- Ох, Кате, престани! Виж настръхнах цялата, ще припадна от тези страшни неща. Слушала съм за такива истории, но все си мислех, че са пресилени. Украсени от разказвачите им. Сега от твоята уста звучат като сбъднати кошмари. Действително ли е възможно да има чак такива изверги? Ако не ми го разказваш ...

... Тя бягаше през храстите с луда скорост... бягаше, бягаше... и макар да се препъваше дотолкова, че да се залюлее... за миг не помисли да спре. Гонеха я... Ако забави дори за малко, рискуваше живота си...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я ...

Копнежномила, трогваща поезия -
че всеки ред поемаш със възторг.
Очевидно сбъркала във свойта теза,
че душата ми е гнил затвор.
Отровнобързи, парещи желания ...

Някои тук са много важни,
придобили жалка власт.
Със книжле, малотиражно,
критикуват във захлас.
Компетентни са по всичко ...

ВЪЛНОЛОМ
Душата ми е кипнала вълна,
която пътьом дните ми помита.
Не се страхувам аз от тишината -
приятелите в нея ми са скрити. ...

Една мисъл ме прободе и започна да пулсира в главата ми, да ме държи будна, докато най-накрая аз вече не издържах и не реших да напиша нещо по въпроса.
Станах посред нощите, сложих кривите очила и в стаята озарена само от светлината на компютъра започнах да мисля за... любовта. Какво всъщност предст ...

Обичам те
Обичам те - сякаш викаше сърцето лудо в мен...
обичам те - и желая те силно всяка нощ и всеки ден...
обичам те - дори когато правиш така, че да боли...
обичам те - и зная, че обичаш ме и ти!!! ...

Аз съм пак онази
Вгледай се в очите ми -
огледало на душата!
Там съм пак онази -
същата. ...

Вечерен здрач
Оранжева мътилка закри далечината,
припламват и угасват планински върхове,
събрали в пазвите си топлината
на дрезгави вечерни часове. ...

По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.
Очите ти излъчват мълнии. ...

Тъмни и страховити облаци криеха слънцето и не позволяваха да надникне към българските земи вече трети ден.
- Това е твърде лош знак – промърмори мрачно хан Телериг, докато гледаше втренчено черно-сивата завеса на небето, като че ли очакваше нещо да се появи оттам.
Но природата, като истинска майка, ...

На остров далеч от света,
поведена от призрачен,
несъществуващ фар,
пристан на края на света.
Ветрове ме брулят през лицето, ...

Под летните дървета
На ново мълчание
Сиви
Остригани коси
Пияно вкопчени в шепите ми... ...

Чувствено
Нямам чувство за изкуство -
натуралното ме кефи,
а изкуственото чувство
е кат напъни в кенефи! ...

Ето ме тук в този късен час, не ме отпращай,
чуй мойта изповед, не ме гони, само това искам,
аз бях човекът, който се бореше със всичко и всички,
аз бях този, който не се предаваше и вярваше.
Аз бях мечтателят, мечтаех за невъзможните неща, ...

На три поглеждам зад гърба си -
последна цифра с остър ръб.
Дали прецаках се? Ега си!
Не може да съм толкоз тъп.
Измина половин минута, ...

Пада нощта!
Окъпана съм от звезден дъжд.
Протягам ръка!
Напипвам те!
Не си до мен както обикновено, ...

Видях във парка старец със старица,
държащи се любовно за ръце.
Дали все още много се обичат?
Въпросът ежедневието взе…
Дали скандал е нямал помежду им?... ...

I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи ...

И как ми се иска отново да се влюбя...
Отново да не мисля за нищо друго ,освен за него...
Отново да мечтая как ще бъдем заедно до края да дните си...
Отново да потрепвам при всяка среща с него или всяко негово позвъняване...
Искам да летя из облаците... ...

Кажи ми, Господи!...
"Роден си, човече, за да губиш,
за да гинеш, да се надяваш,
да се страхуваш, да тревожиш
и другите и себе си, да се боиш ...

В излишните тръпки
си влагах тревогата,
по чуждите стъпки поемах
и дишах на прахта им отровата.
Безличните желах да поправя, ...

Бягаш, но и да се върнеш,
пак ще е студено, непрогледно...
Но аз жадувам пак да ме прегърнеш
и да ме обичаш за последно...
24.04.2000г. ...

Ще пиша
красиво,
щастливо,
слънчево
за тебе, ...

Времето угасва, а стрелките се въртят,
животът се приближава до края на своя път,
но знам, че всичко ще започне отначало -
на място, където времето е спряло...
(след края идва началото)

Нощ... насън бях в четвъртия свят на гости на Ръмжачът, имах нужда от урок.
Техниката ми започна да се подобрява чувствително, но още ми липсва нещо - все пак нямам инстинктите на роден див звяр. Трябва да стигна до тях откъм цивилизованото ми потекло.
Ръмжачът казва, че прекалено много се замислям ...

Ти не съсипвай мига
застъпи се за него
зароби се докрая
и пияно се скитай
подслони го под стряха ...

Забравил си,
че дъга само след дъжд блести,
забравил си
на приятелството колко много се държи,
забравил си, ...

Идваш да ме молиш пред дома ми,
пак малко нежност просиш си,
аз пускам те да влезеш в съня ми,
но нали жена си имаш ти?
Обичаш я безкрайно много, ...

Как боли от тези долни лъжи,
боли сърцето ми, което ти обезличи.
В любовта ни нищо ли не намери?
Обичам те и винаги ще те обичам, разбери!
Скърбя за миналите дни, ...

Защо се случи с мен така?
Ти остави ме небрежно в нощта,
а аз сега стоя
и не ще те забравя
дори когато съм с друга. ...

* * *
Дъски сковани в портата изгнила,
порутен камънак сред сухи тръни,
пътеката в тревата се е свила
с засъхналите стъпки от... налъми. ...

Кръстопът и обич разпиляна.
Познати думи и мълчание.
А после лутане и обичта - събрана,
очакваща потърсено признание.
Очакваща във себе си да срещне ...

Болка е...
Болка.
Поредната рана!
Сърцето ми вече изтича...
Рана до рана... ...

Исках си самотата.
И си я извоювах.
Сега си я гледам... с любов.
Очите ми - по вятъра листи
и хвърковати - мислите. ...

Обещай ми!
Аз искам влюбена да бъда
и да ме обичаш все така
с нестихваща обич луда
да изгаряш моята снага. ...

Тръгнах от хаоса със торба и със прът,
за да пребродя календара на всесилното време.
Срещнах хора, богове и герои по трънливия път.
Всеки от тях натоварен от своето бреме.
Бях помощник при Хефест - бога-ковач. ...