Госпожата добра,
помага ни с каквото би могла.
Да се справяме с проблемите различни,
често срещани и нетипични.
От всяка нейна дума лъха доброта, ...

Мечтая с птиците да литна нависоко,
в облаците сини да се рея,
да погледна и морето - тъй дълбоко,
да ме чуват всички как се смея.
Вятър да ме гали по косите, ...

Сълза в океана, промяна във времето, надявам се, че всичко ще свърши
и ще отминеш като капка в река, и ще се върне светлината в нашите души.
Да не те бях те срещала, да не бях поглеждала, заслушвала.
С новия ден и аз те обичах, както малко момиче обича малко момче.
Със онази мисъл да не бях се влюбв ...

Как исках то да бърза, на бегом,
когато дните ни, без ум, очаквах.
Летях през него, ветрогон,
от кал и тръни го откачах.
Как само молех се да спре, ...

Далече от мен
Вървя аз и тичам по път безлюден,
без спирка вървя далече.
А този безкраен ден за мен
без капка смях е вече. ...

За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните. ...

Не се завръщай в задъхано безвремие.
Аз не искам да съм пак мечтана.
Недей ме спомняй в отминало съвремие,
като листопад по горската поляна.
Аз съм вече песен. Писана балада, ...

МОГА
Ще те възкръсна
аз го мога
не ме интересува
колко ще боли ...

Хладна съм
и трудна за обичане.
Бавно се събуждат
сетивата ми.
Като азбукарче ...

Пак ли ти? Защо не се откажеш?
Защо не искаш да ме пуснеш?
Имал си любов за даване...
Подари я на която си поискаш!
Все така ли с теб ще си играем ...

Историята за Малкия принц винаги ме е впечатлявала, макар и никога да не съм вярвала в нея. Никога не съм си мислила, че на света може да съществува мъж, наподобяващ дори и малко идеала на Сент-Екзюпери.
Може би съм грешила...
Моят Малък принц беше на 40 и се появи в живота ми, за да го преобърне, и ...

С него нямах кураж да летя,
но летяхме под обща постеля,
с тебе нямам какво да деля -
имам само какво да споделям -
уморени усмивки и гняв ...

Обичам те, защото си любов...
Обичам те - измъчена и сприхава...
Създадена от нужда за живот,
одумвана от хора неразбиращи...
Обичам те незряща... никой... нищо ...

Викът от Кръста
е в ушите на света.
Огромен чук,
железен звън прокънтя.
И острият пирон ...

Обикнах те от мига, в който те видях.
...
Преди три месеца ме докараха в лагера. Бях уплашен, бях ужасен, бях обзет от животински страх, който не ме напускаше от мига, в който ме разделиха от родителите ми и ме доведоха тук. Навсякъде около себе си виждах една и съща картина - обръснати до голо мъже ...

Вяра
Аз вярвам в любовта, която
нас двама ни в едно събра.
Дари ме с обичта ти нежно
и стана моята съдба. ...

Бавно се спуска нощта,
клоните стари заспиват,
сякаш да чакат деня,
който звездите ще скрият.
Птици, в тях свили гнезда, ...

Цветът на очите му е особен, сякаш е потопил зениците си в най-дълбокото на океана и после е посипал прашец, взет от лъчите на слънцето. Приятелката ми казва за него, че има очи, които приличат на море в бурен ден. Не съм убедена, но ми действат магнетично и понякога се чувствам като хипнотизирана п ...

В съботния спокоен мартенски ден
колко мои мечти отново умряха,
в този слънчев прекрасен ден
и последните надежди в мене изтляха!
В неделната росна сутрин много рано ...

на розата цвета червен,
а вятърът със полъха разбунва
пламък, от жарта роден,
така и ти в душата ми събуждаш
любов и страст, и нежност, и копнеж... ...

Той винаги ще ми липсва. Беше първата съвсем чиста и искрена любов… Но остана полуосъществена мечта. Беше приятелство. Истинско приятелство с дълги безсънни нощи с телефонната слушалка в ръка и хиляди споделени тайни, мисли и… чувства.
Ще ми липсва, защото е далеч. И преди не го виждах всеки ден, но ...

Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар
на суетата.
Фанфари на ...

Идваш ли с мен?
Заблуждавам се - ще ми олекне...
Името ти в ума ми обсебващо екне.
Мисля безспирно за теб.
Живея ли? Имаш ли лек? ...

Ние ли?
Ние сме
Дерибеите на България.
Едреем, дебелеем, живеем,
Пируваме, крадем, яхти купуваме, ...

Огънят,
който пари в гърдите ми...
светлината,
която блести в очите ми...
камбанките, ...

Продавачката на плодове
Продавачката на плодове
галеше слънцето
върху свойта количка
и цялата светеше, ...

Изпусна ме...
А аз дори не падах!
От дланите ти кротко отлетях.
Във полет -
- недогонена останах... ...

"Падащи хора"
Какво ли си пожелават звездите, когато виждат "падащи хора с ангелски очи"?!
Ангелски очи, които всъщност са дяволски очи, а в случая моите са просто кафеви...!
Кафеви очи, които не могат да преоткрият непознатия океан, ако се страхуват да не изгубят от поглед брега, от който вече са о ...

Влюбено безсъние
Загубих те отново във нощта.
И лутам се в безмълвен шепот,
така отчайващо безсилна
от паметното ти целуване. ...

Желана близост,
нежна тишина,
шептящи устни,
търсещи се жадно,
летящи пръсти, ...

Вечна любов
Познах те по блясъка на очите,
прегърнах крехката ти снага,
познах те по мириса на косите
и вече никога не ще си сама. ...

Във двора обрасъл на старата църква
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник, ...

Призрак обходи града
с бяло лице и ръце,
с послание в свойте очи:
"Братко, моля, помогни!"
Призракът имаше плът ...

Обсебена от музика
се лутам в тъмнината.
Жадна съм
и въздухът не стига.
Затворено е ...

Откъде се взе тази хладна усмивка?
Псевдозагриженият поглед на вечнолутаща се сянка...
Не те чаках - очаквах те.
Като поредна ударна доза смущение в съня.
Две изречения недовършени, недообмислени и прости, подхвърлени сред шумотевица в нощта. ...

Безкрайната любов ли?
Би могла да съществува
единствено, ако не теглим
всичко на везна.
Кой колко дал и колко е получил, ...

Утрото бавно прогони Луната и с носталгична усмивка огря Слънцето, което беше вече прекрачило зеления хоризонт. То се огледа и протегна лъчи да прегърне всичко живо и всичко живо прегърна Слънцето. Тихият ромолящ дъждец поспря смутено и погледна към небето. Реши, че вече достатъчно е дал и повече ня ...

Писна ми
от мнения "зъбати",
лицемерни фрази,
недоносени дебати...
Писна ми ...

Последния ден, преди да отпътуваме за България, посетихме Опатия - много известен курорт, населен с прекрасни австрийски вили. Времето бе слънчево, а панорамният път минаваше успоредно на морския бряг. Слънцето блестеше над морето. А наоколо - зеленина. Вече бях престанала да й се удивлявам.
Моите с ...