Нима възможно е да си червено?
Нима да си открита ти е позволено?
Нима блянът на червените листа
е цинобър в твоята душа?
Ръмят мечти, идеи в червено. ...

Във въртопа на съня ми ще възкръснеш.
> Под палмите танцувам гола...
Пристъпващ, тъмнината ще разпръснеш,
а за теб морето ще разтворя.
Ще се гмурнем в дълбините, ...

Вече втори час седя,
с потна длан прелиствам страниците на тефтера.
Чудя се да плача или да крещя -
тежък запек мъчи ме от вчера.

Сладко ухаят липите –
бодрост и свежест се носят навред.
Нежно потрепват звездите
с поглед любовен и ласкав привет.
Приказно ярко в небето ...

Руши се всичко, дори недокоснато,
във пепел се превръща туй що си градил,
с любов мечтаното намираш проснато
по очи и във кал, обръгнато от живота немил.

1. В този миг, когато те желая,
настъпват моите най-съкровенни часове.
Аз хвърлям се в обятия от страсти
и няма нищо, което може да ме спре.
2. Изправям се пред удоволствието и коленича, ...

Гледам, гледам и още не мога да повярвам. Не искам да повярвам...
Тази грозотия, този кошмар! На едно от най-хубавите плажчета на прекрасното ни Черноморие се роди този мастодонт, това чудовище от бетон. Роди се от нищото, за една зима. Роди се от човешката лакомия, общинската и държавна корупция, п ...

Помня те...
Ти бягаше с мен, настигаше ме, усмихваше ми се...
В началото те помислих, че си смахнат,
но като те опознах, разбрах колко си неотгатнат.
Свикнах с теб и ти си тръгна, ...

Ти всеки път ме учиш как трябва
да съм силна. И всеки път, когато
гласът ми потреперва в безсилие,
ти просто се усмихваш.
А на страната ти една трапчинка - ...

Вятърът флиртува със листата
и в прегръдка ги люлее...
С влюбен шепот падат на земята,
бързат с нея да се слеят.
Страдат оголелите дървета. ...

Усетих те, свита в ръкопис средновековен,
като шепот на разлистена страница,
гравюрно, калиграфно украсена
небесна, портретирана богиня
очаквана, чезнееща в дъждове есенни ...

Разминавахме се дълго време,
бягахме един от друг.
Износихме си свойто бреме
и ето ни отново тук.
Сега сме весели, щастливи, ...

Обичам те толкова много,
че се страхувам да бъда мила!
Ти никога не ме допусна до себе си.
Така аз не ти дадох любов открито!
Когато съм груба с теб - ...

Аз зная, обичаше всяка, която
за цвете едно те покани у тях
и знаеш ли, всичко ми беше познато,
бягаш от мен за поредния грях.
А аз бях в къщи приспала децата, ...

Не ми пиши!
Защо ми хвърляш прах в очите?
Не виждаш ли - без теб не дишам,
не живея, не копнея, не мечтая и не желая.
Не, не те желая, защото ако го направя, ...

Ти знаеш ли какво е болка,
какво е да крещиш на сън?
И знаеш ли какво е мъка,
затворен в клетка, а то - навън?
Ти знаеш ли какво е да обичаш, ...

Начало на ден,
лишен от подробности
с разсеяни погледи
и въздушни срещи.
С пропити ...

В търсенe на Рая
Да загубиш всичко в стремежа си да постигнеш щастието.
Да градиш, а всичко да се срине сякаш направено от прах.
Да прегърнеш любимия, а той да се стопи все едно е скулптура от лед.
Да не ти остане нищо, освен едничка капчица надежда. ...

Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...

Светът е мой и няма граница радостта ми от живота!
Моя е свободата, в усмивката ми без край!
Тя е единствената моя посока,
подаръкът, превърнал живота ми в рай.
Обичам да пея пиян от удоволствие, ...

Не разбираш ли, скъпи, тя ме намразва.
защото умните разбират какво гори вътре, надълбоко.
А тя иска те, но страхът я полазва.
Очите и пронизват моите убийствено жестоко.
Не разбираш ли, скъпи, себе си намразвам. ...

Качих се в автобуса с обичайната си бодра крачка и слънчева усмивка. Не мислех за нищо, просто ми беше готино и някак свежо предвид настъпващата пролет. Нямаше свободни седалки и трябваше да седна до една жена. Беше на средна възраст, скромно, но стилно облечена. Дрехите й бяха черни, траурни, от тя ...

Легло от листи
за измръзналия сняг
застла гората.
Брезата първа
за любов със зимата ...

Тъмнолилав ден
с тежест на парфюм
и капчици сълзи.
Разлята любов
върху две съдби. ...

Последен стон в сърцето ми за тебе,
последна нощ за теб горя.
Безсмислено е, а и нямам време...
За кога да бъда толкова добра?...
Последен стон, а нещо се пречупва, ...

Лудост... Каква дума! Каква... интересна дума. Шест букви, които могат да донесат скръб и тъга на всеки... Лудост.
Каква измама. Да, измама. Лудостта не е лошо нещо. Тя е скривалище. Укритие. "Къща". Това е начин хората, които им е трудно да се приспособят към реалността бягат. И обществото им слага ...

Притеглянето е едно и също
на Земята и на сърцето -
и сливат се нашите пръсти
в сътворената от нас планета...
В безтегловност те търся, ...

Ако ми кажеш някой ден,
че слънце вече няма да изгрее,
че времето вървежът си ще спре,
че птиците ще спрaт да пеят,
че вятърът притихнал, наскърбен, ...

Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... вс ...

„... Те са пред мен, те са в мен
Две сенки огнени, две болки плашещи!..."
Всички истории започват от тук - в моя малък свят на осъдени души „под слънцето на време страшно". Моят малък роден град, в който всеки си мисли, че познава човека срещу него. Моето малко училище, което с много сълзи напуснах. ...

Открехни ми тази нощ вратата -
да ти разкажа своята история,
на рамото ти да се сгуша малко,
за себе си да поговоря.
Отдавна съм сама - безкрайно дълго - ...

Веднъж нарисувах дъга и се опитах да мина под нея…
Веднъж събрах вятър и се опитах да построя кула от него…
Веднъж запалих огън и се опитах да го задържа шепите си…
Веднъж обичах и се опитах да е завинаги…
Веднъж се опитах да разбера хората… ...

Две секунди тишина и следващата песен започва с китарно скърцане. В колата е топло, а навън валят ръждиви листа откъснати от октомврийския вятър. Тази вечер температурата ще падне до 5 градуса. Студена седмица отмина и повечето гъски и лебеди отлетяха към южните щати.
Чикаго през есента. Красив звяр ...

То какво ли още има да се пише след като прочетох как хубаво е описала срещата Феичка. Ама тя е добричка, а аз съм обективна.
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва щ ...

Б У Р Я
(посвещавам на моя приятел Русин)
Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки ...