Crazy Love
Jason Manns:
I can feel her heart beat from a thousand miles
And the heavens open every time she smiles
I'm running to her thats where I belong ...

и срещал си смъртта.
Гледал си я "в очите"
и то без да те е страх.
Изкачил си ямата,
онази - бездънната, ...

* * *
Пролет идва пак-
под стъпките на коня
топи се снега.

Познаваш ли нощите, мрака студен,
не бой се, излез на открито.
Жадува душата ти в демонски плен
да падне, защо не опиташ?
Защо не опиташ кръвта на света? ...

Някой ден ще се вгледам в стрелките
и сърцето ми в ритъм със тях
ще отмери в делбата на дните
колко обич от страх разпилях.
В този ден ще ми секне дъха ...

Поевропейчиха ни и тука, Маро.
Селото стана областен сектор.
Край на помията и на отварите.
Заповед! На самия директор.
Вече ще ти говоря научно. ...

Оставам си твоята пролет,
усмихната, нежна, пречистена,
мечтите ми, хванати в полет -
превръщаш в реалност и истина.
Като бриз по лицето ще мина, ...

Не знаеш какво е да мръзнеш
насред летния зной.
Или под тон завивки да зъзнеш.
Или глуха за поредния “Кой?!?”
Не знаеш как е безнадежно, ...

Тихичко си говоря с морето.
За теб му разказвам -
соления мой прибой.
За целия наш свят му разказвам,
в раковина седефена скрит. ...

Така се случва, просто си отива.
Не е виновна любовта, не я виня.
Сърцето и щом вече не пулсира,
изгасва пламъкът ù в пепелта.
Така се случи, просто ме забрави. ...

Довява топъл дъх южнякът,
цъфтят дървета и цветя,
красива пролет, тъй те чакам
да се завърнеш у дома.
Рисуваш с пръсти по тревите, ...

Няма да вярвате - вдигаше пара!
Бетонните плочки им стана горещо.
Кралица вървеше по тротоара,
момиче на четирсет и нещо.
Тя не се плашеше от студения вятър, ...

Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности. ...

Тя е приказна царица, на която не можеш да се нагледаш. Птичето ято, което лети към незнайни страни. Вечният стремеж към красотата. Вярата в Доброто. Любовта е едно докосване до най-тънката струя на душата. Една ласка, която кара телата да потръпнат. Един ефирен танц на две души, слели се във вечна ...

Аз искам да съм цвете...
Денят се ражда в облаци и прах,
в самотен крясък на самотна птица.
На този ден родила съм се аз -
в света огромен - мъничка частица. ...

Замръзвам! Чуваш ли стенанията ми от болка, сковавщи сетивата ми? Студено е, когато думите ти порязват съзнанието ми. Душата ми заледена стои, чакаща новото слънце, което - вярвам - някога ще ме разтопи. Дали ти ще си това слънце, което ще ме спаси, видяло, може би, разбрало мъката, която ми причини ...

Аз днес съм тъжна.
Тъжна съм като Луната -
самотен лист, откършен,
поел по пътя на мъглата.
Като безлюден бряг ...

Кукувицата закука!
Първа пролет днес е тука!
Ей я – с цветове-дантели –
жълти, розови и бели.
Трепкат на ветреца – виж ни! – ...

Долавям уханието на цветя
и полъха на нежност в утринта.
Събужда се вече света
с надежда, че дошла е пролетта!
И ето, снеговете се топят, ...

СЪН
Вихрушка неземна ме завъртява.
Душата, забравила земен закон,
излита нагоре с усмивка лукава.
Трепти и играе в небесния склон. ...

Прегърни ме силно,
притисни ме,
искам да ми спреш дъхa!
Надникни в очите ми,
изпий ме, ...

Нещо по косите ми сребрее,
на челото бръчица личи.
Може би започвам да старея! –
(Тази мисъл дните ми вгорчи.)
Ако те попитам, ще ми кажеш: ...

От пищната зелена корона на овощното дърво стърчат два леко поклащащи се крака, а през няколко минути по някоя ябълкова огризка прелита и с невероятна точност всеки път пада в торбата, поставена в близост до ствола на дървото.
- Ха на бас, че не можеш да уцелиш чантата с цяла ябълка - подвиква минав ...

Самотна във нощта
изпращам зов с изгрялата луна.
Образът ми в езерото от изгубени мечти
бавно се прокрадва и тихичко шепти.
Вятърът нежно гали моите коси ...

Идвай, пролет, дъхава, игрива,
кичеста, красива и звънлива!
Птича песен нека да полита,
слънцето на воля да се скита,
идвай, пролет, с цветната омая, ...

Отново, мили, аз те виждам,
образът ти пред мен стои,
натежали истини виждам,
като гроздове на буйни лози.
Посягам към тях да поема ...

Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам
и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.
Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,
само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"
- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен, ...

Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а ...

Пролетта е дошла.
Птици с бели крила
вият топли гнезда
по дърветата.
Пролетта е дошла. ...