълк вие.
Самотата го обгръща,
смъртта го целува,
а луната осветява сълзите, ...

О, Велики Боже, който си на небето и на земята! Спасителю на всяка твар. Чуй молбата на твоя покорен слуга - Морският дракон! "Разбушувай, развълнувай морските вълни! Нека тая дървена бутилка се гърчи в прегръдките на пенливия ти гняв! И ти, малка вещице, ще стоиш затворена вътре! Нека твоята снага ...

Глух тътен.
Сивота далечна, препречена от мрежа мараня.
Не е горещо, но е топла, тежка, първична пустота.
Посред боклука,
мяркат се прозорци, почернели дупки самота. ...

Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Вс ...

Аз мисля те с най-нежните си мисли
и ти си ми в сърцето, мила моя...
целувам те и нежно те притискам,
ела при мен в студа, а не във зноя...
Ела, стопли ми тялото студено, ...

Разцъфтяха ли салкъмите мили,
там под моето късче небе,
като ято от тънки дантели
със разперени бели криле.
Пеперудени ласки от нежност ...

И шепа прах в ръката си държах
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се ...