И както всички сме свидетели на тези истории,
и защото сценария е изтъркан и скалъпен зле,
така и аз изпитвам гняв, ако се повтори
всяко провалено представление, както искат те.
И дори по време на анархията необяснима, ...

Сватба.
Щурците закъсняха.
Плач на новородено.
+ + +
Понесъл спиралата на гърба си, ...

Спирам тази диета - поетична,
от днес няма стихове да пиша.
Възпитана съм и много етична,
виждам - Музът вече ми издиша.
Той с мен бе дълго, но това е - ...

Капки дъжд
Капки дъжд навън ме викат,
да ме погалят с нежна длан.
Чувства странни в мене бликат,
а в сърцето гори силен плам. ...

Приближих се
и гълъбите отлетяха.
Самотници
останахме с площада.
Магията ...

Понякога сивото идва във повече -
болезнено зацапва картината
и когато в шепи главата заровиш,
как се чувстваш? Малка и подмината
от шареното влакче на късмета? ...

Как човек играе сам със себе си?
ЕСЕ
Как човек играе сам със себе си?! Въпрос, засягащ много актуални теми за 21 век. Човек най-често играе със здравето си, пропилява го и след това се опитва с пари да си го върне. Алкохолът, цигарите, наркотиците, безразборният секс - това са пороците на модерното ...

(... научих те, че мога да търпя,
намирах сили, бях ти вярна,
бях няма... връзка да крепя...)
Анета Саманлиева
Прегръщах мисълта за устните, ...

Помня толкова детски и наивни неща,
помня как се радвах в дъжда...
А усмивката беше най-силното ми оръжие...
Помня как откривах света,
помня как не ме беше страх да споделя, ...

Ще ми простиш ли,
че нахлух в нощта ти,
неканена и съвършено чужда.
Не чувствах никаква вина -
аз исках само твойте устни, ...

Съжалявам за това,
в което се превърнах.
Съжалявам, че не оправдах очакванията ти
и от теб се отвърнах.
Но всеки миг, всеки миг ...

Безумни, бездънни, сапфирени...
Две огледални, неписани истини...
Две прави, от диагонали раздирани...
Страсти, до омраза избистрени...
Потъвам, припадам, изгубвам се... ...

„Онази нощ си хванах сълзичка...
Докато лежах вържу безпомощните мечти.
Тогава осъзнах, колко мъка има... колко хора ги боли.
Около мене плачеха безспирно в търсене на малко топлина.
А аз чаках теб да дойдеш, да отвориш входната врата....” ...

> Бял гълъб при мене долетя
> и бавно размаха крила,
> протегнах ръка да го погаля,
> а той сякаш подаде мъничката си глава.
> ...

Тук съм сега отново сама..
Сълзите ми взе, сърцето ми отне...
Душата кърви от болка непоносима!
Жадувам смъртта, а тя не идва...
Остава само болка, празнота и самота... ...

****
Обичай тези, които те покрепят,
обичай тези, които са със теб,
живей за тях и никога недей допуска
да забравиш що е истински човек!!! ...

Със слънцето очите си отварям
и срещам погледа ти нежен,
и всеки ден си го повтарям,
че ти си моя сън копнежен.
Годините направили са чудо, ...

Несигурна по онзи път сега вървя.
Влизам и излизам от града.
През пустини без оазиси минавам.
Гледам на всеки ръка да подавам,
а на мен кой ще помогне? ...

Не те намирах!...
На пясъци приличаха ръцете ми -
плаващи - към твоя бряг,
по стръмното ти шепнеха с обичане
и пак те търсеха... и пак... и пак!... ...

Признание
Взех със взлом
годините предишни,
създадох ти тревоги
и сълзите излишни. ...

Да бъда твоя истински жадувам.
В ръцете ти притихнала, щастлива
искам да се гушна.
Аромата твой да усещам.
Да чувам ударите бесни на сърцето. ...

Тънки росни паяжини -
легълца на феи
в тревата.
Слънчева гиздосия.
Лятна.

Копнежно, крилато...
"Пеперудени копнежи
в сънищата само има..."
Навярно... Щом мечтите
ми не могат моста на ...

Имам целия свят във краката
и цялата сила в ръката.
Очите горят ми във Вечния пламък,
на злото сърцето ми е замък!
В душата съм купчина пясък, ...

Отпих от обичта на ветровете,
летях на техните крила без страх,
докоснах времето и световете
и се завърнах в родния си град.
Наситих се на вятърната слава ...

Мое противоречие
Любов и болка. И омраза,
разцепени на три.
Раздират ме като зараза,
защото болката си ти. ...

Не се опитвай да я контролираш,
А бъди такъв, какъвто си.
Така сърцето нежно ще докоснеш,
А тя... повярвай, ще го оцени.
Любов и нежност й дарявай ...

ЗАБАВА - ДА, ПОЛИТИКА - НЕ
Политическа студия от
АТЕИСТ ГРЕШНИКОВ
Заглавието на настоящето е инспирирано от един
виц, разказан ми някога от много ...

Слон един вървял полека,
спрял над мравешка пътека
и започнал да пикае,
а за мравките - нехае!
Изпрати му, боже мили, ...

Онази нощ те гледах в захлас,
изпивах те с поглед откровено,
страстта, която беше между нас,
докоснах с пръсти разтреперани.
Сама разходих се по тялото, ...

Ако се опитам с думи да те обрисувам,
най-хубавите думи няма да стигнат
за най-прекрасното същество,
което толкова искам на мен да принадлежи.
Ако се опитам със ръце да те докосна, ...

Очи с отблясъка на ножа,
събрали в тях болката на всички плачещи лица,
не могат за миг дори да се притворят,
уморени иска им се да заплачат,
но сили дори за това вече не им остават! ...