Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път, щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат ...

как да вържа
вятър
с опънати платна
гледам обичта
с образовани очи - ...

***
Ти не искаш във мен да си пламъка.
Аз не искам без теб да горя!
И макар да сме Огъня двамата...
някак все ни застига студа... ...

Две ръце горещи галят ледено лице.
(и пръсти сливат за молитва)
Невярващи очи - срещу им празни дупки -
сълзите капят.
(а плаче ли душата на мъртвеца?) ...

Със теб сме имали такива мигове,
в които пием вечността.
Тогава, ти не искаш нищо повече,
а аз витая в небеса.
Потръпвам - пак ще има пирове, ...

Просто замълчи...
Спри! Не говори! Нито думичка повече... Не!
Млъкни или си върви...
Къде тръгна? Спри! Стой...
До мен бъди. ...

Едно мнооооого старо парче:)

Държа дъха ти
с устни.
И този миг
отключва
пътеките ни звездни ...

котките танцуват
на шарения килим
ръката трепери,
старец на стола
топъл въздух ...

* * *
Някой ден
ще позвъниш
на вратата,
но мен ще ме няма. ...

Недей разкъсва тихите ми залези,
така спокойно е без теб.
Не разбуждай викове в сърцето ми.
Спри! И не мисли за мен!
Недей посягай към душата ми, ...

Дали поетът уловил е
от красотата на мига,
когато лее се мастило
и тихо ражда се стиха.
Дали откъснал е в тревите ...

Просъница
Тая нощ те сънувах. Прекрасна бе.
Както винаги лудо красива.
Ако искаш ми вярвай, но страх ме е -
пак съня изживявах на живо. ...

История на познанието
Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.
Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.
Неу ...

УТРО
Където небето се сля със земята -
тънката нишка на нощта изтъня.
Птици точат във висините крилата.
От изток идва, яхнал дъгата деня.

Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш... ...

Жива
Дали така сме програмирани
или пътищата си сами градим?
Все търсим нещо и не спираме
и все по най-трънливите вървим! ...

С много обич пиша тези редове,
с много обич за тебе бие моето сърце.
Подарявам ти го, за теб е,
но дръж го здраво - с двете си ръце
и не го изпускай на земята - ...

кавър по примавериното "Вдън гори тулилейски"
Живеело си в старата гора
коварно и злобливо дребно мèче.
Да гази и животни, и цветя
било му навик – камуфлаж-елече ...

Пет куплета - нотни редове.
Букви, като ноти подредени.
Чувам в тях вълшебни гласове,
горд съм, че са писани от мене.
Мисълта - чудесен диригент, ...

Събрали се горските животни около един полузагнил пън. Нов господар им трябва. Старият лъв вече е на път за онзи свят. И седнали те да умуват.
- Ако изберете мен - обадила се мечката, от която дори и човекът се страхува, ще ви бъда вярна, ще изпълнявам всички ваши желания, ще ви избавям от трудности ...

До мен си и аз зная, пресекоха се нашите съдби
и сляха се в граала на живота
жадните ни за любов души.
Ще падаме и ставаме, обрулени от хорските сплетни
и заедно ще оцеляваме, ...

Взираш се във мен -
търсещо и изучаващо...
Питаш се
защо е тъй опияняващо...
Докосваш ме - ...

СТРАДАЙ, ПОЕТЕ!
Страдай, поете,
и плачи!
Страдай, поете,
и твори! ...

Понякога, вървейки по земята,
мравки под краката ми пълзят,
узнавам мисията им тъй свята,
за своята Царица да умрат.
Но се зачудвам подир миг, ...

По петляно време си отива,
идва по среднощни часове.
Мен ме люби бяла самодива.
Теб те люби лошав един змей.
Лу ме люби, лу душа ми пие. ...

HEAVY * METAL * FOREVER

Да можех времето да върна.
Да върна теб и любовта ти
и полета на нашите мечти.
Да дойдат пак онези
безоблачни, щастливи дни. ...

(по София Лонская - Сердце щемящее перебинтовано)
Сърцето туптящо е вече с превръзка.
Небето над бъдещето е на парцали сега.
Изгубена със света е последната връзка.
За да се запази, пастьоризирана е кръвта. ...

Търсих и намерих
между капките на дъжда
погледнах в огледалото
мернах те из очите си
тичайки...

Богаташ
Безбройни кръпки
по дрипави дрехи,
обувки без връзки,
с протрити подметки. ...

Прекърши ме.
Като ранена птица,
устремена към снопче светлина.
Прекърши ме.
Като стъпкана ...

Сърцето ти прекрасно аз почувствах
за миг да бие в моите ръце.
Докоснах го тогава нежно с устни.
То влезе в ритъм с моето сърце...
Да беше спряло времето тогава. ...

Тръгвам,
връщам се.
И все така
решение
не взимам. ...

Той има скъпите си дрехи,
кола красива нов модел!
С приятели в безпътни нощи,
а после в някой нов мотел.
Той има своята любима, ...

Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...

Бог е любов
Скръц-скръц, скръц-скръц. Снегът хрущи под старите ботуши на жената пред мен. Вървя след нея в тясната пъртина и се ядосвам. Ядосвам се на себе си, че не излязох малко по-рано и сега пак се налага да бързам, ядосвам се на незнайния работник, разривал снега, задето не си е свършил работат ...