Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори ...

Ти!!!
Лъчезарен, мил, добър, ти за мен си тъй различен, всичко в тебе е
идеал... но ето, нещо не умееш, себе си и нас да нараниш.
Две в едно избираш, а с коя ли ще останеш?
- От мене болката дали ще изтриеш, че приятели да си останем, ...

Посвещавам този материал на Марио и моя приятел от младини, Шейхул, загинал като борец през възродителния процес. Нека паметта ви да бъде светла и чиста, каквито бяхте самите вие!
Паула Лайт.
Не смятах да пиша това продължение. Знам, че Ахмед Доган отдавна се е простил с всичко човешко и за него дум ...

Ти си
моят край в безкрайността.
Ти си
сълзата ми в пороя.
Ти си ...

Когато ти не си до мене
и слънцето се скрие от дъжда,
ограбена, без светлина във мрака,
се чувствам още по-сама.
Дали теб търсих във тълпата? ...

Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...

Океан бях, но ти не ме преплува.
Земя бях, но ти не ме разора.
Огън бях, но ти ме потуши.
Книга бях, но ти не ме прочете.
И тази бях, и друга бях, но ти на мен не се обрече. ...

БЕЗОПАСНА ИГЛА
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К ...

Рано е за прошка,
късно - за вина.
Време е за обич
и за топлина.
Дръзки и свенливи - ...

Пак се обличам в старите дрехи,
нови не търся, не са ми по мярка.
Пак надничам в резките равни,
на вече зараснали стари рани.
Пак поглеждам от разстояние ...

Искаш ли да знаеш нещо?
Не живота е това, което търсиш,
а причината в него да намериш.
Човек се ражда именно от нея,
за мен причината е щастието да се смея. ...

Откъснах я, докато още беше малка и нямаше как да ми противоречи. Обещах ú да и покажа светове, които никога не е виждала, хора, които никога няма да срещне и места, на които ще мечта е да отиде. Обещах ú и тръгнахме. Тя още не можеше да говори. Не познаваше думите, не познаваше звуците, не познаваш ...

Уж бях безкрайно предпазлива.
И даже неуместно суеверна.
Ала със моя усет към красивото
не можех да не ти посегна.
Уж имах застраховка за последствия ...

Не ще посрещна утрото с твоите очи.
Но моите останаха отворени –
да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със ...

Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди. ...

Той най-рано разцъфтява
пролетес. От клонка ячка
зиме пък ще си направя
най-красивата сурвачка! Що е то? (д......)
Него трябва зад зъбите ...

Пийнах - и ми е хубаво.
Целият свят е добър.
Чадъри минават - хубави.
Двама с един чадър.
Дъжд - каква странна мелодия! ...

Приклекна зимата по пладне
и пазви вкиснати раздруса.
Следобедът се свъси и нахално
опипа бялата ú фуста.
Дочу се кикот женски зад мъглата ...

Като нощта съм синьо-копринена,
изтрила с везана кърпичка
всички сълзи на деня.
И дишам във въздуха
пролетно-хладничко. ...

Огнените ти, оранжеви сълзи,
към топли светлини отлитат,
отразени в кристално сините ти очи.
Радват ги и ги обичат.
Устните ти напоени са ...

Ти каза – напиши ми стих –
желание – не съвсем.
Видях те с друга – да боли!
Лицето мое в нея ти откри.
Дали всичко свърши онзи ден ...

След теб
След теб ще спусна щорите на тишината.
Ще седна до камината обидена.
Безмълвна като никога, разплакана,
и ще прегърна спомени отминали. ...

Нощ,
поляна,
гръм,
дърво,
искра ...

Пътека
Две думи остри, но бе дълъг
в душата екотът им зъл
и ти се срещна тайно с гълъб,
на ниския перваз дошъл. ...

Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...

Време - без време...
Погледнах часовникa -
време е, ставаме!
Сънено, свежо събуждане!
Деня преобличаме в нова одежда - ...

По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...

Не мога нищо да сторя,
просмукана в мен е отрова -
живее от отровен живот.
По пръстите ми още има следи
от откъснатите от мене мечти. ...

Пречи ми нещо, което при другите
как е в излишък - умеят да казват,
че чувстват, без даже да лъха на
чувства...
Природата мен ли създаде в ...

Прости, Любов...
Ти обичаш заоблени форми,
аз обичам умели мъже,
ти не знаеш задръжки и норми,
аз не знаех, че имам сърце... ...

Едно момиче, едно сърце,
една усмивка, едно лице.
Един поглед, едни очи,
една любов, едни сълзи.
Една нейна целувка, ...

Умира с писък никотинов последната цигара.
Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.
И без да усетя заръката си бе изпълнила.
Главата ми с дим бе запълнила.
Но бавно пушекът сив бяга от мен ...

Нощта е стенеща, а ти си самотна.
Искам да върна доброто старо време.
Тялото ти е студено, а душата тъй сиротна
и времето ни - остана без време...
Вулканът напира да изригне от мене. ...

Присъда
Назрява в мене чувство…
Надиплено от топлината
на двете искани ръце…
Разбирам - безсмислено ...