ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...

>
>
> *
>
> Мълчат щурчета ...

Тази нощ обърка мислите на всички. Преплете ги, омота ги, също както прежда кълбо. Всички се опитваха да разплетът кълбото, да премахнат възлите, но сякаш не катастрофата беше огромния възел в ръцете им, а самите онези неща които криеха тихо в сърцата си. ДАниел легна на леглото си, хвана се за чело ...

Забрави тази черна година!
Изгори остарели следи!
Вече толкова време измина,
а в очите напират сълзи.
Не затваряй душата греховна! ...

Колко е
единствено
когато
опознаваш
всичко ...

Сезона на калинките
Една калинка, съвсем неочаквано,
долетя при мен без да пита.
Гледам я как се увива по пръста ми,
накъде ли сега ще отлитне? ...

Дяволска Любов
Дяволски ми шепне твойто тяло,
а в очите ти прозира Нарцис,
аз до ангелско съм снежно бяла,
а в ръката ми - морални знаци!... ...

когато вали
лицето е мокро
косата сълзи
и е особено пусто
дъждът скрива ...

ЖЕНА!
на Люси
Бесове викат във мен. Късат!
Няма спасение. Я я дръж!
Само очите ми в мрака лъскат! ...

С есенен дъжд чумери се, плаче и диша светът.
Тъжният вятър на флейтата на раздялата свири.
Скъсахме някак си леко, без да жалим това,
че прекрасната наша любов, без топло умира.
Нетърпимо боли... Колко безжалостно стъпкахме ...

Не прекланяй глава пред всяка беда,
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.
Не крият небесата поглед от теб, ...

Колко много искам да пиша!
Жаден за "вода", аз ще се напия
в прашен лист хартия.
Химикалът твърдо да стисна,
копченцето му да натисна. ...

Вече друга съм, да знаеш -
под стъпките ми никне пак трева...
В най-жарката пустиня ще узнаеш,
под устните ми, че извират езера!
На моя поглед ще потърсиш ...

Боли. Реално боли...
Обичам. Болката обичам...
А тя обожава сърцето ми да кърви,
а аз заслужавам да съм различна...
Боли, а душата ми стене... ...

Как копнея да видя за миг
тези тъжно разтворени устни,
да почувствам стаения вик
и да вкуся солените сълзи.
Как копнея за тази душа ...

В косите златни впримчила сама
лъч от слънце - сутрешно, невинно,
на хоризонта преди миг изгряло...
Мечтите нейни, лекички като перца,
във мислите кръжащи пак рутинно, ...

Що е секс?
Сексът, казват, е изкуство!
Секс се прави с много чувство!
Сексът е игра любима
за един, за двама-трима. ...

Самотна улица и хора без души,
и мрак, и нито капчица надежда,
около тях света им се руши,
а те, забързани, дори и не поглеждат.
Не искам да минавам аз оттам, ...

Да те обичам, значи да боли...
Да те обичам – не трябва...
Но мога ли да забраня на сърцето
аз да се надява, да люби, да вярва,
че ще бъде в плен на твоите мечти? ...

Пролог
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...

липсват ми
струни и гласни
за да изпея
всичките малки
неща ...

Битието -
разпилени перли
от житейска огърлица...
контрабандно
търсиш място ...

Когато, Господи, застана пред икона,
стъписвам се и, с малка свещ в ръка,
преглъщам пак поредната обида,
че съм слаб човек и като всички тях греша...
От свещите се стича восък, пламък после, ...

Държа във ръцете си НИЩОТО...
Но никой го няма и от завист...
разстрелват ме...
Пак съм си същата.
Нечута, нетърсеща, непоискана... ...

Нежността е като лилия!
Каква красива идеалия - един топъл поглед,
един висок полет, eдна прекрасна усмивка и
нежността бликва в страстен порив!
Всичко за мен е нежността, без нея ще е загубен света!

От теб се учех да докосвам
Тъй както никога преди
И с пръстите да омагьосвам
Да оставям парещи следи
От теб се учех да целувам ...

По залез е. Тъмнината чака
с целувки да разпрати мрака.
Не залязвай. Недей си отива.
Запечатай лъчите си в прозореца.
Не искам светлината да загива. ...

Зад бюрото седеше млада жена, която съсредоточено се взираше в някакъв документ и щракаше нервно с химикалката си. При влизането ми, тя ме погледна, дарявайки ме с една от онези служебни усмивки, които по принцип много мразя. Тази усмивка обаче ми хареса, може би поради факта, че на лявата й буза се ...

Под скритата от зимата луна
дълги нощи и безсъния,
в тази избеляла фауна,
остават само страсти и желания.
Избухват те за миг и пак угасват, ...

Още си спомням за нощта,
когато цвете ти ми подари.
Не ще забравя и мига,
в който сляхме зажаднели устни.
Като скъп спомен в паметта си ...

Един момент в живота на човека
не се забравя до смъртта -
първото венчило пред отеца
и клетвата за вярност в любовта.
Милостив бе Бог, че с вас ни срещна, ...

Ж Е Н А
по Блага Димитрова
“Да бъдеш жена
това означава
да бъдеш жива болка...” ...

Сигнали ти подавам като дива,
която чувства се желана и красива.
Моите очи те насърчават,
твоите пък мира ми не дават.
Сладострастно с тях ме разсъбличаш, ...

защо мълчат
невидими
очите ти
в дъната им
стаила топлина ...

Не разбираш ли колко боли
да дишам, когато те няма до мене?
Не разбираш ли колко е трудно дори
да гледам, щом съм без тебе?
Не разбираш ли: даже за миг ...

Да те обичам... до болка
Седях
във ъгъла,
милвана
от слънчев ...

Ако някой ми беше казал, че аз – затворената и мълчалива Сияна, Сияна-темерутката, ще си излея най-съкровените тайни и даже най-срамната от тях пред напълно непознат човек, щях да му се изсмея. Мълчалива си бях от дете, но откакто тръгнах да митарствам по чужбина, съвсем отвикнах да споделям. Не че ...

КОЈ ЛИ ТИ ГРИЗЕ ОБРАЗИ
Фатена жива на сопствена мамка
ко ефтина слика во прескапа рамка
Да спасиш нешто бар што можеш
наместо да ми признаеш ...