ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...

Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...

БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...

Паметници… се надигат!
Нещо май ги заболя.
Май че трудничко го вдигат,
или пак ги засърбя
за - червените ботуши ...

„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...

До Коледа са дните преброени.
Елхи сияйни - пъстро премени.
Ухае на смола и на канела,
дантели бели зимата изпрела.
Навън студът безжалостно върлува, ...

Колко мина, че те искам?
Година чувствата потискам.
Език зад зъбите си стискам.
В стените думите притискам.
Така очаквах вечерта. ...

Преди известно време Недялко Йорданов помести на фейсбук страницата си стихотворения – посвещения на негови приятели, придружени с общи снимки. Сред тях са знаменитите ни поети Стефан Цанев, Христо Фотев, Любомир Левчев, Дамян Дамянов. Снощи заспах, а тази сутрин се събудих с една и съща въртележка ...

Ако птиците ,загубят си крилата...
Ако мечтателя загуби си мечтата...
Ако любовта загуби същноста си...
Ако умираме без да задаваме въпроси!?
Кой сме ние...сенки ,герой или ...

Клавиши на пиано и среднощни трели -
допълвайки се - раждат съвършенство ...
Емоции взривени - покорени цели -
насаждат на душата ти блаженство !
Духът , трошащ бутилката - възкръсва, ...

Стадо, кучета, пастир, осли,
винаги така било е на земята.
Човеците пасат трева като овци,
а някой в тъмното обсебва им душата.
Паяжина изплетена от енергийна връв, ...

Срещата ни, помниш ли, започна
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...

Какво е туй сърце, бе Боже!
Какво е, дявол да го вземе!
Да си трае то не може!
Прегръща всяко нежно семе!
Оплита се в остри бодли! ...

О, сърце мое, хвани се здраво,
и въздух поеми си, ще полетиш.
Като птица волно, волно полети,
и ведро погледни към небесата.
О, сърце мое, вече недей мълчи, ...

Иванчо: Тате, къде ще местят паметника на съветската армия?
Бащата: В Киев, сине!

Музикални авторски права © 2022 Симеон Пенчев
Автор и изпълнител: Симеон Пенчев
МУЗИКА
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания. ...

240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот. ...

Весели снежинки чакам,
зимата безснежна плака,
иска си снега обратно,
не веднъж, а моногократно.
Чакам си снежинки, моля, ...

Коледни целувки – 2
Тази вечер
самотата
в обич
разтопих. ...

По Коледа не стават чудеса-
не стават те по разписание.
С пари не могат да се купят,
уви, не и с обаяние.
По Коледа да бъдем по-добри? ...

Предателства историята помни
и помни много черни имена,
защото пропастите са огромни
и не пропускат лъч от светлина.
Предателите подли са душици - ...

Понякога
Понякога в живота пуст
влиза някой, някак неусетно...
След него ставаш някак друг
и света за теб е тъй различен. ...

Дали я носим в ДНК или копнеж е по всичко изгубено?
Дали е клетка или свобода, която сме приели незаслужено?
Красива е. И даже не боли, от празнотата, дето сме я трупали -
онези най-високи планини, под които сами, сме затрупани
има само тъга, вкочанена, от рани корави, напукани. ...

Огнени звезди в бокали пият
вино за нощта на Рождество.
А любимата на Бог - Мария,
мъчи се в момент на пиршество.
Само Ашерах на глас ликува, ...

Нали ми е Сънливка студенлива,
(тъй както, всъщност, много от жените,)
студено ли е, яко се завива,
и ръчичките й в моите са скрити.
За мен лепнала се е сякаш е коала ...

Втора част
Кокалчо отново даде тон за песен, но този път италианска:
- „Cerco l'estate tutto l'anno e all'improvviso eccola qua... (Търся лятото през цялата година и изведнъж тя беше там...). – домакините знаеха текста и продължиха, а концесионера и работника пригласяха. Не смееха да опитат да ската ...

Ники, Честит рожден ден!
Душата моя той знае наизуст.
Ники е моят Исус!

Съвременен диалог
- Едни свински уши на скара, едни пържени картофи със сирене и една голяма наливна – свойски рече Иван Градев на изпънатия младеж с келнерски тефтер и химикал в ръцете.
- Нямаш проблеми, бат Ванко. Носят се. – Сервитьорчето се отдалечи към кухнята.
- Виж ся, бай Марчо, Путин е голя ...