НАКЪДЕ
С НАВЕДЕНА ГЛАВА ОТНОВО ТРЪГВАМ,
ПЪТЕКАТА ОБРАТНА ВЕЧЕ ЗНАМ.
В ДУШАТА МЪКАТА ОТНОВО МИ ЗАСЯДА,
ОТНОВО В СЪЛЗИ СЪМ ОБЛЯН. ...

Лежиш тъжен, аз виждам те.
Свил се на кълбо, плачеш като дете.
Мислиш ли, че не знам,
че никой не иска да бъде сам!
Излез навън! ...

Ти знаеш ли какво е суета?!
Продавал ли си някога
мечтите си на дребно,
срещу шепа гола истина,
която ненаказано ...

Понякога изглежда като че беше вчера,
понякога изглежда като чужд спомен нечий...
Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.
Пропускам уличния хаос край ушите си.
Възвръщам босата си грация, с надежда ...

Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...

Самотен спи градът,
оставил всякаква надежда;
и по улиците си крещят
хора със сключена вежда!
Тя - веждата им голяма ...

Дали нарича те "любима"?
Ако някой друг сега те има,
питам се в този час
дали нарича те "любима",
тъй както ти нашепвах аз? ...

А можехме да се обичаме,
така, да изпиваме всичко на дъх.
Грешка, вина, горест, лъжа
и малко обич за мирис и цвят.
Все нямахме време и бяхме заети, ...

Молба
Господи, и аз съм човек,
престани на разсеян да се правиш
и с дупката на геврек
постоянно да ме храниш. ...

Не си ли бил...
Кой е там?
... или пак си сам?
... и си пуст
в мрака гъст, ...

Пося ме! А не исках да замръквам
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...
Стискам зъби. Зная! Ще си идат! ...

Не питам спомените истинско ли беше.
Не питам. Не искам да знам.
Помня целувките, по които сняг валеше.
Помня колко хубаво ми беше там.
Помня как те гледах и си представях, ...

Невидими прегради
издигаме,
пред себе си,
пред другите,
от страх, ...

БЕШЕ МНОГО ОТДАВНА
Беше много отдавна,
преди много “преди”,
двама с теб под небето -
аз ти свалях звезди. ...

Остави ме да плача.
Като гарван от болка да грача.
Да ме дере всичко отвътре,
да ме боли!
Душата от ужас да пищи! ...

А сега, накъде?
Цъфнаха спомени
в лоното на моето безсъние,
по неравната кора на всеки нерв -
изопнати и носталгични, ...

Защо изпитвам чувства все непознати,
защо душата ми не е скована в лед,
защо и тръпката всеки път е различна,
може би, защото съм човек...
И защо сега отвътре съм празна, ...

Отхвърлих те!
Бях толкова жестока.
А ти дори не ми се сърдиш.
Посрещаш ме с усмивка
и отново ме прегръщаш. ...

Вечна любов
　
Аз искам вечно да те има
на този свят неотразим.
Свенлива, нежна, най-любима ...

От двори излизаш. Потайна е доба.
Нарамила менци. В кенарена роба.
Три извора бели - кога ще ги стигнеш?!
Души поболели от одър да вдигнеш...
Или ще трябва зърнастец да сложиш ...

За теб ще грее тази нощ луната,
за теб звездите весело ще мигат.
А аз за твойте целувки ще копнея
и в мислите си страстно ще те любя.

откъснах шепа студ
от свободата ти
с жарава
в милиметри
се разминах ...

Гледам дъжда нежно ромолящ и
мечтая да отмие пламтящата сълза
и дъждът отми я - парливата сълза,
но замени я с хиляди сълзи.
Зад кънтящите сълзи скрих една, ...

Дива съм... и недопита.
Тръпчив пелин в твоето ложе.
Напила съм те със стихове.
Залиташ, скъпи, от невъзможности...
Дива съм... и дъждовна. ...

Хвани умиращата на кафето жар
и косъма на времето на две сцепи,
вдигни платна и не очаквай дар,
и ще го хванеш, ще го хванеш може би.

Отражения 30
За кокетката комплиментите са жизнено необходими.
Георги Гълъбов

Цветна въздишка
Тази вечер компания прави ми Дяволът.
Каза ми: "Нарисувай въздишка."
(Задачата... дяволска. Как се рисува това!?)
Има ли цвят въздишката? ...

В душата пазя много чужди болки,
за моите мъки вече място няма.
Моите сълзи за тях май са билки,
а сърцето за тяхната скръб е храма.
Те явно мислят, че съм щастлива, ...

Събитието на деня
Добър ден,
Вие сте с информационната емисия на Т-tv-телевизията, която винаги показва живота такъв, какъвто е! Ето и по важните заглавия накратко:
„Днес се проведе официална среща между кмета на Койнарските острови и кмета на щата Горник."
„Блъснато куче възкръсна." ...

В празното на очите ти видях света си,
огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.
И в тишината между думи измълчани,
душата ми се заличи от полъх пъклен.
Себе си откривам, а се губя тъй нелепо, ...

Слънце и Луна срещнат ли се,
получава се искра.
А когато искрата заблести,
изгряват вечерта звезди.
А може би те тръгват след Луната, ...

Наивно, глупаво момиче,
защо в очите свети скръб?
Плачът те може би пречиства,
макар и щастието да ти обърна гръб.
И може би те той възражда ...

Понякога не чуваш ли в нощта
как някой вика теб сама,
тогава не протягаш ли ръка
да хванеш бягащия миг,
но той отново се изплъзва ...