Щом любовта ни си отива,
и погледите нежни са през ледени очи,
устните горещи - ледени топят,
но сърцето ти не могат да сломят.
Щом живота си отива, ...

Пред лицето
на Бялата гостенка
всеки цвят на лицето бледнее.

Ще променя влюбеността си
в трезвост.
Ще наблюдавам твоите устни
и очите ти ще изследвам -
не научно, ...

Стоя аз безмълвна в нощта
и питам се - накъде така?
Какво да направя аз не знам...
Да остана тук или да ида там?
Как да постъпя - питам се аз... ...

Звездни мигове,
разтопено олово.
Един миг -
светлинен лъч
огрява. ...

Мрачни спомени
Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.
Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.
И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но т ...

“Ода на глупако”
“Под сенкята на капата”
Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.
Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “вен ...

From The Depht Of A Man's Soul
You asked me once how much I love you. I passed over in silence, scratched my forehead and silently said 'a lot'. I saddened you. I looked into your eyes and saw how a lonely tear sheded on your face and you hastened to wipe it. I didn't say anything. And how could I?
...

На плаж се закопняха
разбойник стар и леличка.
Чудесна двойка бяха:
той див, а тя – дебеличка.
И беличка. ...

През мокро
и сухо.
Под ласка
и гръм.
На дните ми сокът изтича... ...

Българийо, велика майко моя,
родила толкова велики синове.
Как преглъщала си сълзите и воя
на майките с протегнати ръце?
Каква утроба имаш ти, Родино, ...

Дъждът отмива пак
от тебе и от мене прах,
охлюви пълзят в нощта,
край мен се хлъзга пустошта.
Вятърът свисти отвред, ...

Момичето седеше срещу мен...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...

Аз така не мога.
Вярвам в Бога.
Бягам от умора.
Святкам слънчев поглед,
но следя над свода. ...

Пак се моля на страшните сънища
да не мъчат и тебе, и мен.
Пак се моля на звуците в тъмното,
на дошлия във стаята ден.
Пак се моля. Без думи разплакани - ...

КЛУБ
От страх душите ни са сгушени.
След стрес отвън се търсим тука.
Намираме се целите опушени -
открили в стиховете си сполука. ...

На Витоша в полите съм родена,
а Люлин в свойте скути ме люля,
на Пирин с песните съм закърмена,
на Рила пих кристалната вода.
Със вятъра се гоних из полето, ...

Усмивката от радост смислена
със сълзи - падащи звезди,
романтични мечти, танцувални вълни.
Събужда усещания за емоции,
вълнения, удоволствие вълшебно. ...

Добро и Зло
"Всички дела - и добри, и лоши
намират своето място в света"
Вантала (китайски философ)
Елина беше само на дванадесет, а вече беше разбрала, че смъртта е част от живота - наскоро бяха погребали майка й и баща й. ...

Качих се на кораб,
той вдигна платна
и сля се със вятър вълшебен,
към изгрева тръгна,
понесъл мечта ...

Очите му нашепват спокойствие,
пред картината на своето избавление
той чака без страх.
В душата му стаени бяха
и съмнение и тревога, ...

Често мълчанието казва повече
от говоренето
Мълча, а моите очи говорят.
Мълча, но сърцето ми тупти и спори.
Мълча, но сякаш всичко в мен говори. ...

Ти замина...
замина си и тя - усмивката!
Ти далеч си...
далече е и мойта радост!
Теб те няма... ...

Студена нощ е, без посока,
нанякъде унесено пътувам,
усещам още на ръцете топлината,
на цветето любимо аромата.
До мен усмихнато стоеше ...

Зимата винаги наближава...
С нежни страсти вихри пейзажа
и загърбва всички неволи...
На пролет цветно-уханна път сторва
и с колко влюбеност покорява! ...

Към всичко привикваме –
самота, лъжа, изневяра,
набръчкани като старица са дните,
които са без любов.
А в приказки да живее успява ...

камбаната издрънча и зариха човека
казаха му молитвата и забравиха за него
колкото да отлежи егоизма известно време
и да потънем в нашите дребни проблеми
че нямаме пари и тъпчем на едно място вече ...