Стая 213
Сестрата пак мина...
А днес е Неделя...
Болницата в почивните дни, е в намален състав, но днес е различно...
Имаше някакво събрание, тяхно, на което се взимаха мерки, техни, касаещи вътрешната им политика... Това мен не ме засягаше, просто ми направи впечатление, че сестрата пак мина... Как ...

Вече седмица навън ръми. В сивото работно ежедневие имам възможност само да ГО допускам във фантазиите си, очаквайки вечерите ни. Тези сладки, мързеливи, романтични вечери, само АЗ и ТОЙ, в артистично подредената ми дневна. На дивана, под галещите звуци на тихата симфонична музика, изпълваща кръвта ...

Мисли приказни.
Отново сън.
И реалност след това -
некадърно, зле скроена.
Мечти ухаещи на ...

Демаскиране
Да бъда безразлична пак ще си налагам,
да може самотата по-малко да кърви.
Отново маската си слагам.
Ето, вече нищо не личи! ...

ЩОМ ЛИСТАТА ЗАПОЧНАТ ДА КАПЯТ
Щом листата започнат да капят,
аз потъвам в на нощ тишината,
щом листата към мене закапят,
ще престана да слушам луната. ...

Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни ...

от дълбините
на кой
мрак
излезе Любовта?

Времената сигурно са полудели
1.
Още първият ритник ме свали на земята. Може би защото беше изненадващ. А може би защото беше в коленете. На кого му пука? И без това се надявах да ме убият. Все пак ми стана неприятно – от един момент в живота ми насам бях добила достатъчно опит, за да осъзная, че мр ...

Не помня откога не съм се смяла
без страх, че тайно готвиш ми капан.
Не помня откога не съм играла,
тъй както само аз си знам.
Не помня откога не съм целувана, ...

Не искам да те гледам все такава,
с насълзени, плачещи очи,
наистина той не заслужава
обичта, с която го дари.
Повярвай, времето лекува, ...

Задъхана...
заставам пред вратата,
нетърпелива вътре,
след ласките от вчера,
прискърцва тишината... ...

Стая за секс
Ще влезеш плахо... Предната врата...
А аз отзад... Със калните обувки...
И маските, прикриващи страстта,
ще скъсаме без повече преструвки... ...

За себе си...
За словото ми казваха: Красиво е!
А за душата ми, била е пленница...
Навънка времето... мъгливо е...
а хората... безверници! ...

Таиш омраза, бориш се против доброто.
Изричаш обидна фраза, кланяш се на злото.
Изтръгни горчивата, прогнила ябълка от своето сърце,
създай светлината, пречупи лъчите към бунтарското дете.
Пътят тъмен е, студен, коварен и пленителен... ...

Ако родил се бях
преди години,
дали такъв да бъдa щях?
Ако не бях
преди заминал, ...

Ако си тръгнеш, може би утре,
ще се смея истерично ден или два.
Толкова ми трябва, за да преодолея,
безсънните нощи и човешка тъга.
Ако си тръгнеш, може би утре, ...

Уморих се...
Уморих се вече да обичам
мълчешком и тайно, да се крия
и на теб мечтите си да вричам,
всеки ден сълзите си да трия. ...

Излишно е да се залъгваме,
тя все ще бъде незавършена,
последната любовна среща.
Зеници зли са многоточията.
Туптят до болка в слепоочията ...

Петъчно
Посветено на Георги Костадинов
Във морната вечер на петъка,
когато слънцето,
окървавено от работа, ...

Едно сърце не може да излъже,
защото е политнала стрела,
то злото с примка може да завърже
и да разсее черната мъгла.
Едно сърце преструвки не умее, ...

на Виолета Радкова
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река. ...

Бледо лице с черни сенки под очите,
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето. ...

От нощното небе
за теб откъснах цвете -
най-искрящата
и пурпурна звезда.
Закичих го ...

Странникът разкопча бавно ризата си,
обагрена от кръвта на утринната зора
Бледата луна му беше майка,
а пустинният вятър - баща.
Хаотични мисли проникваха в съзнанието му. ...

в този вариант шумовете са изчистени и някои неща са махнати, за да се запази цялостната идея.

Тръпка, стон,
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало ...

Спомени
Посветено на прекрасните ми моменти.
Спомени минават през ума ми,
сякаш вчера са били.
Всеки миг сърцето ми пълни, ...

Поезия... - и плясък камшичен
в душата ми
в мрака утробен
има надежда и смисъл -
не казва защо е заченато ...

Северно премръзнах -
решението ти ме стопи.
До кърваво раздирах -
слепите звезди.
Птиците отлетяха - ...

ПАРАДЪТ НА СМЪРТТА
Това не е приказка за прекрасния свят.
Това е просто химнът на един кървав парад...
Не го знаеш, нали? Всяка нощ под мъглите
пирува злобата и мачка душите, ...

В очите ми роди се есента...
Дъждовно е! Студено е и мрачно,
и мислите са скъсани листа,
зареяни сред утрото невзрачно...
В сърцето ми неистово вали ...

Нервен съм... броя, треперя...
Не мога място да си намеря...
15... 10... 5... и ето -
в небето литва Факултета!!!
Професори тичат, от страх пощурели, ...

Ходя по моята пътека, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Поглеждам наляво, където до мен върви Шира, а отвъд него стена от мъгла. Викам му, но нито звук не се чува, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Хвърлям поглед надясно - там върви Ръмжачът, след него пълна тъмнина. Тръгвам към него, кр ...

Онова момиче
Ти помниш ли онова малко, наивно момиче?
То вярваше в чудесата на света.
То обичаше така невинно и красиво,
но в кошмар превърна се любовта... ...

Пак сънуваше. Как лети. Но сънят беше черно-бял, мътен, мъглив, с тягостното чувство на обреченост и загуба. Странно - този път имаше дори криле! Преди само разперваше ръце, скачаше от покрива на някоя висока сграда - и готово. Политаше. В синьото. В безтегловност. В хармония и спокойствие. Така пре ...

небето смръщи вежди към поетите
те го записаха
небето ги стрелна изпод вежди
с ослепително боровинков укор
те го записаха ...