Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...

Бавно се убиваме, прецизно.
Тровим се с преглътнати въздишки.
С думи мазохираме неспирно,
в стихове-капани, като мишки.
Впрегнати в животи-въртележки ...

Ливада горска,
толкова тайни скрила,
пред нас се откри.
Навесът скалист
подслони любовта ни. ...

Влюбен съм
всеки миг до полуда,
в светлина
и звезди,
в кубче лед, ...

Аз слушам хеви метъл. Слушам и класика. Обожавам Кармина Бурана. Изтръпвам при слушане на Хора на ловците от Вебер. Аз съм за разстрел на педофилите. Няма оправдание за тях – НИКАКВО!
А днес си отиде Майкъл Джексън… Една сглобена от пластични хирурзи външност… Един човек, който трябва да бъде дамгос ...

Усмивката ти пробива облаците
изсушава зеленото на цветята -
летен хербарий
+ + +
Полет на птица ...

Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

Посвети ми, светулчице скъпа!
Загъвам си детството в скъсана кърпа
и го слагам във джоба на костюма туиден -
да ме сеща с бодежи шепот немирен.
Посвири ми, щурче, в тъмнината! ...

Животът ми
не мина по вода.
И никой
на ръце
не ме е носил. ...

Аз съм мъж - но пак момче,
макар и малко побеляло.
А ти жена - момиче още,
и колко много млада .
С очи кафяви съм, ...

Душата ми е път и бездна,
ръцете ми са огън и вода,
сърцето ми е черно и червено,
очите ми небе са и земя.
Пътека ти отварям към душата си, ...

Кварталното кафене-кръчма,
стопанката с деколтето.
Влиза денят и поръчва
днешните си портрети.
Две баби, таксиджията с курвата, ...

След всички особени мнения,
които дочух,
тази нощ си съблякох думите
и останах по дух.
И настана една особена ...

От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
поезия уж, а пък драма...
Заключих отвътре сърцето си, ...

Халосните патрони рикушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?
Стихове пиша. Разголвам душата. ...

ДЪГА НАД САМОКОВИТЕ
Поезия – два водопада!
Струи Самоковите завъртат.
Коват бавно за наслада,
с вълшебен здравец ви поръсват! ...

И тази нощ съня ми ти открадна -
сам не зная как отново успя,
но ето, че и тази нощ е хладна,
защото ти не си до мен сега.
Аз знам - дълга е нощта, ...

Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...

Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...

Приседнал до огъня плахо,
унесено взирам се с вяра -
дали топлина ще отпия желана
или ще ме жегне жарава ?
Реката е бистра, дълбока, ...

Вяра.
Ще си отида с нея.
Небе.
Прогледнах.
Луд. ...

Любов дали е точната думичка за нас,
щом нямам желание да те прегърна,
и как да кажа,
че ще има втори шанс
и при теб отново да се върна. ...

Едно име - и спомените в мене
нахлуват бурно, като придошла река.
Едно име - дошло отново да ми вземе
спокойствието, твърдостта.
И пак съм аз, предишната - и слаба, ...

<a href="http://ad.investor.bg/adclick.php?n=a3ee20e8" target="_blank"><img src="http://ad.investor.bg/adview.php?what=zone:1183&amp;n=a3ee20e8" border="0" alt="" /></a>
Ако можеше снегът да затрупа
болката в моята душа...
Ако можеше дъждът да отмие
раната... кръвта... ...

Проклятието на спомена тегне над будно съзнание,
мечтите - прашни, затъмнени - тъжно ехтят,
дълбока глътка свеж въздух - последно дихание.
Някъде мечтите тихо ме зоват.
Но душата мъчно скърби и тихо ридае, ...

ДЪГА В СЪЛЗА
Излегнал се под залеза бленувам
нощта мастило синьо ще разлее.
Аз търся думи да го нарисувам
преди във сън да потъмнее. ...

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...

Предателството ти ме спъна.
Една счупена нота
се търкулна на паважа
и в ре минор запя...
Градът се вцепени - ...

НАГОРЕ... НАГОРЕ ...
Нагоре, нагоре, умората в жилите тегне
и колко трудно без път се върви...
духът се напряга, волята стене,
телото в рани кърви. ...

Обяздих дивите коне,
препускащи в съня ми.
Обуздах надеждите
и преброих мечтите,
които остават ...

На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...

Надавих се. Баста!
Повече – не искам да тъна!
Дъно искам да имам под себе си…
Бряг – от моите крачки обходен!
Така, както само аз мога! ...