Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници. ...

С цвят на буйна нежност
грее месец май.
Къпе се във свежест
моят роден край.
Приливът в зелено ...

ТЯ Е ОЩЕ В НАС
Връщам се отново
в къщи сутринта
с болка във главата
с мирис на жена. ...

Пролетта ни - свежест разпиляна,
бързо мина - луда и нетърпелива.
Лятото ни в сянка отминава.
Есен идва. А изглежда някак сиво.
Но във нас е времето - не спира. ...

Събуди ме...! Алекс, чуваш ли,
какво се случи исках аз да разбера,
на друго място сме, не виждаш ли?!
Уплашена, не спирах да крещя.
Всичко изглежда ми различно - ...

Самота и тъга съм.
И красивото...
Ухание на тишина.
Кратка и временна.
И нестихваща... ...

кога и как
разбирам
че си е тръгнал
не по стъпките
зад външната ...

Бавно влезе озонът в трахеята
пак примесен със дим от цигара.
Тъжно махах с ръка аз на бурята -
тази моя познайница стара.
И поисках да върна си спомена. ...

Хората пишат ли, пишат,
ала вярват ли в това?!
Според мен зад тази умна поетеса
се крие страдаща и тъжна жена.
Върху листа бял сълзи се стичат, ...

взираме се
в тъмното мълчим
и...
виждаме се
с всички малки грешки ...

Имам различна усмивка
За всяко момиче
С което съм бил
Имам различни очи
И различно мислене ...

Аз още помня топлия ти поглед,
ръцете как копринено ме галеха...
Косите ти ухаеха на пролет,
а устните като жарава палеха!
Аз помня, колко ме обичаше, ...

Поглежда слънцето в очите ни,
през сивите мъгли преминало -
погалило е и косите ни,
лицата ни дори не е подминало.
Не е забравило и устните ...

Целуни дъжда,
за да приличаш на мен.
Животът е болен
и тъжен, но мирише
на песъчлива самота. ...

Когато съм влюбена, съм щастлива.
Дори нещастна да е любовта.
Дори само болка в нея да има
и да ми причинява само вреда.
Когато съм влюбена, летя в мечти. ...

Чакаш ме...
Чакаш ме, а мене огин ме гори
лозето големо бера вече три дни.
Да се сети некой ядене да донесе
нема и това е, гладен ке се мре. ...

Не живея, когато те няма,
просто дишам за другия ден.
Не копнея, когато те няма,
но мечтая да бъдеш до мен.
Всичко губи се, когато отиваш ...

Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.
Може би, в у ...

Мисли мои - реки разпилени
по безкрайната вяра - шир,
с водопади пенливи - съмнения
и поточета от лъжи...
Чувства мои - уплашени птици ...

Какво остава, когато спрем да се големеем и да се правим на важни? Къде отива цялата ни злоба, цялата апатия, цялата мъдрост, когато самотно притваряме очи и се молим сънят да дойде бързо? Какво казва душата ни, когато болка прорязва мислите и не можем да съчиним ни едно адекватно изречение и ни се ...

Ако си сън,
ще мога ли
отвъд хоризонта да видя,
за да те нарисувам?
И онази музика, ...

ЖЕЛАНИЕ
Искам да върна моята младост,
на колене да застана пред теб.
Желания - развилняло се стадо -
отново в ума ми зараждат вертеп. ...

За кратко поживях със теб
по-точно, радвах ти очите
като букет от есенни цветя,
окичвах теб. И дните ти.
Не пуснах корени, не цъфна цвят, ...

През рамото
Aсансьорът лети към небето,
а пък ние висим по етажите
и сърцата ни дават заето.
Е, банално е! - просто ще кажете. ...

Притискаш ме, Живот, със разни правила,
очакваш сведен поглед, подчинение;
раздрънканото твое, старо, колело
да бутам искаш в почит и смирение!
За Господар се имаш на робиня в плен - ...

Вечерта падаше. Тънки сребристо-опалови нишки. Бледи сенки. Тих шепот на листа. Избледняваха контурите и дърветата загубваха очертания, плуваха в опаловия блясък и оставаха като неясни отражения в кристално-перления тъмен свят. Вечерта падаше.
Вдишваше хладния дъх отпадналия мир. Стелеха се тъмни па ...

Шест дена си кърпех душата. Разшивах,
когато ми спираше въздухът вечер.
И вместо без теб да умра, аз заспивах
поредния сън, в краткотрайност облечен.
Нощта беше два пъти сякаш по-дълга. ...

Съдбата реши (за кой ли път вече!)
със мен да си прави шеги...
И ме подхвана, ей тъй - отдалече,
за работа, сметки, пари...
На службата шефът във стаята влиза ...

Навън е тъмно,
тъмно като в безнадеждност.
Отгоре виси празното небе,
последни капки сивота процежда.
Звездите ли открадна някой, ...

На път
Да, тъй е, както казах -
ще пътувам!
Не питайте дали е за Бразилия –
това и сам не знам. ...

Ръцете ти ми шият болеро,
ще го наметнат пак върху ми;
една усмивка пак на Пиеро
Малвина ще събуди, ще целуне
очите ми със цвят на тишина, ...

Най-страшното във самотата
допълзява през нощта,
тогава идва тишината
и гони с крясъци съня.
Облекчение вина довежда, ...

Рамки и решетки,
обосновавани с чувства.
И ти ми говориш за етика?
Че и морал,
и любов ...

Избор...
Любовта ти е Сизифов камък...
Сърцето ти е планина от лед...
Нима е нужно с теб да се познаем...?
И ти, и аз сме някои поред... ...

Дълги мигове в радости кратки,
сред ледено лято и гореща зима,
чуплива нежност в погледи жарки
и страст звънлива, неустоима.
Мираж в розово, суетно скучен, ...

За теб съм нежна аз обител,
отворила широко своята врата.
И всяка вечер те посрещам
на восъчната бледа светлинка.
В прегръдките си топли, женски, ...

* * *
Пролетта отмина
оставяйки зелено
в очите ми.

Защо, кажи, не ме вгради в чешма,
в стена на къща още неготова?
Познавайки ме май те достраша
от мойта карма да не се събори.
Защо не ме положи на олтар? ...

Когато снежни орхидеи се оглеждат
във огледалото живачно-мраморно.
Когато тънките листа маслинови навеждат
снагата си над езеро просторно.
И когато бяла светлина ангелски разтваря ...

Сълзи се стичат, питаш ме дали боли. Кажи знаеш ли защо самотата в мен крещи? Твоят глас не чувам, той загуби се в нощта. И отново съм сама в края на деня. Погледни... не виждаш ли какво ми стори ти...? Остави ме сама, да плача и да те търся из нощта...!