Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.
Светът е плод и глас на птица. ...

Не знам какво ми даваш, но пак го искам!!!
Виждаш ме и ме подминаваш.
Под очилата криеш искра.
Виждаш ме и аз те виждам.
Прикриваш сълзливия блясък. ...

Как ми напомняш, розово мое мушкато,
двора на мама, окъпан в росица и мед,
асмата на тате - със пълни зърна чисто злато
и двата чимшира на прага отпред.
Как ми напомняш, розово мое мушкато, ...

Цигара... от луната
Цигара щях да пáлна от луната,
но огънчето беше ми Звезда.
Тя Моя бе! Поисках да ми свети,
но да огрее и цялата земя. ...

АЯЗМОТО НА ДУХОВНОСТТА
Били ли сте някога при извор, събрал край себе си хора с най-различни болки? Те идват в уречения ден от десетки, от стотици киломери и всеки е притаил дълбоко в душата си Надеждата, че точно тук е свещеното място за неговото изцеление. Заедно с Надеждата край аязмото идват Вяр ...

О, Боже!
Славни Боже!
На черното ложе
пред близката смърт
с ръце цели в кръв ...

Тъжна песен...
Лежах си аз под звездите.
Ти дойде, показа ми красотите.
Обгърна ме с ръце.
Стопли моето сърце. ...

Жените сме като природата,
разцъфваме в пролетните цветове,
но бързо сменяме сезоните,
наранено ли е нашето сърце.
Веднъж сме жарки като лятото, ...

Аз лутам се във лабиринти от тъга,
засипват ме искри и капки болка,
жестоката целувка на смъртта
дали ще ме дари с болезнен огън?
Или пък ще изпие самотата, ...

Начало на деня
Идва изгревът слисан -
да посрещне вълните,
да разсее мъглата
и по бански да скита. ...

Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...

Всяко нещо си има цена -
тази истина вечна остана.
С будни нощи плати любовта,
а победата - с кървава рана.
За богатство - сред чужда земя ...

Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...

Песен от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 годинa
акордеон и вокал: Румен Христов

Погледна ме...
остави в мен сълза;
обърна се...
в порой изсипа се дъжда;
тръгна си... ...

Опитах се да те забравя, но не мога,
животът с теб остави ми следи
кървави в душата и от болка
омразата ти ми тежи.
Опитах и да ти простя, ...

Опитай вкуса ми.
Опитай вкуса на моята целувка!
Опитай ме ставам ли
за твойта добра и нежна половинка.
Ела при мен сега, ...

HEAVY * METAL * ROCK

2008- ма
Две хиляди и осма си отмина,
в нея ти достигна своя апогей.
По старата утъпкана пъртина,
се връщаш, но буря в теб вилней. ...

Как стисна ме за гърлото... Мълча.
Горчива мъка във очи ми зрее.
След черното... остава празнота.
След черното... сърцето ми пустее
и пълни вените ми с хлад, ...

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?
От слънцето жарко да вземеш лъчи?
Ръка протягаш към небосвода огромен,
събрал би всяка красота от мечти.
И искаш да плаваш с акулите, ...

През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезвер ...

Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса - ...

Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.
Всичко беше за мен любовта. ...

Велика си във празните очи,
какво достойно ти си сътворила,
и със сто корони няма да блестиш,
защото във душата си прогнила.
Сега празнуваш, няма за какво ...

Съдба
Седя до твоя гроб и пиша,
унесен в мислите на свойта самота,
край мене сняг, а хората са в киша,
оплакват свойта мръсна и забързана съдба. ...

Домник Домница залюби,
цяло село им се чуди:
„Уж споминаха се скоро,
а се фащат па на ‘оро.”
„Тъй било е и ще бъде – ...

Първоначалното име на песничката е:"Развали ни се карето",
направена спeциално и изпълнена на 13.01.1990г.
на сватбата на моите приятели Николай и Валентина Миленкови.
За щастие е запазена и част от атмосферата на събитието.

Веднъж във рая
Господ срещнал Ева.
Била безкрайно тъжна тази дева.
И Господ казал:
- Ева, ти си в рая! ...

Душа назаем взех.
От Дявола.
Но тялото е тукашно.
Сянката ми бди .
Напразен опит за надничане. ...

Днес навярно с теб ще се разминем.
(Срещнахме се късно може би...)
Нека се преструваме на силни,
нека се посмееме дори!
Може да си кажем, че съдбата ...

Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да ...

Навярно
дълго ще ме помниш -
уханието на липи
в косите,
дъхът ми - ...

РЕФРЕН
Искате заедно да гребем
с пробитата лодка от Вас?
Да слушате моят рефрен,
да плаваме тук без копас. ...

Не тъгуваш за повече близост,
не ти липсва мъжки кураж,
стига ти това, че ме има,
че съм истинска!
И не съм просто само мираж!... ...

ОБИЧ
Моят свят - толкова малък,
толкова крехък,
толкова лесно раним,
към душата ти все се стреми - ...

Душата си разлиствам в две очи,
изгряват във сърцето ми копнежи,
не казвай нищо - нека помълчим,
дарявайки си лунна нежност.
Душата си оставям в две ръце, ...

Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!
Живота става мрак, ...