Пред теб съм,
като купа череши
от юни,
върху масата
на есента... ...

Набрал си ми букет
от слънчогледи -
събрани златни слънчица,
и грозде
със зърна от перли, ...

Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти, ...

Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...

Т Е Ц
Брилянтно ангелско видение
затопли есенния хлад
и носталгичното трептене
на този тъжен листопад. ...

От много време мечтите не валят,
живея в свой измислен, бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам малките неща.
Без тебе шепна, че добре съм, ...

Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.

Автостоп
В къща на празни химери
надежди изнасилват мечти,
от удари по стените дебели
главата ужасно боли. ...

Как думите и палят, и гасят!
Искрици са, но бързо стават пепел.
Тогава сетивата ме болят
и пак, през тази болка, търся тебе.
Ще спориш ли, или ще разбереш, ...

Есен кротко се съблича.
Всеотдаен листопад...
В багри от любов се врича -
свят на мистика богат.
И по женски е ранима, ...

Публиката участва наравно с нас
ЖЕНСКИЯТ КАМЕРЕН ХОР "Христина Морфова" при читалище "Д-р Петър Берон - град София с диригент Таня Никлева-Владева и главен художествен ръководител проф. Емил Янев се завърна от своето турне в Сърбия. В края на август хорът участва в Седмия фестивал на камерните хоров ...

Има ли смисъл в съвместния живот между мъжът и жената и на какво се крепи той?
Този въпрос си задавам все по-често напоследък. Защо двама души решават да свържат живота си? Сигурно за да не са сами в дългите нощи, да имат някой, с който да споделят всичките си тревоги, страхове, радости и мечти. Или ...

Прикритие на чувствата
са моите думи!
Удрям с тях,
искам да боли!
Плача, ...

Време,
безвремие,
просто сумрак.
Питие,
малко топъл джаз. ...

Просто секс,
не търси очите,
без блясък е нощта,
обгръщат те косите -
опаковка са на ...

Не ме поглеждай с поглед натъжен,
откривам хаос в очите изморени...
След толкова любови забрави ли за мен?
Послание очите носят - борещи или смирени?
В живота просто трябва да си смел, ...

>>>
Не те забравих, знаеш ли, не те прежалих?!
Не ще да бъдеш преход ти към някой друг.
Не те целунах, помниш ли, не те погалих?!
Усещаше, че виех, че те губя... но без звук. ...

И Нека Седем Ветрове,
понесли вихър, студ и мраз,
развяват нашите Души.
Те ще ни служат за платна!...
И нека нашите Сърца ...

Погледът ми празен разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...
Луната на сърцето ми прилича. ...

Капитане, няма да те има
този бряг, за който често мислиш.
В себе си ти пак му се присмиваш,
после продължаваш да го искаш.
Има те единствено морето, ...

Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Христо Фотев
В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО ...

Аз съм празна чаша, изпита на екс,
глух шепот в стая от пропилян живот!
Аз съм отхвърлена от нечия любов,
глуха и няма крача в свят на лъжи!
Аз умирам, давейки се в празнота, ...

Сърца потънали...
Покой обгръща небосвода,
ръце докосват пепелта и
сълзите вече не текат.
Кога?... ...

***
Очаквам те,
на прага
те прелиствам,
целувам ти ...

Спомни си уникалните дни, когато бяхме сами,
сега не ти е по-добре и съм сигурен, но уви.
Думите ми може да са болезнени, но създадени един за друг сме...
Любовта ни беше голяма, а грешката ни отчаяно срамна...
Смея да кажа, че любовта ни беше най-огромната в този град, ...

Щурче във стаята ми заподскача
и тихо песен нежна ми запя -
за есента, целунала земята,
в цвят на злато нарисувала света.
Как вятърът свенливо ...

А Истинският Кой Си Ти
Да Те познавам? Но как?
Дали е възможно?
Казваш ми ела, но Кой Си Ти?
Мисля си - не Те познавам. ...

Стига вече със твоето “не зная"
и със вечните мили слова –
ще реша незабавно и зная
от какво се нуждаем сега.
Не е смешно, по-скоро цинично, ...

Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...

Белеят се в сумрака сухи клонки
от ароматен клек, нейде на Рила.
Далече над вината и иконите
шепа Души пак себе си открили са...
Намерили фракталните подобности ...

На прекрасния ми внук Боби -
едно малко, очарователно
и винаги усмихнато съкровище.
Той е мъничък "помон",
(синонимно - на "бонбон", ...

Когато розата увяхне,
безмълвно свела тя глава.
Безропотно предала себе си
на вездесъщата съдба.
С тегобна страст и със мълчание, ...

Един прекрасен мъж ме плени
и взе сърцето и любовта ми в длани.
Щастлива съм в този плен
и от него не желая да избягам.
Ти си мъжът, който ме обича ...