(Навярно...)
За малко идвам (зная, обещах...)
за сетен път оставяйки следа.
Навън се съмва и не ме е страх,
навярно не изпитвам и вина. ...

ИСТИНА
Откривах за теб планети.
С толкова много звезди.
Дори лунната беше превзета.
Там за тебе оставих следи. ...

Животът няма чернова,
четеш, пишеш и... така.
Няма може би и самота,
ходиш, гледаш, свобода.
Режем с ножици листа, ...

На страха очите са големи
(съчинение)
Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.
Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята с ...

„Дарете кръв! Спасете живот!" Чудесно мото! Кога за последно ДАРИХТЕ кръв? А ваши близки и познати? Не, не искам да бъда груба. Но вчера се замислих за това. И мислите ми не бяха особено оптимистични. Защо ли? Ами защото скоро един познат имаше нужда от кръв. Трябваше да се дари. Не зная защо, но се ...

Води новините Сретен,
Галев ще е депутат...
Как народецът несретен
ще затъне в инфоглад?
Та Баретата, Очите, ...

Ах, колко искам да знаеш,
че вечер за тебе жадувам.
Ах, колко искам да знаеш,
че нощем все тебе сънувам.
Не мога да свикна с това, ...

Любовта ми е само за теб.
Болката преследва ме,
но след теб всичко остава мечта,
сега аз мечтая живота си с теб да
споделя някога. ...

КРАТКА ПОЕМА
ПО НАШЕНСКА СХЕМА
В таз поема кратка
има яка схватка.
Ще отпусна, дет се вика, ...

Днес за нас е светъл ден,
Вики има ден рожден.
С нова хубава премяна
ще е весела, засмяна.
Ще се чуе в махалата, ...

напред в живота да вървя.
Е, понякога боли ме,
но с нея чувствам се жена.
Една любов крепи ме
и събужда в мен мечти. ...

Аз знам, душата ти е наранена
от таз безумна, страдаща любов.
Дълбоко в мислите си раздвоена -
пронизваш ме с прощалния си зов...
И тръгваш си посърнала сред мрака, ...

Защо ме търсиш вечно като странница,
залутана из залезни гори?
Не виждаш ли, че сам чертаеш граница,
която безусловно ни дели?
Защо ме търсиш в някакво прераждане – ...

Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и бели зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сериозен. Дори в повечето случаи ми изглеждаше грозен. Но много обаятелно г ...

Дядото с остена
бабата подгони.
Иска да обменят
мисли и хормони.
Баба напред тича ...

В неделя тишината е студена.
Камбаната във църквата се мръщи.
Оградата опасва като вена
дома, към който в този ден се връщам.
Вятърът шушука във тревата. ...

Ще си взема очите.
И ще хукна нанякъде.
Дълго, дълго ще тичам...
Дано издържат краката ми.
А назад ще поглеждам, ...

Всеки ден календара белязвам
и тъжно усмихвам се след това.
В сънищата прегръщам те и влизам
тайно в градината на любовта.
Понесоха горещите сълзи ...

Душата ми, заровена в снега,
откри покоя на звездите,
искри и свети тази тишина
със твоя блясък във очите.
Прекършено е цветето, ...

Защо винаги ме караш да се чувствам
като първия път, когато ме погледна...
Вцепенена, трепереща от страх.
Винаги ли го чувстваш по този начин?
Не бих те оставила самичък, ...

Неказаното от казаното
Още вървя по тревата
на улицата живот.
На места я стъпквам,
отминавам или залитам ...

ПРОКАЗА
В тази вечер
на смут и позор,
затварям се в собствен,
душевен затвор. ...

Страхът стаята обгръща,
момчето в ъгъла стои.
Снимка нейна той прегръща,
тъга от него почва да струи.
И спомени безмилостно прииждат, ...

(дует с Лейди Дизастър)
Те казваха, че съм греховен,
че непознат за мене е светлият свят.
И живея в сенките,
и всеки ден за мен е сладострастие, ...

Когато от години си с един човек
и изгасне бавно огнената жажда,
усещаш как умира нещо в теб,
а в замяна друго се поражда.
Поражда се едничка обичта, ...

Когато ме обхване отчаяние
във облачните дни на самота
и сивото небе е без дихание,
обляно във сълзите на дъжда,
във мен отеква като гръм надеждата - ...

в раницата на търпението
недоверие наболо
с чисто емоционални
поносими дисонанси
задушава погледа надолу ...

30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...

Отново иде вечерта
и къпе къщите във синьо.
Шумят дърветата с листа
и ме разглеждат
с любопитство. ...

Всичко, което имаше в мен -
грехове и тъга, огорчение,
недоволство и мъдрост, надежда,
доброта, страхове, угризения...
Всичко изпи от душата ми ...