Времето е такова -
трудно е...
И ние сме трудни -
за времето!...
Лети пеперудено, ...

Коледна нощ
В коледната нощ
очаквам чудесата
да се случат най-подир
за доброто на земята. ...

Зимни птици пригласят
на лудото щастие.
Денят е усмивка,
светло очакване.
Искаш ме. ...

Разбити мечти
Не мога да мечтая вече,
не мога и да дишам без да плача.
Ти всичко ми отне,
отне радостта и усмивката от моето лице. ...

>>>>> отбрули се прошарен лист
>>>>> отнякъде
>>>>> в някакво подобие на мен
>>>>> по лицето
>>>>> по жилките по вените ...

В океана
на твойте сини очи
плувам без пояс.
Посветено на Ники (:

... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...

Удавих се,
но ти не беше там,
горях на клада
и във пропаст бях,
но ти не бе и там. ...

Изплаквайки душата си върху онези клавиши
се опитвам да сътворя песен, която
да те върне при грешната мен - страдащата.
И скривам дъха си, грешния, из дупките миши,
за да не видиш болката с бича, която ...

Раждаме се някак си случайно,
без да знаем, без да искаме дори,
а после трябва да живеем
с желание, с изпъчени напред гърди.
Когато доскучае ни от тоз живот безсмислен, ...

НЕНАСИТНА СЪМ
да те рисувам.
Отново четката
във жажда потопих.
Жаравата ми ...

Душата и съдбата
Толкова забавно жалка е душата -
коленичила е пред съдбата и моли,
моли се душата - за какво ли моли,
моли тя съдбата безпощадна. ...

Всяка нощ пътувам към теб -
тиха странница в безсънните доби.
Пак вървя по пътя нелек,
в твоите сънища още ли бродя?
Прекосявам звездни поляни, ...

Вземи ме!
Аз съм изгубена камбанка
от далечно минало.
Ти, който навред
витаеш покрай мен, ...

Спор
В опушена кръчма една
споря с интелигентна жена.
Пушим, отпиваме от питието,
спорим за живота, земята и небето. ...

Там просяк жалък, одърпан и дрипав
седеше замислен до божия храм,
притиснал в гърдите си късейче хлебец
останал в нощта отчаян и сам.
Огрява луната лицето му мръсно, ...

От мокър сняг потичат уличните водоскоци -
топи се мойта самота.
С безброй лъчи обсипваш грейнали прозорци,
шептиш със бриз от топлина.
Отправил взор нагоре, аз следвам твоя полет, ...

Каквото докосна - изгаря.
Каквото обикна - става на прах.
Обичам, докосвам и всичко е в пепел.
Поглеждам назад, а там има следа от сълза.
Засъхнала, черна, без капка вода; ...

Една звезда откъсна се и падна,
една сълза надолу полетя,
едно сърце пътека си прокрадна
към бездната от черна самота...
Една надежда някъде угасна, ...

Като самотни птици сме с теб,
душите ни се лутат, търсейки Любов!
Но ето, случи се така,
твоята душа намери моята,
сега заедно ще полетят, ...

Любовта е трепетът, който докосва душата ти.
Любовта е светлината в деня.
Покоят на сърцето докоснало утрото.
Светлината на пламъка,
отразил се в две очи. ...

Когато чувстваш се самотен
и видиш, че навън вали,
излез и наслади се на живота,
макар сълзи да има в твоите очи.
Дочуй мелодията нежна, ...

Стоя и плача, а с мен плаче и небето!!!
Стичат се сълзите, любопитно опознаващи лицето!!!
Светкавици разсичат небето, а спомени разсичат сърцето!
Гръмотевици пронизват тишината, а в мен мъката пронизва душата!!!

Днес е моят ден във теб,
идвам преоблечен като спомен,
пред портите заключени съм...
на сърцето!
Все тъй скитащ и бездомен. ...

Потърси ме,
когато отново се изгубиш в нищото.
Намери ме
в нотката надежда в безнадеждното ти лутане.
Ще те прегърна силно с душата си, ...

Отхвърлен съм. Така ненужен
съм на целия околен свят.
Защо изобщо се събуждам,
като все оставам непознат?
Избраха ме да бъда странен - ...

времето прегъна
своята прозрачна паст
и
погълна
цялата красота ...

Мухите недолюбвам аз, задето
все искат да ми пият от кафето!
Ако кафето си на масата оставя,
все някоя от тях във него се удавя!
Затуй докрай кафето си изпивам, ...

Вървиш по улицата... Дълга права пред теб. Хора минават, говорят, смеят се. Прегърнати двойки си шепнат любовни слова, но ти не виждаш това. Улицата ти напомня живота. Вървиш сам, а понякога с някогo. Вървиш дълго, а понякога кратко. Понякога те вали и ти неподготвен, без чадър, вървиш под дъжда и к ...

Изхвърлих страха от очите си.
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял, ...

Преди да те срещна
се лутах безцелно.
През мене преминаха
дивите граници
на необяснимото. ...

Аз и Тя
Проза
Далеч, далеч от любовта, разплакана е Тя...
Любов и щастие, само за миг са тук и за миг се изпаряват...
Аз, чакам! Какво? Любов или Щастие? Не знам...! ...